Определение № 243 от 01.05.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 243 гр. Благоевград, 01.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело № 20221200900189 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Ищец в процеса е М. Р. К., гражданин на Р И, роден на *** г., адрес Р И, Ш, Б, К Д.

Ответници са „П“ ЕООД, ЕИК, седалище и адрес на управление с. О К, общ.

Б, обл. П, ул. „“ № , представлявано от П И И, „Е“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С, район „В“, бул. „Б“ № , ет., ап. , представлявано от Д Г С, и „Е“ ЕООД, ЕИК, седалище и адрес на управление гр. С, район „Т“, ул. „И Д“ № , вх. , ап. , представлявано от Д Г С.

Осъществи се размяната на книжа. Постъпи отговор от „П“ ЕООД. Отговорът и исковата молба са редовни и допустими.

М. Р. К. предяви и инцидентни установителни искове срещу „П“ ЕООД. Те също бяха преценени от съда като редовни и допустими и бяха приети за съвместно разглеждане с основните искове в рамките на настоящото съдебно производство. Подаде се и отговор на въпросните инцидентни установителни искове от страна на „П“ ЕООД. И той се оказа редовен и допустим.

Проектът за доклад по делото е следният:

1. Факти и обстоятелства по казуса - в исковата молба се твърди, че с влязло в сила решение по гражданско дело № 105 от 2016 г. на Окръжен съд Благоевград, в полза на М. К. са присъдени направени за производството разноски, в размер на 55 207,89 лв. За същите бил издаден изпълнителен лист, 1 въз основа на който при ЧСИ Б.В. било образувано изпълнително дело № 337 от 2019 г. Длъжници по последното били 2 дружества-ответници по гражданско дело № 105 от 2016 г. на Окръжен съд Благоевград, а именно "Е" ЕООД и "Е" ЕООД. Посоченото изпълнително дело и към момента било висящо, като по него били извършвани действия по принудително изпълнение, осъществена била публична продан на недвижими имоти, но разпределение на суми не било правено. К. упълномощил адвокат и трето лице, които да извършат проверка по движението на изпълнителното дело. По повод на това, от същите било установено, че по него е конституирано като кредитор "П" ЕООД. Като основание за това бил посочен договор за цесия от 17.02.2021 г., с който М. К., чрез пълномощник адв. В. Д., се разпоредил, в полза на "П" ЕООД, с част от вземането си по изпълнителния лист за разноски, присъдени по гражданско дело № 105 от 2016 г. на Окръжен съд Благоевград. Разпореждането било за сумата от 32 778,43 лв., като същото било възмездно и срещу цена от 100 лева. С анекс от 12.07.2021 г. към този договор, подписан отново от пълномощник адв.Д., била постигната уговорка страните по договора за цесия от 17.02.2021 г. да продължат събирането на сумите по издадения изпълнителен лист по гражданско дело № 105 от 2016 г. на Окръжен съд Благоевград и договора за цесия, индивидуално и по своя преценка. С въпросните договор за цесия и анекс към него, част от вземанията на М. К. спрямо "Е" ЕООД и "Е" ЕООД била прехвърлена в полза на "П" ЕООД, което се конституирало като кредитор по изпълнително дело № 337 от 2019 г. на ЧСИ Б.В.. Тези договори обаче били недействителни и не пораждали каквото и да било действие в полза на присъединения кредитор "П" ЕООД. Това било основание за оспорване на вземанията му по съдебен ред. За М. К. бил налице правен интерес от водене на настоящото производство, доколкото с оспорване на вземанията на кредитора "П" ЕООД, на него нямало да бъдат предоставяни суми от събраните по изпълнителното дело и всичко щяло да премине при К.. Вземането, предмет на цесията, било за задължение на длъжниците по основния изпълнителен лист. За ищеца бил налице интерес от установяване на факта, че същите тези длъжници не дължат на присъединения кредитор, а на първоначалния взискател, т. е. на К..

Производството се развивало с участието на всички страни по оспорената сделка, която била основание на вземанията на присъединения кредитор.

