Определение № 620 от 06.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 620 гр. Благоевград, 06.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Полина Дянкова като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно частно наказателно дело № 20261200600995 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

Делото е образувано по повод депозирана жалба от А. Г. Ш. – лично и със съгласието на законния си представител Г. А. Ш., чрез пълномощника адв.

Н. Д. от САК, срещу Определение № 259 от 19.06.2026 г. по ЧНД № 260/2026 г. по описа на Районен съд – Петрич, с което е оставена без уважение жалбата им и е потвърдено Постановление от 09.04.2026 г. на прокурор при Районна прокуратура – Благоевград, ТО – Петрич, за прекратяване на наказателното производство по ДП № 314 ЗМ-207/2025 г. по описа на РУ – Петрич (пр.пр. № 04405/2025 г. по описа на РП – Благоевград).

В жалбата се излагат съображения за неправилност, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Поддържа се, че районният съд неоснователно е стеснил предмета на съдебния контрол, като е приел, че пълнотата на доказателствата е извън него, и се е задоволил да преповтори изводите на прокурора и на автотехническата експертиза. Твърди се, че изводът за липса на техническа възможност на водача на лекия автомобил „Тойота РАВ 4“ да предотврати удара е изчислен спрямо момента на възприемане на опасността, без да е изследвано кога водачът обективно е могъл и е бил длъжен да я възприеме, и че е допуснато смесване на двете хипотези на чл. 20, ал. 2 ЗДвП – задължението за предварително съобразяване на скоростта с конкретните условия (разклон, ясно време, суха настилка, добра 1 видимост) и задължението за реакция при възникнала опасност. Сочи се, че районният съд не е обсъдил това възражение, което съставлява съществено процесуално нарушение, и че не е изяснен въпросът за евентуално съпричиняване на резултата от водача на лекия автомобил. Иска се отмяна на определението и на постановлението и връщане на делото на прокурора със задължителни указания за допълнително разследване, включително назначаване на повторна съдебна автотехническа експертиза. Поддържа се доказателствено искане за назначаване на такава експертиза, изготвена със съвременни методи (компютърно моделиране/симулация), която да отговори на дванадесет формулирани въпроса и да изготви алтернативен модел на развитие на произшествието при движение на лекия автомобил със съобразена скорост и своевременна реакция на водача.

Окръжният съд, като съобрази доводите в жалбата, материалите по ДП № 314 ЗМ-207/2025 г. по описа на РУ – Петрич и обжалваното определение, намира за установено следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице по чл. 243, ал. 4 НПК – пострадалият, на когото според предмета на разследването е причинена телесна повреда (чл. 74, ал. 1 НПК); той е непълнолетен и упражнява процесуалните си права лично, със съгласието на законния си представител.

Жалбата е насочена срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт (чл.

243, ал. 7 НПК) и е подадена в седемдневния срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Досъдебното производство е започнало на 01.06.2025 г. по реда на чл.

212, ал. 2 НПК с извършване на оглед на местопроизшествие за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 НК. По делото няма привлечено като обвиняем лице.

От събраните доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум, показанията на свидетелите П. Б., Елена Митова и Б. М., обясненията на самия А. Ш., съдебномедицинската и химикотоксикологичните експертизи, автотехническата и допълнителната автотехническа експертиза – прокурорът и районният съд правилно са установили следната фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд:

2

На 01.06.2025 г., около 16:02 ч., на път BLG 1166, км 10+890, в района на разклона за с. Яворница, общ. Петрич, при ясно и слънчево време, суха асфалтова настилка и дневна светлина, свидетелят Б. М., управлявайки лек автомобил „Мерцедес“ в посока от с. Камена, се престроил за ляв завой към с. Яворница по ул. „Просвета“, подал ляв пътепоказател и спрял, за да пропусне насрещно движещия се лек автомобил „Тойота РАВ 4“, управляван от правоспособния водач П. Б. Платното за движение е двупосочно, с ширина 6,70 м и две ленти по 3,35 м, като в зоната на кръстовището разделителната маркировка е прекъсната (М2), а извън нея – непрекъсната (М1). Зад мерцедеса се движел мотоциклет „Джилера Рънър“, управляван от непълнолетния и неправоспособен А. Ш., без защитна каска.

Ш., който също искал да завие към селото, решил да не изчака мерцедеса и предприел изпреварването му отляво, като навлязъл в лентата за насрещно движение при наличие на непрекъсната линия М1. Поради спрелия пред него автомобил той не виждал насрещно движещия се лек автомобил, а водачката и пътничката в лекия автомобил от своя страна не виждали мотоциклета зад мерцедеса. Непосредствено след като лекият автомобил преминал покрай спрелия мерцедес, мотоциклетът навлязъл в лентата му, водачката задействала спирачната система, но ударът не бил избегнат. Мотоциклетът се ударил под ъгъл в предната лява част на лекия автомобил (преден ляв калник и ляв фар).

Мястото на удара било в лентата за движение на лекия автомобил – надлъжно на 3,50–4,00 м от ориентир ОТ1 и напречно на 2,80–3,00 м. вляво от дясната граница на платното по посоката на движение на лекия автомобил.

