Решение № 6924 от 16.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6924 гр. *, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20221110123363 по описа за 2022 година Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника, съответно за сумата в размер на 1 600,89 лв.– цена на доставена от дружеството топлинна енергия, за периода 01.05.2017г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот с адрес: *****************, аб. № *****, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК – 27.05.2021г., до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 230,62 лв., за периода от 15.09.2018г. до 07.05.2021 г., сумата от 18,21 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г., 1 ведно със законната лихва от 27.05.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 3,50 лв., за периода от 31.05.2018г. до 07.05.2021 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.07.2021 г. в производството по ч.гр.д. № 29860/2021 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковата претенция. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва да е ползвал процесния имот за посочения в исковата молба 2 период. Посочва, че липсват доказателства за спазване на процедурата за индивидуално отчитане на действително консумираната топлинна енергия и топла вода.

В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 36916/06.02.2024г. моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът К. К. К., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, 3 ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането. При релевирано в срока по чл. 131 от ГПК възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца е да докаже основания за прекъсване/спиране на давностния срок.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 29860/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, след дадени указания от съда за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на ДКЕВР, приети по делото, с оглед процесния период, както и ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.

По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на 4 ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни Общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. ОУ са приети по делото. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Предвид тези разпоредби облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква ex lege от момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване. В съответствие със Закона за енергетиката страна по облигационното правоотношение за продажба на топлинна енергия е потребителят на топлинна енергия, какъвто може да бъде само физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /ФИРМА/ на потребители в град * според която „купувач може да бъде физическо лице, 5 потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда”. Анализът на горните разпоредби води до извода, че собственикът на топлофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото на собственост- право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. В конкретиката на случая, съдът приема за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за неналичие на договорно правоотношение между страните. Видно е че К.

К. е законен наследник на лицето Ц.К. К.а до размера на 1/3 идеална част от наследството на основание чл. 5 от ЗН, като съвкупност от права и задължения, която по силата на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 72/10.11.1997г. е придобила имота. Ц.К. е починала на 12.06.2018г., като след смъртта й ответникът К. е наследил 1/3 част от наследството, като съвкупност от права и задължения, включително и тези за заплащане на доставената в имота топлинна енергия.

Следователно ответникът има качеството „потребител“ на топлинна енергия, доколкото е собственик на имота до размера на 1/3 идеална част по силата на универсално правоприемство. По делото не са представени доказателства от ответника, че е предоставил до размера на притежаваната от него идеална част имота на трето 6 ползващо лице, така че между последното и ответника на договорно основание и топлопреносното предприятие да е сключен договор за продажба на топлинна енергия, през времетраенето на който ползвателят, като клиент на топлинна енергия за битови нужди да дължи цената й.

От друга страна от приетия по делото Протокол от ОС на ЕС от 08.05.2002г., се установява, че собствениците на самостоятелни обекти в сградата на ул. ********* са взели решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, като за целта са упълномощени конкретни лица да подпишат договор с /ФИРМА/. Като необжалвано решението е влязло в законна сила и обвързва собствениците на самостоятелните обекти в СЕС, включително и техните правоприемници, какъвто е ответникът. От името на ЕС е сключен договор № 2235/16.05.2002г. с /ФИРМА/. Договора е сключен за срок от три години /чл. 2.4 от него/, с опция за удължаване на срока автоматично с една година, в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, дадено един месец преди изтичане на срока на договора. По делото не са представени доказателства за отправено такова предизвестие, а и изслушаната СТЕ установява, че все още именно /ФИРМА/ извършва услугата.

Изслушаната СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и съотносима на останалия по делото доказателствен материал, установява, че третото 7 лице - помагач е извършвало дялово разпределение в имота след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода. По данни на ФДР експертизата е установила, че в процесното жилище, за процесния период от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. са отчитани уредите в имота, като са попълнени документи за главен отчет, подписани от потребител и приети по делото /л.81-83 от досието по делото/. Отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. В имота е установено, че са монтирани три отоплителни тела, съответно три топлоразпределителя.

Установява се, че в имота се ползва топла вода и е начислена топлинна енергия за подгряване на топла вода след реален отчет на водомер, монтиран в имота. Вещото лице е посочило, че процесния имот има отопляем обем от 167,00 м3, съгласно Акт за разпределение кубатурата в жилищната сграда, като за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е изчислено по реда на чл. 61,т.6.1.1 от Наредбата за топлоснабдяването. Съгласно експертизата, общият топломер, монтиран в АС на СЕС е бил годно за измерване средство по смисъла на ЗИ, в рамките на процесния период.

Вещото лице по изслушаната ССчЕ е установило, че по прогнозни данни формираната главница за отопление на имота, в т.ч. сградна инсталация и БГВ възлиза на сумата от 6052,73 лева, като със сума в размер на 203,60 лева, от възстановяване от промяната в цената на газа е намалено 8 задължението по обща фактура от 31.07.2020г. с 193,32 лева и със сумата от 10,28 лева е погасено задължението по прогнозни данни за м.06.2020г. Впоследствие след изравняване е установена крайна дължима сума от 4 802,68 лева, или за 1/3 ид.част от задължението сумата от 1600,89 лева. Установено е и задължение за заплащане на такси за дялово разпределение в общ размер на 54,62 лева за главница, за периода от 30.04.2018г. до 30.04.2020г., или за 1/3 идеална част от задължението сумата от 18,21 лева.

Мораторната лихва върху главницата вещото лице е изчислило на сумата от 719,23 лева, или за 1/3 идеална част от задължението сумата от 239,74 лева, а върху главницата за такси за дялово разпределение в размер на 10,62 лева, а за 1/3 идеална част от задължението сумата от 3,54 лева.

Съдът приема, от заключението на вещото лице, което кредитира като компетентно изготвено и в съответствие с така поставените задачи, че предмет на спора на практика са суми за сградна инсталация, отопление на имота и БГВ.Съгласно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139– чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./, а след м.03.2020г. от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, обн.ДВ, бр. 25/20.03.2020г. Топлинната енергия за 9 отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съдът намира, че от изслушаната СТЕ се установиха горепосочените обстоятелства, поради което намира, че сумите за сградна инсталация са правилно начислени. Съдът приема и че сумите за отопление на имота и БГВ са правилно начислени, поради и което приема, че ищецът е доставял в имота топлинна енергия на претендираната стойност.