Искът бил предявен и срещу длъжника по изпълнителното дело, който се 2 явявал длъжник и по същата тази оспорена сделка. Това обосновавало интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. С него се целяло оспорване на задължението на длъжника към друг кредитор, както и оспорване на основанието, от което това качество се извежда от страна на присъединения взискател. Ето защо интерес от водене на делото бил налице срещу всички ответници, тъй като само обвързването на длъжника със сила на присъдено нещо по настоящото дело било начинът, по който същият да бъде ограничен да извършва плащания към присъединения кредитор - било съдебно /по изпълнителното дело/, било извънсъдебно. Договорът и анексът били недействителни на основание чл. 42 от ЗЗДог, защото били сключени от лице, което не разполагало с представителна власт. М. К., никога и по никакъв повод, не бил предоставял права в полза на адв. В. Д. да сключва договори от негово име, включително и такива, с които тя да се разпорежда с неговите вземания. В полза на адв.Д. действително били предоставени права за представителство на К., но същите били в рамките на осъществяване на представителство по изпълнително дело за събиране на вземанията му, а не за разпореждане със същите, включително с това за разноските по гражданско дело № 105 от 2016 г. на Окръжен съд Благоевград. Като последица от това, прехвърлянето на вземането и останалите уговорки, признания и съглашения били постигнати от лице, което не разполагало с представителна власт. За същите К. не бил уведомяван лично, като незабавно след узнаване на съществуването им те били оспорени и липсвало потвърждаване, което да санира действията на посочения в договора и анекса пълномощник. Нещо повече - към датата на сключване на анекса, адв.Д. нямала и качеството на адвокат, тъй като правата й били прекратени, считано от 02.06.2021 г., а на нея били предоставяни права /макар и без такива за разпореждане с вземания на К./ само в това й качество. С отписването й като адвокат, в каквото качество същата имала права за представителство по изпълнителното дело /доколкото такова можели да осъществяват само адвокати по висящи съдебни производства, не и трети лица/, действието на пълномощните се прекратявало, което и на това основание правело анекса, сключен на 12.07.2021 г., без представителна власт. При условията на евентуалност се твърди, че е налице недействителност на сделката и по смисъла на чл. 40 от ЗЗДог, която също обосновава липса на вземане в полза на "П" ЕООД. С договора за цесия и анекса към него се прехвърляло вземане на стойност 32 3

778,43 лв. срещу сума в размер на общо 100 лева, посочена в чл. 2 като продажна цена. Нещо повече - това вземане, според чл. 1, ал. 5 и 6 от договора за цесия, било прехвърлено заедно с всички привилегии, обезпечения, включително лихви и разноски по съдебни и изпълнителни дела, и с обезпечение - вписани искова молба и решение на съда по гражданско дело № 105 от 2016 г. на Окръжен съд Благоевград. В този смисъл, събирането на прехвърлената сума било гарантирано от посочените обезпечения и вписвания, но срещу същата била получена цена от едва 100 лева. Ето защо налице била явна нееквивалентност на престациите, като срещу прехвърленото вземане била получена сума, която била не просто ниска по размер, а на практика представлявала липса на насрещна престация спрямо полученото. С този договор и анекса към него обективно се увреждали интересите на представляваната страна по договора, ако изобщо се приемело, че сделка по упълномощаване е налице. Като последица от това, договорът и анексът били сключени изцяло във вреда на М. К.. Без всякаква причина било налице разпореждане с вземане на стойност 32 778,43 лв. срещу сумата от 100 лева. Имало увреждане на ищеца с посочената прехвърлителна сделка, доколкото с нея К. бил лишен от вземане в голям размер, което, при това, било и обезпечено чрез вече извършени към датата на прехвърлянето множество действия. С текста на договора за цесия и анекса към него, от името на К. били направени изявления от пълномощника, които били неверни и с които се създавали привидни основания за прехвърлянията и останалите уговорки в тях, в т. ч., че К. не бил заплащал разноски по гражданско дело № 105 от 2016 г. на Окръжен съд Благоевград, както и по образуваното изпълнително дело. Всичко това било невярно и само по себе си не можело нито да обоснове наличие на основание за прехвърлянето, нито пък можело да ангажира ищеца по какъвто и да било начин, доколкото тези „признания” не изхождали от К., нито пък за тях той бил давал права на В Д..

