Определение № 1282 от 03.09.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1282 гр. Велико Търново, 03.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Миланези

Членове:

Еманоел Вардаров

ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно частно гражданско дело № 20254100500789 по описа за 2025 година

Производство по чл.278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№16670/28.07.2025г. от страна на М. Д. М. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.София-1373 ж.к.“ ап.54, с настоящ адрес: гр.В.Търново ул.“2(e-mail: [email protected]) против Определение№1775/21.07.2025г. по гр.дело№2213/2025г. на ВТРС, с което е прекратено производството по гр.дело№2213/2025г. на ВТРС и е върната исковата молба на М. Д. М., на основание чл.129 ал.3 от ГПК. Жалбоподателят счита определението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно и върне делото за разглеждане oт друг състав на ВТРС. Твърди се, че жалбоподателят имал образувани 2бр. дела във ВТРС срещу ГОРС и в ГОРС срещу ВТРС.

Счита, че съдията-докладчик по гр.дело№2213/2025г. на ВТРС имал отношение по делото в ГОРС.

Счита, че съдът е задължен да се изразява достатъчно ясно в своите актове и за да бъдат легитимни, трябвало да са подписани. След като имало изисквания към молителя жалбоподател за вписване на имена и полагане на подпис по молби и др.документи, била недопустима „привилегията“ съдия да не подписва издадения акт, а страните да били задължени по издадения нелегитимен, неподписан акт(Конституцията - чл.6 ал.2 от КРБ не допускала привилегии…). След като съдията-докладчик по гр.дело№2213/2025г. на ВТРС имал становище, с което приема, че чл.70 ал.3 от ГПК не бил относим по случая, трябвало да го мотивира. Молителят-жалбоподател като страна бил задължен да изпълнява актовете на съда, но нямало текст, който да задължава страните да вярват на съда и затова мотивите били задължителни. По отношение на чл.70 ал.3 от ГПК цитирал, че бил затруднен да определи размера на обезщетението, като съдията-докладчик му вменявал задължение да познава практиката и определи размера. Следвало да се вземе предвид и неясното за жалбоподателя разпореждане относно това, каква ДТ следвало да бъде внесена, съобразно ЗОДОВ(с въпроси: -При иск от 1.00лв. – 0.04лв. ли е ДТ? При иск от 5000.00лв. – 200.00лв. ли е ДТ? Има ли минимална такса, ако искът е за 1.00лв. и е по ЗОДОВ? Има ли максимална такса, ако искът е за 5000.00лв. и е по ЗОДОВ? Ако искът не се квалифицирал по ЗОДОВ, по кой ред се гледа и на какво основание?). Това дело било поредното, от което си съставял мнение за работата на съда. Факт е, че жалбата в ГОРС била срещу ВТРС, а конкретното дело 1 провокирало жалбоподателя за жалбата било гр.дело№3496/2024г. на ВТРС, разгледано от съдията-докладчик по гр.дело№2213/2025г. на ВТРС. По този начин, имало обективен конфликт на интереси е следвало да има отвод на съдията-докладчик. Счита, че в повечето случи съдиите поставяли неизпълними условия и този ред е §22. Вероятно нямало да депозира жалба срещу ГОРС, но последвали събития, които го провокирали. Сравнявал англосаксонското и континенталното право, като в основата си правото имало еднакви принципи. Съставил си мнение, че в Р.България се работело по метода на отрицанието и всичко е според „кой е човека“. Цитира два основни принципа в демокрацията: „Власт, власт възпира“ и „За всяко лице е необходим механизъм за проверка в кратък срок и неизбежност от наказание“.

