Решение № 13032 от 01.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13032 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110135918 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание по 439 ГПК вр. чл. 124 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Д. Д. Б. срещу „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД.

Първоначално исковата молба е насочена срещу ответника „Банка ...“ ЕАД, но след депозирана от ищцата молба за допускане на замяна на страна, с определение от 15.12.2025 г. производството по делото е прекратено по отношение на първоначалния ответник „Банка ..-“ ЕАД, като е допусната замяната му с ответника „” ЕАД.

Ищцата Д. Д. Б. е предявила иск за признаването за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумите по издаден против нея изпълнителен лист от 18.03.2011 г. по гр.д. № .../2011 г. по описа на СPC, 40 състав, за сумата от общо 8365,52 евро /16361,53 лева/, формирана, както следва: 10000 лева главница, 968,91 лева законна лихва, 4536,59 лева неолихвяеми вземания и 856,03 лева разноски.

Твърди се в исковата молба, че горепосоченият изпълнителен лист е издаден в полза на „Банка ...“ ЕАД, по чиято молба било образувано изп. дело № .../2012 г. по описа на ЧСИ Ренета Милчева. Изпълнителното дело било прекратено с постановление на ЧСИ от 15.01.2018 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради непредприемане на изпълнителни действия в период по-дълъг от две години. Твърди се още, че последното изпълнително действие по делото било предприето на 31.07.2012 г., от който момент бил изтекъл период повече от 10 години, в който ищцата не била уведомявана за предприемани каквито и да било изпълнителни действия. Счита, че в случая вземането е погасено поради изтекъл 5-годишен давностен срок и не подлежи на принудително изпълнение. Моли същото да бъде установено от съда. С последваща молба, подадена на 20.10.2025 г. сочи, че вече е уведомена, че процесното вземане е прехвърлено на ответника по делото „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД. Моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

С депозирано от ответника становище с вх. № 118993/16.04.2026 г. ответникът 1 признава изцяло основателността на предявения иск и моли да бъде постановено решение при признание на иска съгласно чл. 237 ГПК.

С депозирана от ищцата молба с вх. № 122241/20.04.2026 г. същата е направила искане да бъде постановено решение с оглед направеното от ответника признание на иска.

За да бъде постановено решение по реда на чл. 237 ГПК, следва ответникът да признае иска, признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави, както и да е признато право, с което страната да може да се разпорежда. В случая всички предпоставки са налице, поради което искането следва да бъде уважено.

По аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК, решението не се мотивира по същество, като съдът само следва да укаже, че то се основава на признанието на иска.

По разноските:

Основният спорен между страните въпрос е свързан с отговорността за разноските, като ответникът счита, че в случая с оглед направеното признание на иска следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, като разноските останат в тежест на ищеца.

Съдът намира за основателно искането на ответника да не бъде осъждан за разноските по делото, тъй като са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Съгласно посочената разпоредба, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

Предпоставките са кумулативни, като в случая съдът намира, че са налице.

По спорния въпрос дали ответникът с поведението си е станал причина за завеждането на делото, следва да се посочи, че не се спори между страните, че „Банка ....“ ЕАД се е снабдило с изпълнителен лист за вземането си срещу длъжника от 18.03.2011 г. и въз основа на него е образувано изпълнително дело № .../2012 г. по описа на ЧСИ Ренета Милчева. Впоследствие вземанията са прехвърлени на „ОТП Факторинг България“ ЕООД, а след това и на ответника „..“ ЕАД. Поради факта, че по изпълнителното дело не са били предприемани изпълнителни действия в един продължителен период от време по отношение на длъжника Д. Д. Б., то е било прекратено на 15.01.2018 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /л. 223 от делото/.

След прекратяването му взискателят (който в този момент е бил ответникът) не е поискал връщането на изпълнителния титул, не е образувал срещу ищеца ново изпълнително дело и не е предприемел никакви действия по принудително изпълнение. По делото не се установява ответникът да е осъществявал и извънсъдебно контакт с ищцата за събиране на вземането (ищцата установи, че ответникът е кредитор по процесното вземане в хода на настоящото производство). Установи се освен това, че ответникът не е представял данни и към ЦКР към БНБ за вземане спрямо ответницата. Видно е от приетата по делото справка, че за периода от 31.05.2021 г. до 31.12.2025 г. не са налице вписани данни /л. 254/.

За възлагане на направените от ищеца длъжник разноски в производството по предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, водещо значение има активното поведение на ответника като кредитор и съответно взискател. Снабдяването с изпълнителен титул и поддържаната от взискателя висящност на изпълнителното дело са индиция за такава активност на взискателя, тъй като осигуряват възможност за извършване на принудителни изпълнителни действия за събиране на вземането.

Установяване на продължаващо бездействие на кредитор, след като давността е изтекла, и направеното по делото признание на иска обуславят обратен резултат. Без правно значение за отговорността за разноските в такъв процес са изпращането на извънсъдебна покана за доброволно събиране на вземането, дори и със заплаха за 2 предприемане на съдебни мерки, както и счетоводното отчитане на вземането от кредитора, чрез което може да се отрази евентуално последващо доброволно плащане, което би било надлежно (чл. 118 ЗЗД). Следователно при всеки конкретен случай преценката за освобождаване на ответника кредитор от отговорност за разноски съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК зависи от правомерността на неговото поведение. В този смисъл е постановеното в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 1266/25.04.2025 г. по ч. т. дело № 332/2025 г. на I т.о. на ВКС, в което съдът е разгледал идентичен казус, като е приел, че с оглед направеното признание на иска и данните по делото, разноските не следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

В случая ищцата е освободена от заплащането на държавни такси в производството, но с оглед изхода на делото и приложението на разпоредбата на чл.

78, ал. 2 ГПК, същата не следва да бъде възлагана на никоя от страните.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. 439 ГПК вр. чл. 124 ГПК, че Д. Д. Б., ЕГН ********** не дължи на „.....” ЕАД, ЕИК ...сумите по издаден изпълнителен лист от 18.03.2011 г. по гр.д. № .../2011 г. по описа на СPC, 40 състав, както следва: 10000 лева /5112,92 евро/ главница по договор за кредит от 09.12.2008 г., ведно със законна лихва от 25.02.2011 г. до изплащане на вземането, 4514,80 лева /2308,38 евро/ договорна лихва за периода от 10.07.2009 г. до 24.02.2011 г., 21,79 лева /11,14 евро/ заемни такси, 315,30 лева /161,21 евро/ държавна такса и 540,73 лева /276,47 евро/ юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3