Решение № 840 от 24.10.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 840 гр. гр. Хасково, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20245640101879 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.441 ал.1 ГПК, вр. чл.74 ал.1 ЗЧСИ, вр. чл.45 ал.1 ЗЗД от Л. П. Б., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Сливен, против Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Н. М. К., с рег. ****, с район на действие Окръжен съд – Хасково, ЕИК/БУЛСТАТ 179605093, с адрес: гр. Хасково, ул. **********, за присъждане на обезщетения за претърпени от нея вреди, вследствие на незаконосъобразни действия на ЧСИ – неправомерно удържане по наложени запори на суми от неин несеквестируем доход, а именно – сумата от 3 167 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди и сумата в размер на 10 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, лишения, влошаване на здравословното й състояние, емоционални и психологически сътресения и унижения, вследствие на горепосоченото непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тях, считано от предявяване на исковата молба в съда – 12.02.2024 г. (пощенско клеймо от 09.02.2024 г.), до окончателното им изплащане.

Ищцата твърди, че била задържана от октомври месец 2019 г., а от 2020 г. била в Затвора град Сливен. Поради здравословни причини и множество заболявания тя била нетрудоспособна от 2021 г. и не била обезпечена с трудово възнаграждение. Посочва, че имала сериозни заболявания, а именно: мийом на матката, диабет, диабетна поликатаракта на двете очи със силно намалено зрение до 10%, ревматоиден артрит с множествено локализация, коксартроза, сериозни увреждания от трета степен на двете тазобедрени стави 1 и лява раменна става, изменения и увреждания на лява колянна става и двете глезенни стави, както и лява гривнена става. Сочи, че все още не била обезпечена и с инвалидна пенсия, тъй като чакала преосвидетелстване.

Единствената помощ, която получавала, била тази от близки по сметка на затвора в Сливен и тя била много под минималната работна заплата. Твърди, че от тази помощ й били удържани 2/3 от ЧСИ Н. К., който й бил наложил запор на цялата лична партида в Затвора в Сливен. Така за ищцата оставала 1/3 от тази помощ, която била много малка и оскъдна сума и с която не можела да си закупи необходимите медикаменти, за да проведе лечение на множеството си заболявания, както и необходимите й за битови нужди неща.

Ищцата поддържа, че тази получавана от близките й помощ, била несеквестируем доход, получен по сметка в банка. Поддържа, че запорното съобщение от ЧСИ К. не пораждало действие по отношение на помощите и обезщетенията изцяло. Въпреки това, през 2021 г. й били удържани от ответника 2/3 от присъдено й с определение № 10435 от 29 юли 2020 г. по Адм.дело № 7600 по описа на ВАС обезщетение от ГД „ИН“ в размер на 750 лв., от които й били удържани 500 лв. Това, заедно с горепосоченото удържане на несеквестируем доход, който получавала по банкова сметка като помощ от близките в продължителност на дълъг период от време - от 2020 г. до момента, представлявало незаконосъобразно действие на ЧСИ и непозволено увреждане за ищцата, а всеки причинил такова увреждане на основание чл. 45 ЗЗД бил длъжен да поправи вредите, които виновно бил причинил другиму. В случая отговорността за причинените й вреди била на ЧСИ К., тъй като било налице незаконосъобразно удържане на несеквестируем доход, получен по банкова сметка.

След дадени от съда указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, от ищцата е постъпила уточняваща такава, в която, освен посочените вече по-горе обстоятелства, тя посочва, че поради незаконосъобразните действия на ответника - направени от него удръжки от несеквестируем доход, тя била лишена от средства, с които да закупува необходимите й медикаменти, с което ЧСИ й причинил много страдания, лишения, влошение на здравословното й състояние, емоционални и психологически сътресения и унижения.

Уточняваща молба по делото, озаглавена като Допълнителна искова молба, е постъпила и от назначения на ищцата особен представител – адв.В.

