Определение № 2707 от 03.07.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2707 гр. Варна, 03.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501230 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 32777/22.04.2024г. от М. Д. Д. В. чрез процесуални му представител, срещу Определение № 3791/29.03.2024 г., постановено по гр.д. № 20213110113179 по описа за 2021 г. на ВРС, ХVIII състав, В ЧАСТТА, с която е ОСТАВЕНО БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ответника, обективирано в молба вх. № 17202/29.02.2024 г. за постановяване на привременни мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето и издръжката на детето С. М. В. и е ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника, обективирано в молба вх. № 17202/29.02.2024 г. за задължаване на ищеца да посочи банкова сметка за заплащане на дължимата в полза на детето издръжка.

В частната жалба се излага, че независимо от наличието на друго, заведено дело между същите страни, но с друго правно основание – чл. 132 от СК и чл. 131 от СК, то съдът е следвало да се произнесе по въпроса за привременните мерки в производството по чл. 127 ал. 2 от СК, като до спирането на производството съдът е в правомощията си да извърши всички необходими правни действия в интерес на детето и с оглед равнопоставеност на страните. Моли съдът да отмени обжалваното определение и да постанови привременни мерки.

В отговора на ЧЖ се излага, че определението на съда е правилно и 1 законосъобразно. Сочи се, че ищцата изрично е посочила в исковата си молба банкова сметка, по която ответникът в случай, че желае, е могъл да заплаща доброволно издръжка за детето си.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице и е заплатена държавна такса за производството.

В нейната първа част е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, доколкото определението, с което е оставено без разглеждане искането за постановяване на привременни мерки по реда на чл. 323 от ГПК е преграждащо и като такова подлежи на обжалване на общо основание, за разлика от произнасянето на съда по същество на искането за привременни мерки, което не подлежи на обжалване, на основание чл.323 ал. 3 от ГПК.

Поради това частната жалба срещу Определение № 3791/29.03.2024 г., постановено по гр.д. № 20213110113179 по описа за 2021 г. на ВРС, ХVIII състав, В ЧАСТТА, с която е ОСТАВЕНО БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ответника, обективирано в молба вх. № 17202/29.02.2024 г. за постановяване на привременни мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето и издръжката на детето С. М. В., е допустима за разглеждане.

От друга страна частната жалба срещу Определение № 3791/29.03.2024 г., постановено по гр.д. № 20213110113179 по описа за 2021 г. на ВРС, ХVIII състав, В ЧАСТТА, с която е ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника, обективирано в молба вх. № 17202/29.02.2024 г. за задължаване на ищеца да посочи банкова сметка за заплащане на дължимата в полза на детето издръжка, не е допустима, поради което производството по същата следва да бъде оставено без разглеждане. Посоченото определение на ВРС е свързано с въпрос, касаещ редовността на исковата молба, което не подлежи на самостоятелно обжалване пред въззивния съд.

По същество частната жалба в допустимата й част е основателна поради следните съображения:

Производството по делото е образувано въз основа на предявени искови 2 претенции от Ц. Д. В. против М. Д. Д. В., както следва:

1) с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне на родителските права по отношение на детето С. М. В. на майката Ц. Д. В. и определяне местоживеенето на детето при нея на адрес: гр. Варна, ул. „Княз Н.

Николаевич“ № 23, вх. А, ет. 3, ап. 6; определяне на режим на личен контакт на бащата М. Д. Д. В. с детето, както следва: всяка нечетна седмица в годината /като първата седмица от годината се счита за нечетна/ – от 16:00 часа до 18:00 часа в сряда, през коледната ваканция: всяка четна година – на 24.12 и 25.12 за времето от 16:00 часа до 18:00 часа, а всяка нечетна година – на 02.01 и 03.01 за времето от 16:00 часа до 18:00 часа, през лятната ваканция – от 01.07 до 05.07 за времето от 16:00 часа до 18:00 часа, като режимът се осъществява в присъствието на майката и бащата взема детето и майката от дома, в който живеят, и ги връща обратно; осъждане на бащата да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 2000 евро, считано от датата на предявяване на иска – 09.09.2021 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане;

2) с правно основание чл. 149 СК за осъждане на бащата М. Д. Д. В. да заплати в полза на детето С. М. В. сумата от 1600 евро, представляваща издръжка за минало време – за периода от 17.08.2021 г. до 08.09.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 09.09.2021 г. до окончателното изплащане на задължението;

3) с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, за постановяване на съдебно решение, с което да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата М. Д. Д. В., за пътуването на детето С. М. В., придружавано от неговата майка Ц. Д. В. до държави-членки на Европейския съюз, САЩ, Турция, Сърбия, Северна Македония, Египет, Дубай, Доминиканска република, Мексико, Сингапур, Тайланд, Малайзия, Йордания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Занзибар, Куба, Великобритания и Руската федерация, неограничен брой пъти за срок до 30 дни от всяко заминаване до навършване на десетгодишна възраст от детето, както и за издаване на паспорт на детето.

В производството е приет за съвместно разглеждане предявен от М. Д.

3

Д. В. срещу Ц. Д. В. насрещен иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, за постановяване на съдебно решение, с което да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на майката Ц. Д. В., за пътуването на детето С. М. В., придружавано от неговия баща М. Д. Д. В., до държави-членки на Европейския съюз, неограничен брой пъти за срок до 30 дни от всяко заминаване за срок от 5 години.