Съдът, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.дело№2213/2025г. на ВТРС е образувано по искова молба от страна на М. Д. М. против ГОРС, с която претендира да бъде осъден правосъдния орган да му заплати „дисциплиниращо“ обезщетение за неимуществени вреди от нарушен достъп до съд. С Разпореждане№3487/02.07.2025г. ВТРС е оставил без движение исковата молба, като в едноседмичен срок от съобщението е указал на ищеца с писмена молба с препис за ответника да изложи обстоятелства, представляващи конкретни действия или бездействия, изхождащи от ГОРС, които според него ограничават правото му да изпраща документи на електронния адрес на този съд и пораждат претендираното право на обезщетение за неимуществени вреди. Указано на ищеца в същия срок да посочи: -в какво се изразяват тези вреди; -какъв размер на обезщетение иска да му бъде присъден; -цена на иска, както и да представи в същия срок документ, удостоверяващ, че по сметката на ВТРС е внесъл ДТ в размер на 4% от цената на иска. Със същото разпореждане са указани на ищеца последиците от неизпълнение на указанията в указания срок(исковата молба ще бъде върната и образуваното производство – прекратено).

В срока М. Д. М. е подал допълнителна молба, като посочил, че искът е по ЗОДОВ.

Оценката на обезщетението представлявала затруднение за М. и пожелал, на основание чл.70 ал.3 от ГПК да се определи от съда. Молител ят счел, че подробно описал обстоятелствата в исковата молба. ГОРС отказвал да приеме документи на електронен адрес в съда за регистриране на документи за образуване на дела и във връзка с образувани дела(основанието за отказа била наредба, която била остаряла предвид промените в ГПК). Съдът посочил единствените два възможни начина: ЕПЕП и на хартиен носител. Молителят е счел, че ВТРС трябвало да му укаже дали ДТ е 10.00лв. и предвид липсата на указана сума, да му бъде удължен срока за внасяне на ДТ(посочва „друг текст за минимална такса от 30 лева и максимална 80 лева по ЗОДОВ“).

С Разпореждане№3607/11.07.2025г. ВТРС е определил нов едноседмичен срок от съобщението, в който ищецът следвало да изпълни дадените му указания като уточни в какво се изразяват неимуществените му вреди като последица от нарушеното му право на достъп до съд чрез изпращане и получаване на съобщение по електронна поща, да посочи размер на обезщетение, който иска да му бъде присъден и да внесе 4% ДТ по сметката на ВТРС(този иск не бил неоценяем и бил извън хипотезите на ЗОДОВ, поради което ДТ нито можело да е 10.00лв., нито от 30.00лв. до 80.00лв.), дължима за разглеждане на делото, изчислена върху този размер, определящ цената на иска/, като представи по делото платежния документ в същия срок. Със същото разпореждане са указани на ищеца последиците от неизпълнение на указанията в указания срок(исковата молба ще бъде върната и образуваното производство – прекратено).

2

М. Д. М. е подал молба(„Заявено искане за оттегляне на Разпореждане№3607/11.07.2025г.

ВТРС). Уточнява, че депозира иска по ЗОДОВ. Посочва на ВТРС, че съдът, на основание чл.7 от ГПК имал задължения най-малко, както следва: --да изложи мотиви какво прави този иск различен от исковете по ЗОДОВ; -задължение на съда било да разгледа всяка постъпила молба в публично заседание на основание Конвенцията. Бил му преграден достъпа до съд е заради отказа в ГОРС да приемат на електронна поща документи подписани с електронен квалифициран подпис.

Посоченото Разпореждане№3607/11.07.2025г. било без ясни мотиви. Твърди, че бил затруднен да определи колко е обезщетението в този случай, който бил отказ за достъп до съд и бил описано подробно в иска. Заявява, че не бил задължен да познава закона, а съдът служебно да го прилага.

Цитира чл.70 ал.3 от ГПК(…по искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска се определя приблизително от съда, като впоследствие се изиска допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът определя при решаване на делото…). Счита, че предвид непосочване на сумата, съдът бил задължен да се произнесе най-малко по жалбата и да издаде решение, с което се осъди ГОРС за нарушение на закона и да се задължите да прилага еднакво закона, както останалите съдилища(ГОРС трябвало да бъде задължен да приема документи на електронен адрес на съда…). ВТРС имал задължение да разгледа най-малко жалбата срещу съда, а ако откаже обезщетение това било допълнително искане и не препятствало да се разгледа цитираното нарушение на съда.

