Решение № 312 от 02.03.2020, Окръжен съд - Бургас

Р

Е Ш Е Н И Е

№ ІІ –41 02.03.2020г. гр. Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав На осемнадесети февруари 2020 година

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Таня Русева-Маркова

Членове: Елеонора Кралева мл.с.

Красен Вълев

Секретар: Стойка Вълкова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия

Русева-Маркова гражданско дело номер 191 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 3472 от 10.12.2019г., постановено по гр. дело № 6684/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, ул. „Пиротска“ 171а да заплати на С.Н.К. от гр. Бургас сумата от 1 629, 32 лева главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 236, 81 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения от него за периода от 01.07.2016г. до 31.07.2019г., 1656 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 195, 06 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.11.2016г. до 08.08.2019г.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност защита на населението“ –

МВР, представлявана от Директора – Н Н., чрез юрисконсулт Т С, съдебен адрес:***, с която се претендира да бъде отменено постановеното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции. В жалбата се посочва, че атакуваното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от Закона за МВР. В жалбата се посочва, че основната съществена грешка на съда се състои в допускането на субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007г. В жалбата се прави изключително подробен анализ на законодателството, което се твърди, че следва да намери приложение в спорния по делото предмет. Счита, че не следва да се трансформира положения нощен труд в дневен чрез коефициента 1,143, тъй като за служителите чиито правоотношения се уреждат от ЗМВР, нормалната продължителност на нощния труд е 8 часа. Този труд се заплаща по 0,25 лв. на час съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи. Позовава се на съдебна практика относно неприложимостта на НСОРЗ по отношение служителите на МВР. Представя писмена правна консултация на проф. В М. Твърди, че третият поставен към експертизата въпрос е неправилно формулиран, защото при евентуално преизчисляване на часовете положен нощен труд не се формира извънреден труд, защото същият не е положен извън рамките на редовното работно време. Сочи, че за държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи по 0, 25 лева на час. В жалбата са изложени и твърдения, че е налице специална нормативна уредба по отношение на отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и не може да намерят приложение разпоредбите на общото гражданско законодателство и в частност – НСОРЗ. В жалбата се сочи и обстоятелството, че съдът не мотивира по никакъв начин извода си, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд, тъй като нормативно основание за заплащане на нощния труд, като извънреден, освен в случаите, когато той е положен извън рамките на установеното работно време, няма нито в ЗМВР, нито в КТ. Излага съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд от трите групи – положен по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно – икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд. В жалбата се претендира съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Евентуално моли съда да вземе предвид разпоредбата на чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските в редакцията й за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018г.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивната страна не изпраща представител, депозира по делото писмено становище, в което заявява, че поддържа жалбата и изразява становище по основателността на претенцията.

Ответната страна по въззивната жалба – С.Н.К. чрез своя процесуален представител депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, а изводите на съда са съобразени със събраните по делото доказателства. Сочи, че според чл. 9г от НРВПО, отработените часове от работника в края на периода, за които е установено сумирано изчисляване на работното време са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ без превръщане на нощните часове в дневни. В последствие думите „без превръщане на нощните часове в дневни“ се заличават, от което следва, че волята на законодателя е да признае за извънреден труд часовете получени след преобразуване на нощните часове в дневни. Посочва се в жалбата, че независимо, че горното изменение на НРВПО е направено по време на процесния период, то през целия период е действало правилото на чл. 18, ал. 3 от НСОРЗ.

Цитира и нормата на чл. 9, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, според която нощните часове труд също се превръщат в дневни. Претендира атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т.

3 във връзка с чл. 187, ал. 5, т.

2 от ЗМВР. Ищецът – С.Н.К. претендира за осъждане на ответника - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР със седалище гр.

София да му заплати сумата от 1 476 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за целия процесен период от време – от 01.07.2016г. до 31.07.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1, 143 и сума в размер от 200 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху дължимите от работодателя – ответник суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за горепосочения период, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1, 143 от момента, в който сумите са станали изискуеми, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 08.08.2019г. до окончателното плащане на задължението. Изложени са твърдения, че през исковия период ищецът е полагал труд на длъжността „С“ в Сектор СОД към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението„ – МВР, като поради естеството на своята работа е полагал 24-часови дежурства, които се отчитат на тримесечие и на основание чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВ той е със статут на държавен служител.

Твърди се, че за периода от 01.07.2016г. до 31.07.2019г. ищецът С.Н.К. е положил общо 1 720 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1, 143, възлиза на 1 966 часа и остава разлика от 246 часа, който труд следва да бъде изчислен като извънреден и възлиза на сума в размер от 1 476 лева, които следва да бъдат заплатени от ответната страна и именно тази сума се претендира с предявения иск. Върху неплатените допълнителни възнаграждения за извънреден труд се претендира и обезщетение за забавено плащане в размер на 200 лева за периода от датата на възникване на задължението до датата на предявяване на исковата молба – 08.08.2019г., както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 08.08.2019г. до окончателното плащане.

В открито съдебно заседание, проведено на 05.12.2019г. по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК и съобразно представеното заключение на вещото лице, ищецът е изменил своята претенция, като я е увеличил от сума в размер на 1 476 лева на сума в размер от 1 629, 32 лева, както и е намалил претендираното обезщетение за забавено плащане от сума в размер на 200 лева на сума в размер от 195, 06 лева.

В депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът – Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т С, е оспорил предявените искове като неоснователни и по размер.

Сочи се, ищцовата претенция е неоснователна, тъй като НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на §1, т. 2 от ДР на КТ, а ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Твърди се, че съгласно 187, ал. 3 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време за държавните служители в МВР през нощта е 8 часа, т.е. не е налице твърдяната от ищеца празнота в правната уредба, съответно НСОРЗ в случая не намира приложение. Твърди също така, че през процесния период са действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в които също е предвидена възможността за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, съответно когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час. На следващо място се твърди, че не е налице положен от ищеца извънреден труд, тъй като положеният от него нощен труд му е бил заплатен. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

Първоинстанционният съд е приел, че през процесния исков период са действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015г., а впоследствие и в периода 11.07.2016г. - 02.08.2016г., разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.

Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. съдът е приел, че представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Приел е, че това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо и е намерил, че приложение следва да намери чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата, поради което е уважил изцяло предявените главен и акцесорен иск.