Решение № 659 от 31.10.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 659 гр. София, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело № 20231001000436 по описа за 2023 година при секретаря Мария Крайнова, като разгледа докладваното от съдия Дончева в.т.д № 436 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 260501 от 26.07.2022 г., постановено по т.д. №2087/2020 г. по описа на съда, СГС, ТО, VI-7-ми състав е отхвърлил исковете на „Научно-изследователски сектор“ при Лесотехнически университет– гр.

София, предявени срещу Изпълнителна агенция по горите– гр. София към Министерството на земеделието, храните и горите, с правно основание чл.

266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 31 142,00 лв., представляваща възнаграждение по договор № 4 от 21.06.2010 г., която сума е претендирана ведно с обезщетение за забава в размера на законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 28.10.2020г. до окончателното плащане; и с правно основание чл.

266, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1 164,00 лв., представляваща възнаграждение, задържано от ответника като гаранция по договор № 4 от 21.06.2010 г., която сума също се претендира ведно със законната лихва от 28.10.2020 г. до 1 окончателното плащане.

В срока по чл.259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от „Научноизследователски сектор“ при Лесотехнически университет– гр. София, в която се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Сочи се, че съдът правилно е приел, че между ищеца и бившето ДГС-Пампорово е сключен договор за изработка на лесоустройствен и ловоустройствен проект, както и че е налице изпълнение и приемане на работата, така както е договорена. Неправилно обаче е приел, че предявените искове са неоснователни, тъй като ответникът не е правоприемник на активите и пасивите на бившето ДГС-Пампорово, поради което и не е обвързан по никакъв начин с облигационните отношения, породени от Договора от 21.06.2010 г. Допълва се, че по делото са представени писмо с изх.№19-изх-5871-01/12.08.2019 г., Писмо с изх.№19- изх.-3802-01 от 04.06.2019 г. на Южноцентрално държавно предприятие, както и писмо с изх.

№ ИАГ-28637 от 23.08.2011 г. на ИАГ, в съдържанието на които ясно и категорично е посочено, че остатъкът за плащане по договор №4/21.06.2010 г. от страна на бившето ДГС-Пампорово, т.е правоприемникът му ДГС-Смолян, е на стойност 10 304 лв. без ДДС, а останалата част от сумата следва да се изплати от Държавния бюджет, респективно от бюджета на ИАГ/РДГ, съгласно писмо с изх.№ИАГ-28637/23.08.2011 г. на ИАГ и съгласно чл.16, ал.1 и ал.2 от действащия Закон за горите. От посочените доказателства се прави извод, че ответникът, както и подчинените му структури признават задължението си за заплащане на възнаграждение на ищеца по процесния договор в размер на 31 142 лв. от държавния бюджет. На следващо място се изтъква, че съдът не взел предвид, че ответникът е разпоредител с бюджетни средства, както и главната ръководна структура, под ръководството на която се намират всички горски стопанства и по-конкретно Южноцентрално държавно предприятие-гр. Смолян, Регионална дирекция по горите- гр.

Смолян, включително и правоприемниците на бившето ДГС-Пампорово, а именно Териториално поделение ДГС- гр.Смолян и Териториално поделение ДГС- с. Широка лъка. В заключение се сочи, че независимо, че ответникът не е страна по облигационното правоотношение по процесния договор, то с оглед задължителния характер на дейността по извършване на инвентаризация на горите на РБългария и финансирането на тази дейност от държавата, без значение е дали страна по процесния договор е ответникът или 2 подчинени на него административни структури. На последно място се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е игнорирал претендираната от ищеца сума, представляваща заплатена гаранция по процесния договор в размер на 1 164 лв., тъй като по делото се доказва, че сумата е заплатена от ищеца, а договорът-изпълнен. Не са сторени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна- Изпълнителна агенция по горите– гр. София към Министерството на земеделието, храните и горите.

С Разпореждане №1110/08.06.2023 г., постановено по делото, съдът е указал на жалбоподателя да посочи в какво се състои искането му към съда.