Рискът във връзка с иска бил, когато поиска повече, отколкото съдът присъдел, ще търпял загуби от надвнесена такса, а ако поискал на лотария по-малко – ще пропуснел ползи. Законодателят затова бил записал текста „оценката представлява затруднение“. Прави искане за отвод на докладчика по гр.дело№2213/2025г. на ВТРС, тъй като искът в ГОРС бил срещу ВТРС във връзка с гр.дело№3496/2024г., по което съдия-докладчик е докладчикът по гр.дело№2213/2025г. на ВТРС.

С Определение№1775/21.07.2025г. ВТРС е отчел, че с две разпореждания от 02.07.2025г. и от 11.07.2025г. е бил даден едноседмичен и след това нов едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите в исковата молба с точни указания. Въпреки изпратените съобщения по електронна поща, нередовностите не били отстранени. Като отрицателна последица на неизпълнението било връщане на исковата молба, защото тя не отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 т.3, т.5 и чл.128 т.2 от ГПК. Предвид на изложеното, с цитираното определение исковата молба/наречена жалба/ срещу ГОРС е била върната на М. Д. М. и е било прекратено образуваното по нея гр.дело№2213/2025г. на ВТРС.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от ГПК ввр. чл.129 ал.3 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок по чл.275 ал.1 от ГПК(в т.ч. и с внесена ДТ) от страна, която има правен интерес от обжалването му в атакуваната част. Жалбата отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима. Ето защо тя следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.2 от ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. За да бъде възможна и адекватна тази защита, съдът трябва да е наясно какви права се твърдят и от кои конкретни факти от обективната действителност произтичат тези права.

При проверката на данните по делото въззивният съд намира, че действително частният жалбоподател-ищец по предявения иск не е отстранил нередовностите на исковата молба, указани му с две разпореждания на съдията докладчик по делото. Дадените от ВТРС указания за 3 отстраняване на нередовности на исковата молба са ясни и пълни, като същите всеобхватно и прецизно сочат какво следва ищеца да отстрани, за да бъде исковата молба редовна и съдът да може да изпълни задължението си да квалифицира въз основа на посочените правно релевантни факти правното основание на предявения иск.

Изложените в исковата и уточняващите молби твърдения, въпреки дадените на ищеца указания, са останали неясни досежно съществените елементи за редовността на исковата претенция. Съгласно чл.127 ал.1 т.4, т.5 от ГПК исковата молба трябва да съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на основанието на иска(фактите, от които се твърди, че произтича претендираното с исковата молба право) и на петитума(в какво се състои претендираното право и видът на търсената защита).

Както чл. 360а от ЗСВ, така и чл.102а ал.1 от ГПК изискват всички актове на съда да се издават в електронна форма. Същевременно, обаче в ГПК е запазено и изискването крайните актове на съда(решения, определения или разпореждания), да се създават и в още една форма – писмена(чл.235 ал.4 от ГПК), като този писмен акт се изисква да се подпише материално от всички съдии взели участие в постановяването му(чл.236 ал.3 от ГПК, чл.254 ал.2 т.7 от ГПК). Доколкото чл.102а ал.1 от ГПК е обща правна норма касаеща всички актове и процесуални действия на съда, а нормите на чл. 235 ал. 4 от ГПК, чл.236 ал.3 от ГПК, чл.254 ал.2 т.7 от ГПК, както и чл.412 т.12 от ГПК са специални правни норми и касаят само крайния акт на съда, то специалните правни норми следва да се приеме, че дерогират общата правна норма и от достатъчност само на електронната форма за акта изискват и писмена такава със саморъчен мастилен подпис на съдията. Съгласно чл.102а ал.4 от ГПК, издаден в електронна форма акт на съда може да се възпроизвежда на хартиен носител и същият ще има значение на официален препис, ако е заверен от служител, овластен от ръководителя на съответния съд. Обжалваният съдебен акт на ВТРС е изготвен в ЕИСС, като по хартиеното дело е приложен във вид на писмен препис от електронен документ и подписано(с мастилен подпис) в тази писмена форма от съдията.