Решение № 2631 от 12.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2631 гр. С., 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110122047 по описа за 2025 година

Производството е за делба във фазата на допускането .

Постъпила е искова молба от В. Н. П., ЕГН ********** и С. В. Б., ЕГН **********, и двете със съдебен адрес гр. С., ул. ......, чрез пълномощника си адв. Д. Д., срещу К. Г. Ш., ЕГН **********, с адрес с. М......, по предявен иск за съдебна делба на следния недвижим имот:

Урегулиран поземлен имот XXIII-34,35 (двадесет и трети, отреден за имоти с планоснимачни номера 34 и 35), квартал 3 по плана на с. М. с площ 1340 кв.м. н чиито очертания са включени Поземлен имот с идентификатор *****.4988.34 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР), одобрени със заповед № РД-18-15/23.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. М., Район Н. И., ул. ....., с площ 698 кв.м., номер по предходен план: 34, квартал 3, парцел ХХІІІ, при съседи: *****.4988.1035, *****.4988.33, *****.4988.32, *****.4988.35, ЗАЕДНО с Поземлен имот с идентификатор *****.4988.35 по КККР, с адрес: с. М., Район Н. И., ул. ....., с площ 697 кв.м., номер по предходен план: 35, квартал 3, парцел ХХІІІ-част, при съседи: *****.4988.33, *****.4988.1035, *****.4988.32, *****.4988.907, *****.4988.1161, *****.4988.906,

*****.4988.1032, *****.4988.34.

Ищците твърдят, че с протокол от 21.VII.1967г. по гр.д. № 1948/1967г. на СРС, В. С.

М. (праводател на ответника) и Т. С. Й. получават в общ дял дворно място, представляващо парцел ХХ-139 в кв. 3 по плана на с. М.. Твърдят, че на 05.06.1979г. с н.а. № 4, том ХІІ, дело № ****/1979г., С. Т. (праводател на ищцата С. Б.) и Н. П. (праводател на ищцата В. П.) закупуват по ¼ идеална част от същото дворно място. Ищците излагат, че впоследствие, по гр.д. № 2525/1980г. на СРС, е постигната съдебна спогодба по чл. 32 ЗС за разпределение на ползването на имота между техните праводатели и праводателката на ответника – В. Ш.а.

Твърдят, че ищцата С. Б. е придобила своята ¼ идеална част по силата на дарение от 20.01.1992г., а ищцата В. П. е придобила своята ¼ идеална част по наследство от баща си Н.

П., починал на 22.07.1985г. Посочват, че ответникът е наследник на В. С. Ш.а. Ето защо молят да бъде допусната делба на процесните имоти. Претендират разноски. Представят писмени доказателства: Протокол от 21.VII.1967г. по гр.д. № 1948/1967г. на СРС;

Нотариален акт № 4, том ХІІ, дело № ****/1979г.; Нотариален акт № 65, том III, дело № 460/1992г.; Удостоверение за наследници на Н. П.; Скица от 1977г.; Искова молба, протокол 1 и СТЕ по гр.д. 2525/1980г. на СРС; Скици от СГКК-гр. С.; Данъчна оценка; Адвокатско пълномощно; Допълнително представени с молба от 13.05.2025г. - Данъчна оценка, Удостоверение за наследници на В. Ш.а, Комбинирана скица и Заявление за вписване на исковата молба.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, но в срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Ответникът в свое становище депозирано след срока за отговор което поддържа в проведеното открито съдебно заседание излага, че в имотите има изградени сгради, които са индивидуална собственост (не са съсобствени). Според него земята се явява обслужваща „принадлежност“ към тези сгради и не може да бъде делена отделно като „гола собственост“. Заявява, че допускането на делба на парцела би означавало „делба на принадлежност“, т.е. на земя, която служи единствено за достъп и обслужване на индивидуалните сгради. Поддържа, че регулацията за имота не е приложена – границите по регулационен план не съвпадат с имотните граници (материализираните огради) и има разминавания с Кадастралната карта. Ето защо счита,че докато не се уредят сметките по регулация и регулационните линии не съвпаднат с имотните, липсва определен предмет на делбата (парцел), поради което делбата е невъзможна на този етап.