В срок с молба с вх.№14321/19.06.2023 г. по описа на САС, „Научноизследователски сектор“ при Лесотехнически университет– гр. София е конкретизирал петитума си, като е посочил , че иска обжалваното решение да бъде изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В открито съдебно заседание „Научно-изследователски сектор“ при Лесотехнически университет– гр. София поддържа въззивната жалба, моли за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявените искове.

Представя Решение №301/17.11.2022 г. на РС-Смолян, постановено по гр.д.

№965/2020 г. по описа на съда, както Решение №170 /06.06.2023 г., постановено по в.гр.д.№83.2023 г. по описа на ОС-Смолян. Ответникът оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение на бъде потвърдено, доколкото ИАГ не е правоприемник на закритото ДГСПампорово.

При така изложеното съдът намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от надлежна страна в производството- ищец, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Апелативен съд-София, извършвайки проверка на обжалваното решение по повод въззивната жалба в рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК, приема следното:

От фактическа страна:

3

Производството пред СГС е образувано по искова молба на „Научноизследователски сектор“ при Лесотехнически университет– гр. София, с която срещу Изпълнителна агенция по горите – гр. София (ИАГ) към Министерството на земеделието храните и горите, представлявана от Изпълнителния директор, са предявени искове с правно основание чл. 266 ЗЗД за сумата от 31 142, 00 лв., представляваща възнаграждение по договор № 4 от 21.06.2010 г., която сума се претендира ведно с обезщетение за забава в размера на законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 28.10.2020 г. до окончателното плащане; на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД се претендира сумата от 1 164 лв., представляваща възнаграждение, задържано от ответника като гаранция по договор № 4 от 21.06.2010 г., която сума също се претендира ведно със законната лихва от 28.10.20 г. до окончателното плащане. В исковата молба ищецът е посочил, че процесният договор за изработване на лесоустройствен проект и ловоустройствен проект на Държавно горско стопанство – Пампорово е сключен с ДГС –Пампорово, като в изпълнение на договора е платена парична гаранция в размер на сумата от 1 164, 00 лв. По силата на договора изготвеният проект следвало да бъде представен в срок до 31.05.2011 г. за обществено обсъждане и приемане на Второ лесоустройствено съвещание, проведено за периода от 19.09.2011 г. до 21.09.2011 г. и на заседание на ЕТИС при ИАГ в София. Изготвеният проект е предаден за обсъждане на Второ лесоустройствено съвещание, проведено за периода от 19.09.2011 г. до 21.09.2011 г. и на ЕТИС при ИАГ проведено на 10.01.2012 г.

На 18.04.2012 г. със Заповед № РД 46 – 342 от 18.04.2012 г. Министъра на ЗГХ, считано от 10.07.2012 г. закрива търговското предприятие ДГС – Пампорово като активите и пасивите му се разпределят към ДГС – Смолян.

Въпреки това, ДГС – Смолян отказва плащане на дължимото възнаграждение, но поради неточности в проекта. След отстраняване на неточностите, възложителят отново иска приемане на изпълнението. В писмо с изх. № 1226/11.04.2019 г. на ДГС – Смолян се посочва, че всички неточности в съдържанието на проекта са отстранени, съобразно отразените забележки, поради което проектът следва да се счита за приет. С оглед на това ищецът изпраща до Южноцентрално държавно предприятие – гр. Смолян писмо изх.

№ НИС – 2721/08.05.2019 г. с акт за окончателно плащане на проучвателните и проектните работи по договора за изработване на горскостопански и 4 ловоустройствен проект на Държавно горско стопанство – Пампорово и два броя фактури. В отговор на писмото Южноцентрално горско стопанство – гр.Смолян признава задължение за плащане на сумата от 10 304, 00 лв., а за останалата част отказва плащане, като посочва, че то следва да се заплати от ответника по настоящото дело, тъй като, съгласно писмо на ИАГ с изх. № ИАГ-28637 от 23.08.2011 г. , разходите за инвентаризацията на горските територии, изработването на горскостопанските карти, плановете за ловностопански дейности и за дейностите по опазване от пожари се финансират от държавния бюджет. Разпоредител със средства от държания бюджет е ответната агенция, затова претенцията е насочен към нея, но с писмо с изх. № РДГ 13-4054/19.06.2019 г. тя отказва да заплати възнаграждението за изготвените и утвърдени проекти.