Същевременно е било образувано и производство по гр. д. № 16467/2023 г. на ВРС по предявени от Ц. Д. В. против М. Д. Д. В. искове с правно основание чл. 132 и чл. 131 СК.

С Определение № 3791/29.03.2024 г., постановено по гр.д. № 20213110113179 по описа за 2021 г. на ВРС, ХVIII състав, съдът СПИРА производството по гр.д. № 13179 по описа за 2021 г. на ВРС, XVIII състав, до приключване на производството по гр. д. № 16467 по описа за 2023 г. на ВРС, X състав, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Съгласно Постановление № 5 от 15.III.1978 г. по гр. д. № 77/1977 г., Пленум на ВС, т. 3, Няма пречка, когато производството е спряно по искане от бременната съпруга (чл. 261, ал. 3 ГПК), да се определят привременни мерки. В такъв случай съдът упражнява защитната функция на закона в интерес на семейството и децата. Постановлението не е изгубило актуалност и следва да се тълкува разширително, не само по отношение на спирането по искане от бременната съпруга, но и на спиране на друго правно основание, доколкото в противен случай би се допуснало неоправдано различно третиране на сходни правни казуси и неравнопоставеност между страните.

Съгласно чл. 632 от ГПК, съдът може да постанови подходящи обезпечителни и привременни мерки по искане на страните, докато производството по делото е спряно. Разпоредбата не поставя разграничение между различните случаи на спиране на производството, поради което може да се приеме, че същата е обща правна норма, макар и поставена на грешно систематично място. В случай, че бъде абсолютизирано систематичното й място сред разпоредбите, касаещи преюдициалното запитване, съдът намира, че няма основание това правило да бъде ограничено само по отношение на посочените частни случаи на спиране, тъй като отново би се получило неравноправно третиране на правни субекти, поставени при еднакви условия.

4

С оглед горното съдът намира, че спирането на производството не е пречка за постановяване на привременни мерки по делото. Доколкото същите са поискани, съдът е бил длъжен да се произнесе по тях, независимо от спирането.

Макар и извън предмета на произнасянето по частната жалба и въпреки влизане в сила на определението за спиране на производството, съдът намира, че следва да посочи, че производствата по чл. 132 и чл. 131 от СК не са преюдициални по отношение на производството по чл. 127 ал. 2 от СК.

Съобразно трайната съдебна практика, обективирана в Определение № 60253 от 13.09.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2401/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев и Определение № 50025 от 17.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1536/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Д. Попколева, в производствата по спорна съдебна администрация по чл. 127, ал. 2 (респ. по чл. 59, ал. 2) и по чл. 128, ал. 1 от СК не се разрешава спор относно признаване съществуването, респ. – отричането със сила на пресъдено нещо на материалните субективни права на детето и на страните по тези производства, а по целесъобразност се разрешава спорът относно тяхното упражняване, като с решението си съдът постановява мерки (режим) за тяхното упражняване, служебно съобразявайки всички конкретни обстоятелства, които са от значение за интереса на детето. Именно поради това, че съдебните решения, с които приключват тези производства на спорна съдебна администрация, не се ползват със силата на пресъдено нещо, постановените с тях мерки относно упражняването на субективните материални права могат да бъдат изменяни при всяко съществено изменение на обстоятелствата, които са от значение за интереса на детето, включително и служебно от съда - чл. 59, ал. 9 от СК. Това от своя страна категорично изключва възможността да има такава връзка на преюдициалност между тези две производства, която е необходима, за да е налице абсолютната отрицателна процесуална предпоставка по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК (именно съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС), изразяваща се във временната процесуална забрана да се развива обусловеното исково производство, до приключването на обуславящото такова, за да може съдът, разглеждащ обусловения спор, да зачете силата на пресъдено нещо на решението по обуславящия такъв.

5

На същото основание, както цитираната съдебна практика, липсва отношение на преюдициалност и на производствата по чл. 127 ал. 2 от СК и чл. 132 и ал. 131 от СК, представляващи също спорна съдебна администрация.

В производствата по лишаване от/ограничаване на родителските права се навеждат различни фактически основания, които не подлежат на разглеждане в спора по чл. 127 ал. 2 от СК. Решението по чл. 127 ал. 2 от СК ще има изпълнителна сила до момента на влизане в сила на решението по чл.

132 или чл. 131 от СК, с което евентуално се уважава някой от двата иска и се изменят някои или всички мерки спрямо детето, преди това постановени в производството по чл. 127 ал. 2 от СК.

Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции, съдът намира, че Определение № 3791/29.03.2024 г., постановено по гр.д. № 20213110113179 по описа за 2021 г. на ВРС, ХVIII състав, В ЧАСТТА, с която е ОСТАВЕНО БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ответника, обективирано в молба вх. № 17202/29.02.2024 г. за постановяване на привременни мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето и издръжката на детето С. М. В., следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по същество по молбата за определяне на привременни мерки.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 32777/22.04.2024г. о т М. Д. Д. В. чрез процесуални му представител, срещу Определение № 3791/29.03.2024 г., постановено по гр.д. № 20213110113179 по описа за 2021 г. на ВРС, ХVIII състав, В ЧАСТТА, с която е ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника, обективирано в молба вх. № 17202/29.02.2024 г. за задължаване на ищеца да посочи банкова сметка за заплащане на дължимата в полза на детето издръжка.