Прави възражение за изтекла придобивна давност изтъква, че имотите са реално оградени и владяни в съществуващите граници повече от 40 години.

Поради изтичане на давностния срок, имотите са станали индивидуална собственост на владелците и съсобствеността е прекратена. Ответникът твърди, че владението в тези граници изключва съсобствеността върху общия имот.

Изтъква, че предложението на вещите лица за разширяване на прохода (тупика) до 3.50 м навлиза в имота на ответника и намалява отстоянието до законно построената му жилищна сграда до недопустимите 1.50 м (при изискуеми 3 м) е незаконосъобразно.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.34 от ЗС.

Предмет на настоящото производство съгласно чл. 344, ал. 1 от ГПК е да се определи между кои лица, за кои имоти и при каква част за всеки съсобственик следва да се допусне делбата.

Съгласно чл. 34, ал.1 от Закона за собствеността, всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.

В това производство всяка от страните, следва да докаже следните материални и процесуални предпоставки: 1) качеството си на носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включения в делбената маса имот на твърдяното от правно основание, в т.ч. размерът на притежавания от съделителя дял от вещта 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно - арг. чл. 75, ал.

2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.

Не се спори, а и се установява от представения по делото Протокол от 21.07.1967 г. по гр.д. № 1948/1967 г. на СРС (лист 6), в резултат на съдебна спогодба, В. С. М. (майка на ответника) и нейната сестра Т. С. Й. получават в общ дял (съсобственост) процесното празно дворно място с площ от 1292 кв.м. (по документ) / 1340 кв.м. (по скица), съставляващо парцел XX-139 от кв. 3 по плана на с. М..

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал.2 ЗС Частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното. Тъй като в протокола не са посочени различни квоти то те получават по 1/2 идеална част от процесния недвижим имот.

Видно от представения Нотариален акт № 4, том XIII, дело № ****/1979 г. Т. С. продава своята 1/2 идеална част от имота на С. Г. Т. (баба на ищцата С. В. Б.) и Н. С. П.

(баща на ищцата В. Н. П.), които получават по 1/4 идеални части.

2

Не спорно, а и се установява от представения Протокол от 26.05.1980 г. по гр.д. № 2525/1980 г. на СРС, поради невъзможност за доброволно разпределение, съдът одобрява спогодба по чл. 32 от ЗС за разпределение на ползването на дворното място. Според разпределението Н. П. и С. Т. (праводателите на ищците) получават за ползване вътрешната част на имота и проход с ширина 3 метра за достъп до улицата, а В. Ш.а (майката на ответника) получава за ползване лицевата част на имота към улицата.

Видно от представеното удостоверение за наследници Н. С. П. починал на 22.07.1985 г. и оставил за наследници съпруга Н. (починала 1992 г.) и дъщеря ищцата В. Н. П..

Ищцата В. П. наследява правата върху 1/4 идеална част от имота.

Видно от Нотариален акт за дарение № 65, том III, дело № 460/1992 г., С. Т. и съпругът Й. Т. даряват своята идеална част на внучката им С. В. Б..

След смъртта на В. С. М. - Ш.а ответникът К. Г. Ш. наследил нейната идеална част.

Ето защо страните в производството са собственици на процесните недвижими имоти при квоти както следва

1. В. Н. П. – 1/4 идеална част (по наследство).

2. С. В. Б. – 1/4 идеална част (по договорно основание - дарение).

3. К. Г. Ш. – 1/2 идеална част (по наследство).

Във връзка с възраженията на ответника за недопустимост на делбата съдът държи да посочи следното:

Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, земята представлява обща част на всички собственици, а съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС, общите части не се делят.