Ответникът е оспорил предявените искове, като сочи, че не е пасивно материалноправно легитимиран по тях, тъй като съгласно § 9, ал. 2 от ПЗР на Закона за горите (приет 2011 г) не е правоприемник на териториалните поделения и в частност не е правоприемник на Държавно горско стопанство – Пампорово. Не оспорва, че възложеният с договор № 4 от 21.07.2010 г. проект на Държавно горско стопанство – Пампорово е приет от Второ лесоустройствено съвещание, проведено за периода от 19.09.2011 г. до 21.09.2011 г. на ЕТИС при ИАГ, но твърди, че последният го приема като контролен орган. Твърди и че има плащане по договора в размер на 40% от него. Не оспорва и че има съставена заповед за утвърждаване на лесоустройствения и ловоустройствения проекти, което завършва фактическия състав по приемане на възложената работа.

За да постанови обжалваното в настоящото производство решение, СГС е приел, че по делото се установява, че между ищецът и ДГС-Пампорово е сключен договор № 4/21.06.2010 г. за изработване на лесоустройствен и ловоустройствен проект за територията на Държавно горско стопанство – Пампорово, който договор има характеристиките на договор за изработка, а съгласно чл. 266 ЗЗД , възнаграждението на изработващия е дължимо при приемане на работата от възложителя. Прието е, че събраните доказателства безспорно установяват изпълнението и приемането на работата (утвърждаването на проектите). Относно пасивната материалноправна легитимация на ответника съдът е приел, че качеството инвеститор при възлагане на изработването на заданието за проектиране се определя от 5 собствеността и вида на лесоустройството на устройвания обект (ФЛ, ЮЛ, община, държава). Изтъкнато е, че право да възлага изготвяне на лесо- и ловоустройствени проекти е предвидено и за ИАГ, съгласно чл. 9 от Наредба № 6 от 2004 г. за устройство на горите и земите от горския фонд и ловностопанските райони в Република България (обн., ДВ, бр. 27 от 2004 г.; изм., бр. 80 от 2005 г. и чл. 4, ал. 2 от ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча, Приет с ПМС № 151 от 13.06.2001 г., обн., ДВ, бр.

58 от 29.06.2001 г., в сила от 29.06.2001 г.). Макар да не е предвидено изрично в ЗГ (1997 г.) и Наредба № 6, съдът е посочил, че ДГС и ДЛС като самостоятелни ЮЛ, държавни предприятия по смисъла на чл. 62 ТЗ, на които е предоставено за стопанисване и управление държавно имущество, също имат право да възлагат изготвяне на лесо- и ловоустройствени проекти за имотите, попадащи в техния район на дейност. Съдът е изложил, че в ЗГ (1997 г.) и Наредба № 6 е предвидено, че на инвентаризация, картографиране и планиране на ловостопански дейности и дейностите по опазване от пожари, подлежат всички гори и земи от горския фонд, независимо от тяхната собственост, като лесоустройствените проекти, планове и програми се съставят по видове собственост в района на дейност на съответното ДГС или ДЛС. След като законът предвижда тези задължителни дейности за всички земи и гори от горския фонд, независимо от собствеността им, логично разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от ЗГ (1997 г.) вменява в тежест държавния бюджет разходите за тяхното извършване. Но те са само част от процеса по лесо- и ловоустройване на териториите, поради което всички останали разходи, включени в заданието за проектиране, са в тежест на възложителя/инвеститора, който го е инициирал. Относно финансирането на дейностите, предвидени със заданието за проектиране и предвид относителния характер на облигационните отношения, съдът е счел, че те са в тежест на техния възложител. ИАГ не става автоматично страна в облигационното отношение, породено между други лица, тъй като такъв ефект не е предвиден нито със ЗГ (1997 г ), нито с Наредба № 6 (отм.).