Решение № 32 от 20.01.2025, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Административно наказателно дело 630/2024
- Вид
- Решение № 32
- Подписан
- 20.01.2025
- В сила
- 06.06.2025
- Състав
- Гергана Мирчова Симеонова
Цитирани разпоредби
- чл.33, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.54, ал.1, т.9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.104б, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175а, ал.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 2, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 6 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 28 · Закон за движението по пътищата
- чл.325, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 32 гр. Благоевград, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:
Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Илина В. Г.а като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20241210200630 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от В. Р. Б. с адрес с. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 24-1899-000144/09.04.2024 г., издадено от началника на 01 РУ Благоевград, с което на жалбоподателя на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП е наложена "глоба" в размер на 3000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП.
С жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила. В тази връзка се сочи, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за деяние, което не е извършил. Подчертава се, че не всяко поднасяне на автомобила е извършено умишлено, като в случая не е налице умисъл за използване на пътищата, отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение.
Оспорва се компетентността на актосъставителя и наказващия орган и се навежда несъответствие между изложените в акта обстоятелства и тези в наказателното постановление, което ограничавало съществено правото на защита на жалбоподателя.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на издаденото наказателно постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. Л., като поддържат депозираната жалба. Допълват, че събраните по делото доказателства не установявали по безспорен начин извършване на санкционираното нарушение от жалбоподателя. Сочи се, че на описаното в НП време и място, в опит да избегне улична шахта, Б. за кратко загубил контрол върху управлявания от него автомобил, но веднага след това го овладял и продължил движението си с нормална скорост. Твърди се, че жалбоподателят не е извършвал дрифтове и се акцентира на конструктивните характеристики на автомобила му и по- конкретно задното му предаване, което наред с опита да бъде избегната уличната шахта било причина за загуба на контрол върху автомобила, поради което не следвало да се приеме за извършени от него умишлени действия.
Защитникът прави анализ на свидетелските показания и излага становището си за 1 тяхното кредитиране. Изтъква, че действията на Б. не са застрашили сигурността на пешеходците и останалите участници в движението.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което прави искане за потвърждаване на издаденото НП и релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Свидетелите Л. Ц. и Г. И. са служители на 01 РУ- Благоевград. На 18.02.2024 г. двамата пътували с патрулен автомобил по в посока към . Около 16.10 ч. полицейският автомобил се намирал на кръстовището, образувано между ул. и пред магазин „БГ
Маркет“, когато Ц. и И. чули свистене на гуми и забелязали, че л.а. БМВ 320 Д с рег. № Е, при излизането от кръговото кръстовище, образувано от с и продължаване на движението си по ул. „в посока към , се движи зигзагообразно по пътното платно, като автомобилът криволичи наляво-надясно, задната част на автомобила се занасяла наляво и надясно, а гумите издавали свирещ звук. Зигзагообразното движение на автомобила продължило между 20-30 м. по ул. „“ в посока .
Полицейските служители последвали автомобила и след подаването на светлинен и звуков сигнал го спрели на пред клон на „Първа инвестиционна банка“ При извършената проверка установили, че автомобилът се управлява от жалбоподателя Б., а в него пътували свидетелите А. и А. И.ов.
Зигзагообразните движения на управлявания от Б. автомобил били възприети и от полицейския служител И. Т., който се намирал пред входа на 01 РУ- Благоевград, тъй като трябвало да изчака свидетеля И., когото да смени при изпълнението на задълженията му.
Жалбоподателят бил поканен от Ц. и И. да ги последва до сградата на 01 РУБлагоевград, за да му бъде извършена проверка. Б. паркирал управлявания от него автомобил пред сградата на 01 РУ – Благоевград и влязъл в полицейското управление, а свидетелите Сукалински и И.ов останали да го чакат в автомобила.
След извършени проверки на жалбоподателя за употреба на алкохол и наркотични вещества, чиито резултати били отрицателни и проведен разговор с Б., Ц. приел, че жалбоподателят като водач на МПС е използвал пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствието с тяхното предназначение за превоз на хора и товари като по този начин е извършил нарушение на чл. 104б, т.2 ЗДвП.
На същата дата в присъствието на свидетеля Т. и жалбоподателя, Ц. съставил срещу последния АУАН серия GA №974978. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без да обективира в него възражения. Такива не са постъпили и в предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок.
След запознаването със съставения АУАН, началникът на 01 РУ Благоевград приел, че деянието на Б. съдържа признаците на престъпление по чл.325, ал.3 НК, поради което на 20.02.2024 г. на основание чл.54, ал.1, т.9 ЗАНН и чл.33, ал.2 ЗАНН прекратил административнонаказателното производство по АУАН серия GA №974978/ 18.02.2024 г. и изпратил материалите на РП – Благоевград.
Мотивираната резолюция е връчена на жалбоподателя на 21.02.2024 г.
Изпратените в РП- Благоевград материали инициирали образуване на преписка Вх.
1897/2024 г. по описа на Прокуратурата. С Постановление от 26.03.2024 г. РП – Благоевград отказала да образува досъдебно производство. В мотивната част на постановлението са изложени аргументи за обективна несъставомерност на деянието на Б. като престъпление по чл.325, ал.3 НК, като е прието че действията му се изразяват единствено в нарушение на правилата за движение по пътищата и е посочено, че спрямо Б. следва да бъде реализирана административнонаказателна отговорност.