Текстът на чл. 38, ал. 1 ЗС има предвид вертикална етажна собственост - т.е. сграда с няколко самостоятелни обекта, които имат различни собственици. В съдебната практика правилата на чл. 38, ал. 1 и, ал. 3 ЗС се прилагат и за т.нар. "хоризонтална етажна собственост", при която в съсобствено дворно място има две или повече сгради с различни собственици. Приема се, че в тези случаи дворното място също представлява обща част и не подлежи на делба. В този смисъл са ППВС № 4/1964 г. ; ППВС № 2/1982 г. ; решение № 393 от 24.04.2009 г. по гр. д. № 921/2008 г. на ВКС, І ГО; решение № 192 от 26.09.**** г. по гр. д.

№ 409/2012 г. на ВКС, ІІ ГО и др. Изключение от този принцип е случаят, при който самото дворно място е делимо според строителните правила и норми, като за всяка от сградите може да се обособи самостоятелен урегулиран поземлен имот - решение № 504 от 24.09.1996 г. по гр. д. № 376/1996 г. та ВС, І ГО и др.

3емята не във всички случаи е обща част, тъй като собствеността върху етажи или части от етажи може да бъде прехвърлена и без земята съгласно предвиденото в чл. 63, ал. 2 ЗС / Решение № 181/07.07.2011 г. по гр. д. № 1159/2010 г. на ВКС, ІІ ГО/. Както съдебната делба, така и доброволната договорна делба са източници на етажна собственост в случаите, при които една сграда е построена върху парцел, който макар и пълномерен, не може понататък да се раздели на толкова пълномерни парцела, колкото са съсобствениците. За да предотврати публичната продан в такива случаи законът предвижда възможността делбата на жилищната сграда да засегне само постройката чрез обособяване на самостоятелни обекти в нея, предмет на отделна собственост, като мястото, върху което е издигната сградата остане съсобствено, но като се превърне от делима в неделима съсобственост, квотите от който не могат да се прехвърлят самостоятелно /чл. 39 ЗС/. Етажна собственост възниква не само когато различни лица притежават индивидуално право на собственост върху обособени обекти в една жилищна сграда, но и когато притежават отделни сгради, застроени в един урегулиран поземлен имот. И в двата случая теренът загубва своята самостоятелност и се превръща в обща част, обслужваща обособените обекти, респ. сгради и съответно делбата му е недопустима, както поради предназначението му, така и предвид изричната разпоредба на чл. 38, ал. 3 ЗС. Съсобствеността върху терена като обща част на етажната собственост е принудителна и той не може да се дели. Макар и да разграничава "земята върху която е построена сградата" от "двора", чл. 38, ал. 1 ЗС не третира тези две части различно, тъй като те съставляват заедно единен урегулиран поземлен имот /парцел/, който се подчинява на един и същи правен режим-този, установен за общите части. Когато 3 съсобствениците на терена построят жилищна сграда и въз основа на съдебна делба или доброволна договорна делба възникне етажна собственост, дворното място, върху което е построена сградата е обща част, необходима за съществуване на постройката като цяло. За него се прилагат нормите, относими към общите части и е недопустимо земята да променя качеството си на обща част.

В настоящия случай обаче не е такъв не се спори, че сградата с идентификатор *****.4988.34.1 е собственост единствено на ответника, поради което не е налице хипотезата на хоризонтална етажна собственост и процесният недвижим имот не представлява принадлежност към сградата.

В Решение № 87 от 07.07.2011 г. по гр. д. № 825/2010 г. на ВКС, II г. о., както и в Решение № 40 от 18.05.2018 г. по гр. д. № 2201/2017 г. на ВКС, II г. о., изрично е прието, че при действието на ЗУТ е отпаднало тълкуването, че делбата е недопустима само заради наличието на отделни сгради. Делбата е недопустима единствено ако урегулираният поземлен имот е неподеляем – т.е. ако от него технически не могат да се обособят отделни урегулирани поземлени имоти за всяка от сградите или свободните части, при спазване на строителните правила и норми.