Според автотехническата и допълнителната автотехническа експертиза скоростта на лекия автомобил в момента на удара била 62,96 км/ч, а на мотоциклета – 28,76 км/ч. Опасната зона за спиране на лекия автомобил била 41,37 м. при установената скорост и 29,52 м. при приетата от вещото лице разрешена скорост от 50 км/ч, като и в двата случая е по-голяма от отстоянието на автомобила до мястото на удара, поради което водачката не е имала техническа възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране, включително и при движение с разрешената скорост. Мотоциклетистът е могъл да предотврати произшествието, като не навлиза в насрещната лента при наличие на маркировка М1. Според експертизата причините за произшествието са от субективен характер – навлизането на мотоциклета в насрещната лента в момент, когато по нея се е движел лекият автомобил и 3 липсата на правоспособност, квалификация и умения у водача му. Вследствие на удара А. Ш. е получил множество травматични увреждания, които според съдебномедицинската експертиза съставляват тежка телесна повреда (постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота) и средни телесни повреди. При двамата водачи не била установена употреба на алкохол или наркотични вещества. Щетите по превозните средства били на стойност 1 192,23 лв. за лекия автомобил и 598 лв. за мотоциклета.

В настоящото производство въззивният съд проверява правилността на определението на районния съд, а чрез него – обосноваността и законосъобразността на прокурорското постановление, въз основа на събраните в досъдебното производство доказателства. Въззивният съд не споделя в категоричната му форма становището на районния съд, че пълнотата на доказателствата е поставена извън пределите на съдебния контрол.

Проверката за обоснованост включва и преценка дали изводите на прокурора почиват на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата, от които зависи правният извод, когато такива обстоятелства са останали неизяснени, това съставлява неправилно приложение на процесуалния закон, за отстраняването на което съдът може да даде задължителни указания по чл.

243, ал. 6, т. 3 НПК. Съдът обаче не може да замества прокурора при определяне на обема и способите на разследването, нито да измества прокурора при решаване на въпросите, предоставени в неговата компетентност. Неточността в мотивите на районния съд не се е отразила на крайния му извод, тъй като той фактически е проверил пълнотата на разследването и е приел, че то е проведено пълно и всестранно. Въззивният съд извърши собствена проверка и в тази насока , като възприема следните съображения:

Престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК изисква водачът на моторно превозно средство да се е движел противоправно, а именно да е нарушил правилата за движение и в резултат на това по непредпазливост да е причинил средна или тежка телесна повреда. Ето защо, след като телесните повреди са причинени единствено на самия жалбоподател, наказателното производство би могло да продължи само ако по делото е налице основание да се приеме, че другият участник в произшествието – водачката на лекия автомобил П. Б., е 4 нарушила правила за движение, които се намират в причинна връзка с настъпилия резултат. Именно този въпрос е обсъден от прокурора и от районния съд и правилно е решен отрицателно.

Непосредствената причина за произшествието е поведението на самия жалбоподател, който е управлявал мотоциклет без да е правоспособен; не се е съобразил с пътната маркировка, като е пресякъл непрекъсната линия М1, чието пресичане и застъпване е забранено съгласно Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка; навлязъл е в съседната лента, без да се убеди, че няма да създаде опасност, и без да пропусне движещото се по нея превозно средство; предприел е изпреварване, без да се убеди, че има видимост и свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварването, и е създал опасност за насрещно движещото се превозно средство. Сам той сочи, че не е могъл да види идващия отсреща автомобил, тъй като се е намирал зад мерцедеса – т.е. предприел е маневрата, без да има каквато и да е видимост към лентата, в която навлиза.

Съществен, за изясняване на вина в поведението на участниците, е моментът на възникване на опасността за водачката на лекия автомобил.

Определянето на този момент е въпрос на правна преценка, която се извършва въз основа на всички доказателства, включително експертните заключения.

Съгласно трайната практика на ВКС всеки водач е длъжен да реагира за избягване на опасност за движението при нейното възникване, т.е. тогава, когато тя обективно е станала достъпна за възприемане от него или когато при конкретните условия той би могъл и е бил длъжен да очаква появата; когато водачът не е имал възприятия, които да го мотивират за наличието на опасност, и не е бил длъжен да я предполага, моментът на възникването не може да се търси по-рано от фактическата му възможност да възприеме препятствието, като водачът не е длъжен да очаква неправомерното движение на друго превозно средство. В случая мотоциклетът се е движел зад спрелия за ляв завой мерцедес, а взаимната видимост между него и лекия автомобил е била препятствана от този автомобил – това потвърждават както самият жалбоподател, така и свидетелките Б. и Митова. Мерцедесът не е представлявал препятствие в лентата на лекия автомобил – той е бил в собствената си лента, с подаден ляв пътепоказател, и е изчаквал именно преминаването на лекия автомобил, а разделителната линия в участъка е била 5 непрекъсната. Нищо в пътната обстановка не е задължавало водачката да очаква, че иззад изчакващия автомобил ще излезе превозно средство, което ще пресече линия М1 и ще навлезе в нейната лента. Поради това опасността за нея е възникнала едва в момента, в който мотоциклетът е започнал да навлиза в лентата, а не по-рано. Доводът, че този момент е „приет по благоприятния за водача вариант“, е неоснователен – той е определен въз основа на всички събрани доказателства и съвпада с приетия от вещото лице.

Не е налице и твърдяното смесване на двете хипотези на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Задължението по първото изречение – водачът да избира скоростта си така, че да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие – се отнася до препятствията, които водачът може и е длъжен да предвиди.

Неправомерната маневра на превозно средство, скрито зад друг, спрял автомобил, извършена в нарушение на непрекъсната маркировка, не е такова препятствие. Що се отнася до задължението по второто изречение – при възникнала опасност водачът да намали скоростта и при необходимост да спре, – по делото е установено, че водачката е задействала спирачките, но с оглед на разстоянието до мястото на удара не е имала техническа възможност да спре преди него. Законът не изисква от водача при възникнала опасност да предприема отклоняваща маневра, поради което и въпросът за възможността за избягване на удара чрез такава маневра е ирелевантен за наказателната отговорност.