П. от АК-Хасково. В нея се твърди, че по изпълнително дело № 302/2016 г. по описа на ЧСИ Н. К., с взискател С.А.Х и длъжник - ищцата, по предоставен изпълнителен лист тя дължала сумата от 20 550 лева главница, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата и разноските по делата, в т.ч. и по изпълнителното. По същото, ЧСИ изпратил на директора на Затвора в град Сливен запорно съобщение, с което бил наложен запор, както на трудовото възнаграждение на ищцата, така и запор върху личната й партида, като се твърди, че до датата на допълнителната искова молба били удържани от личната партида на ищцата 2 533 лева, която сума с протоколи за 2 разпределение била разпределена по предназначение.

По изпълнително дело № 2071/2021 г. по описа на ЧСИ Н. К. с взискател Агенция събирания на вземания ЕАД и длъжник ищцата, последната дължала по предоставен изпълнителен лист 4 000 лева главница, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата и разноските по делата, в т.ч. и изпълнителното. От ЧСИ до директора на Затвора в град Сливен по това дело било изпратено запорно съобщение, с което също бил наложен запор, както на трудовото възнаграждение на ищцата, така и запор върху личната й партида, като до датата на допълнителната искова молба били удържани от личната партида на ищцата 634 лева, която сума с протоколи за разпределение била разпределена по предназначение.

Посочва се, че ищцата останала недоволна от действията на ЧСИ Н. К., считайки че сумата от 3167 лева й била неправомерно удържана по наложените запори по двете дела, тъй като тази сума била несеквестируема, понеже принудителното изпълнение върху личната й партида, я оставила без каквито и да е било парични средства за посрещане на личните й нужди и медикаменти за лечение. Твърди се, че средства по тази лична партида й били превеждани от близки, роднини и приятели именно с цел да закупува медикаменти за лечение на установените й заболявания и посрещане на лични ежедневни нужди. Предвид на това, ищцата претендирала за причинени й имуществени вреди обезщетение в размер на 3 167 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на завеждане на настоящия иск, до окончателното изплащане на сумата.

Посочва се още, че вследствие на гореизложеното ищцата била останала без каквито и да е било парични средства, както и че без нужните й медикаменти, диабетът й се изострил, получила диабетна полиневропатия, диабетна макроангопатия, катараксис, нямала пари да се снабдява редовно с медикаменти за лечение на високо кръвно за ревматичен артрит и други заболявания, посочени в медицинското становище от 01.03.2024 г. на медицински център към Затвора в град Сливен, приложено към делото.

Предвид на това, същата претърпяла и неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, лишения, влошаване на здравословното й състояние, емоционални и психологически сътресения и унижения, като определяла техния размер на 10 000 лева.

Така уточнява, че цената на предявените искове била общо в размер на 13 167 лева, от които: 3 167 лева - претендирани имуществени вреди и 10 000 лева - неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.

Предвид гореизложеното, се иска постановяване на решение, с което Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Н. М. К., с рег. ****, с район на действие Окръжен съд – Хасково, да бъде осъдена да заплати на ищцата обезщетения за претърпени от нея вследствие на незаконосъобразни действия на ЧСИ вреди – неправомерно удържане по наложени запори по горепосочените дела суми от 3 неин несеквестируем доход, а именно – сумата от 3167 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди в размер на неправомерно удържаните й от ЧСИ в периода от 18.05.2021 г. (уточннеие в с.з., проведено на 11.12.2024 г.) суми и сумата в размер на 10 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, лишения, влошаване на здравословното й състояние, емоционални и психологически сътресения и унижения, вследствие на горепосоченото непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тях, считано от предявяване на исковата молба в съда – 12.02.2024 г., до окончателното им изплащане.