2
Въз основа на постановлението на РП – Благоевград, с което е отказано да се образува досъдебно производство, на основание чл.36, ал.2 ЗАНН, началникът на 01 РУ Благоевград, издал обжалваното наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 15.04.2024 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в обясненията на жалбоподателя, показанията на разпитаните от съда свидетели Л. Ц., Г. И., И. Т., А. и А.
И.ов, от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: писмо от 01 РУ при ОД на МВР Благоевград УРИ189900-6445/12.11.2024 , писмо вх. № 1897/2024 година с приложение прокурорска преписка № 1899- 3639/2024 година по описа на 01 РУ при ОД на МВР Благоевград, по опис, АУА Н G A №974978/18.02.2024 г., призовка, обяснение от В. Б. от 15.04.2024 година и 26.04.2024 г., Становище под УРИ 1899р-6416/29.03.2024г. по описа на Първо РУ Благоевград, постановление под УРИ 189900-2005/27.03.2024г., писмо под УРИ 189900-2328/11.04.2024г., ведно с опис, Докладна записка под Рег. №1899р-3722/20.02.2024г., справка за нарушител водач, справка в централна база КАТ, АУАН Серия G A № 974978, мотивирана резолюция №24-1899- М000005/20.02.2024г., справка нарушител водач и докладна записка под УРИ1899р-3639/19.02.2024г,
Справка за нарушител водач,
Заповед
№
8121з[1]1632/02.12.2021г.,
Заповед
№244з-1039/27.03.2023г.,
Заповед
№244з[1]415/14.02.2022г.,
Заповед
№244з-735/14.03.2022г.,
Заповед
№244з[1]2800/30.08.2023г. и Заповед №8121к-12934/17.10.2023г- от 37 л. до 38 л.
Съдът подложи на критичен анализ обясненията на жалбоподателя и показанията на свидетелите Сукалински и И.ов, като отчете двойствената природа на обясненията на Б. като доказателствено средство и средство за защита и приятелските отношения на двамата свидетели с жалбоподателя, индициращи заинтересоваността им от изхода на делото. Ето защо преценката за достоверността на обясненията на Б. и на тези свидетели следва да се основава на наличието, съответно липсата на вътрешни противоречия и логически несъответствия, и корелацията им с останалата част от доказателствената съвкупност по делото.
При извършването на посочената преценка, районният съд счита, че обясненията на жалбоподателя и показанията на С. и И.ов следва да бъдат кредитирани частично.
Като достоверни съдът приема обясненията на Б. и показанията на двамата свидетели в частта им, че на посочените в НП време и място Б. управлявал л. а „БМВ“ 320Д с рег. № , както и че след подаден сигнал за спиране от полицейските служители е спрян за извършване на проверка на след което последвал патрулния автомобил и полицейската проверка продължила в сградата на 01 РУ Благоевград. В посочените части тези гласни доказателствени средства са последователни, без вътрешни противоречия и се подкрепят от показанията на полицейските служители.
Съдът не кредитира обясненията на Б. и показанията на С. и И.ов в частта им, че с цел избягването на улична шахта, загубил контрол върху управлението на автомобила, при което автомобилът поднесъл вдясно после вляво, но след това бил овладян от Б.. В тази им част посочените доказателствени средства се опровергават категорично от показанията на Ц., И. и Т., които непосредствено възприели зигзагообразното движение на управлявания от Б. автомобил, поднасянето на задната част на автомобила му и чули звука от свистене на гуми, като и тримата свидетели непротиворечиво заявяват, че зигзагообразното движение на автомобила продължило между 20-30м.
При установяването на фактическата обстановка, районният съд се довери на показанията на свидетелите Ц., И. и Т., като отчете липсата на данни за заинтересованост от изхода на делото.
Показанията на полицейските служители притежават висока доказателствена 3 стойност, основана на пресъздаването на преките им възприятия на обстоятелства, относими към предмета на делото, непротиворечивостта и хронологическата последователност на показанията им.
Показанията на тези свидетели съдържат данни за времето, мястото и обстоятелствата около нарушението на жалбоподателя, както и за това че категоричното възприели продължилите между 20-30 м зигзагообразни движения на управлявания от него автомобил, което било и основанието за последвалото му спиране и извършване на проверка.
Като изясняващи релевантни към предмета на доказване обстоятелства, съдът кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 15.04.2024 г., а жалбата е от 26.04.2024 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие, съдът констатира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Съгласно т.3.8 на Заповед № 8121 з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на РУ при ОДМВР на обслужваната територия. Ето защо наказващият орган е материално и териториално компетентен да наложи административно наказание за установено нарушение на ЗДвП.
Предвид изрично предвидената с чл. 36, ал.2 ЗАНН възможност за образуване на административнонаказателно производство без съставянето на АУАН, когато прокурорът е отказал да образува наказателно производство и производството е препратено на наказващия орган, неоснователни се явяват възраженията на защитата за наличието на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъответствие между описаните в АУАН и НП обстоятелства. Именно поради постановения от РП – Благоевград отказ да се образува досъдебно производство, издаването на НП на основание чл. 36, ал.2 ЗАНН не е обусловено от предходното съставяне на съответния АУАН. Не е необходима и идентичност в словесното описание на нарушението в съставения АУАН /производството, по който е прекратено с влязла в сила Резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство/ и издаденото на основание чл.36, ал.2 ЗАНН наказателно постановление.