Тези действия били извършени от Д., която била адвокат на М. К. по гражданско дело № 105 от 2016 г. на Окръжен съд Благоевград и на която било известно обстоятелството, че сумите по същото дело са присъдени като разноски на К., тъй като са направени именно от него. Д. продължила да представлява както К. в рамките на изпълнителното дело пред ЧСИ Б.В., така и приобретателя по цесията - П ЕООД. В този смисъл, същата предпочела да защити интересите на цесионера пред тези на цедента, като действията на 4 пълномощника и на лицето, с което е договарял, били недобросъвестни. Ето защо договорът за цесия и анексът към него били недействителни и на основание чл. 40 от ЗЗДог. На база на всичко изложено се претендира да бъде признато за установено в отношенията между М. Р. К. и "П" ЕООД, "Е" ЕООД и "Е" ЕООД че не съществува вземане на "П" ЕООД спрямо "Е" ЕООД и "Е" ЕООД, поради недействителност на договора за цесия от 17.02.2021 г. и анекса към него от 12.07.2021 г., подписани за сума в размер на 32 778,43 лв., представляваща част от вземане за разноски, присъдени с решение по гражданско дело № 105 от 2016 г. на Окръжен съд Благоевград, за събирането на които се води изпълнително дело № 337 от 2019 г. на ЧСИ Б.В., както и да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца направените по настоящото дело разноски.

В отговора на "П" ЕООД се изтъква, че ищецът, избирателно и подвеждащо, с цел въвеждане на съда в заблуда, е представил само част от доказателствата по изпълнителното дело и изобщо касателно отношенията между страните, като умишлено е укрил всички важни доказателства по казуса. Отношенията между М. Р. К. и "П" ЕООД имали предистория. През 2010-2011 г. М. Р. К. се свързал с адв. В. Д. да закупи от негово име имот в сграда "У" гр. Б., собственост на инвеститора "Е" ООД, който той бил заплатил по предварителен договор. Тъй като "Е" ООД отказало да прехвърли имота, адв.

В. Д., от името на М. Р. К., развалила с нотариална покана сключения предварителен договор и завела в СГС искова претенция за връщане на платената продажна цена. Производството се развило на три инстанции, като на всички тях исковата претенция на М. Р. К. била доказана и уважена от съда. В резултат на това производство, К. придобил две вземания срещу "Е" ООД, а именно: 1 - вземане, възникнало и придобито на основание изпълнителен лист, издаден на 15.11.2013 г. по гражданско дело № 2275 от 2013 г. на Софийски апелативен съд, съгласно който "Е" ООД било осъдено да заплати на К. сума в размер на 81 500 евро, платена на отпаднало основание, заедно със законната лихва, считано от 28.10.2011 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане, сума в размер на 2445 евро, представляваща разноски за нотариално прехвърляне, заедно със законната лихва, считано от 28.10.2011 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане, и сума в размер на 9901,14 евро, представляваща лихва за забава, считано от 15.10.2010 г. /изтичането на срока 5 на поканата за доброволно изпълнение/ до 28.10.2011 г. /датата на подаване на исковата молба/, като за събирането на това вземане било образувано изпълнително дело № 9 от 2014 г. на ЧСИ Ш.Д., и 2 - вземане, възникнало и придобито на основание изпълнителен лист, издаден на 15.05.2015 г. по гражданско дело № 14468 от 2011 г. на Софийски градски съд, гражданско дело № 2275 от 2013 г. на Софийски апелативен съд, търговско дело № 1390 от 2014 г. на Върховен касационен съд и частно търговско дело № 1380 от 2014 г. на Върховен касационен съд, видно от който "Е" ООД било осъдено да заплати на М. Р. К. сума в размер на 11 012,83 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и сума от 3000 евро, представляваща адвокатско възнаграждение във въззивната и касационната инстанции, като за събирането на това вземане било образувано изпълнително дело № 510 от 2015 г. на ЧСИ Ш.Д.. Оказало се, че междувременно "Е" ООД се е разпоредило, чрез две апортни вноски, с имотите си в полза на "Е" ЕООД и "Е" ЕООД, като по този начин направило вземанията на М. Р. К. по двете изпълнителни дела несъбираеми поради липса на достатъчно имущество. адв.