В съдебно заседание ищцата Л. П. Б. участва лично чрез осъществена видеоконференция със Затвора гр.Сливен, представлява се е и от назначения да осъществява правна помощ под формата на процесуално представителство по делото адвокат В. П. от АК - Хасково, като и двамата поддържат изцяло предявените искове. Уточняват периода на претенциите си. В депозирани писмени бележки адв. П. излага допълнителни доводи за тяхната основателност.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, който оспорва исковете изцяло. Преди всичко счита исковата молба за нередовна, предявеният иск за имуществени вреди – за частично недопустим, а този за неимуществени вреди - за изцяло недопустим. По същество поддържа неоснователност и недоказаност на предявените искове, като ги оспорва по основание и размер.

Посочва, че изп. дело № 302/2016 г. било образувано от взискателя С.А.Х срещу длъжник-ищцата, въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 01.02.2016 г. по ЧГД 3015/2015 г. по описа на РС-Хасково. По искане на взискателя (Молба с вх. № 15389/21.04.2021 г.) бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от Затвора в гр. Сливен, както и запор на личната партида на длъжника. По делото бил постъпил Отговор на запорното съобщение с вх. № 16287/29.04.2021 г., съгласно който длъжникът не получавал трудови възнаграждения, като било упоменато, че в случай на промяна в обстоятелствата, запорът щял да бъде изпълняван съобразно разпоредбите на чл. 446 ГПК и чл. 57 ППЗИНЗС. По делото били постъпвали удържани суми от длъжника, превеждани от страна на Затвора в гр. Сливен от 18.05.2021 г. насам в различни размери.

Изп. дело № 2071/2021 г. било образувано от взискателя Агенция за събиране на вземания ЕАД срещу длъжник-ищцата, въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 12.08.2021 г. по ЧГД 920/2021 г. по описа на РС-Хасково. По искане на взискателя с молбата за образуване на изпълнителното дело (Молба с вх. № 47533/ 03.11.2021 г.) бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от Затвора в гр.

Сливен, както и запор на личната партида на длъжника. По делото нямало постъпил отговор на запорното съобщение от страна на Затвора в гр. Сливен, 4 но постъпвали удържани суми по запора, считано от 12.11.2021 г. насам в различни размери.

В исковата си молба ищцата претендирала незаконосъобразност на действията на ЧСИ, т.к. според нея удържаните по запора суми от личната й партида в затвора били от несеквестируем доход, представляващ помощ от нейни близки, респективно - от присъдено й обезщетение по дело на ВАС.

Същевременно третото лице, на което било връчено запорното съобщение Затвора в гр.Сливен, изрично посочило в нарочен отговор с вх. № 16287/29.04.2021 г. по изп. дело № 302/2016 г., че ищцата не получава трудови възнаграждения и изразило готовност при промяна в тези обстоятелства да прави удръжки съобразно чл. 446 ГПК и чл. 57 ППЗИНЗС. От извършените преводи от страна на Затвора в гр. Сливен обаче не се установявал какъв е произходът на средствата, удържани от длъжника и преведени по сметка на ЧСИ с основание горепосочените изпълнителни дела.

Във връзка със запитване на Началника на Затвора в гр. Сливен било постановено разяснение от КЧСИ с изх. № 3392/2019 г., съгласно което, съобразявайки нормите на чл. 446 ГПК, чл. 77, ал. 1 ЗИНЗС, чл. 78, ал. 3 ЗИНЗС и чл. 84 ЗИНЗС затворническата администрация следвало да прави удръжки от трудовите възнаграждения на лишените от свобода, без да се коментира въпроса за несеквестируемия доход, доколкото лишените от свобода лица били с гарантиран подслон, храна, облекло и обувки, здравеопазване и образование, осигурени от Държавата и за сметка на държавния бюджет получавали всичко необходимо за осигуряване на задоволяването на основните им жизнени потребности. В разяснението на КЧСИ било посочено още, че доходите от пощенски записи, банкови преводи от близки и дарения не попадали в обхвата на чл. 446 ГПК – „Несеквестируем доход“, поради което всички те се явявали изцяло секвестируеми и срещу тях можело да се насочва принудително изпълнение чрез налагане на запор.