Определение № 541 от 25.10.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 541 гр. Смолян, 25.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20245400500411 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274-279 във вр. с чл.248 ГПК.

С определение № 404/13.09.2024 г. по гр.дело № 78/2024 г. Маданският районен съд оставя без уважение молба вх. № 2672/21.08.2024 г. от С. Г. В., чрез пълномощника адв. А. Д., с правно основание чл. 248 от ГПК, да бъде изменено Решение № 167/05.08.2024 г. по гр.д. № 78/2024 г. по описа на РС Мадан в частта му относно присъдените по насрещния иск разноски в полза на „А. Т. Е. Г.“ АД.

Срещу това определение е подадена допустима частна жалба от С. Г. В., чрез пълномощника и адв.А. Д., с искане да бъде отменено и молбата и с вх.№ 2672/21.08.2024 г. за изменение на решението в частта за разноските – уважена.

С отговор по чл.276, ал.1 ГПК въззиваемият „А. Т. Е. Г.“АД-гр.С., чрез пълномощника адв.В. Б.-К., оспорва частната жалба.

Съдът установява следното:

Жалбата е частично основателна.

С Решение № 167/05.08.2024 г. по гр.д. № 78/2024 г. по Маданският районен съд отхвърля насрещния иск на „А. Т. Е. Г.“ АД - гр. С. за осъждането на С. Г. В. на осн. чл. 23 от ЗПК да заплати дружеството 678,10 лева, с които С. Г. В. неоснователно се е обогатила за сметка на „А. Т. Е. Г.“ АД, поради извършено плащане в хода на процеса.

Въззивният съд напълно споделя извода на РС-Мадан, че липсва каквото и да е, установено в закон основание, С. В., само заради качеството и на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, да бъде освободена от заплащане на разноските по насрещния иск. Отговорността за разноски по насрещния иск се подчинява на правилата на 1 чл.78 ГПК, поради което и заради обстоятелството, че В. е станала причина за воденето му, тя следва да понесе съответната част от разноските на ищеца по насрещния иск.

Исковата молба по насрещния иск е подадена на 15.04.2024 г., ответницата В. получава препис от нея на 30.04.2024 г. Преди това, още на 17.04.2024 г. В. подава становище по отговора на исковата молба и отговор на насрещната искова молба. В него заявява, че, ако договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят следва да върне само главницата по кредита, като в същото време иска да бъдат отхвърлени всички искови претенции на ответното дружество.

След насрочване на делото в открито съдебно заседание, с молба чак от 27.06.2024 г. В. представя доказателство, че е платила на 26.06.2024 г. сумата от 678,10 лева остатъкът от главницата по процесния договор за потребителски кредит. С молбата В. иска да бъде отхвърлен насрещният иск, тъй като била погасила цялото задължение преди началото на първото открито съдебно заседание.

Заплащането на исковата сума по насрещния иск сочи, че с поведението си ответницата по него и настояща частна жалбоподателка е дала повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил дълга си преди процеса. Затова не са налице условията на чл.78, ал.2 ГПК – тя е дала повод за завеждане на делото и дори е оспорвала иска.

Правилно е прието от Маданския районен съд и че няма значение за отговорността и за разноски обстоятелството дали В. е получила или не уведомление от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост, тъй като договорът за кредит е обявен за недействителен. „Упражняването на потестативни права на разваляне, съответно на обявяване на предсрочна изискуемост на договор за кредит не следва да бъде обсъждано, тъй като съществуването им е предпоставено от наличието на валиден договор за кредит, какъвто не е настоящият случай…“/ в този смисъл напр. Решение № 59 от 21.05.2024 г. на ВКС по к. т. д. № 2695/2022 г., ІІ т.о./

Неоснователно е оплакването в частната жалба, че в случая следвало да намери приложение решението на СЕС от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 С259/19.

В това решение, постановено по преюдициално запитване във връзка с приложение на чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, се приема, че чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати, вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.

В същия смисъл е решението от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С-714/22, 2 постановено по преюдициално запитване на Софийския районен съд. В него е прието, че чл.

6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорната клауза, поради неравноправния й характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично.

Очевидно настоящият случай изобщо не е такъв – С. В. не е осъдена за разноски по предявен от нея и частично уважен иск против кредитора за връщане на недължимо платени от нея суми въз основа на нищожни поради неравноправния им характер клаузи от договор за потребителски кредит или на целия договор за кредит. Тя е ответник по насрещния иск на кредитора за връщане на получената от нея чиста стойност на кредита по договора за кредит, обявен за недействителен. Затова тя дължи на общо основание разноски на кредитора-ищец по насрещния иск.

Основателно в случая е само направеното от нея чрез пълномощника и възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на възнаграждението на адвокатапълномощник на дружеството-ищец по насрещния иск и кредитор/л.140 от делото на РС/.

Цената на насрещния иск е 678,10 лв., спорът по него не се отличава с никаква фактическа и правна сложност, от пълномощника на дружеството са подадени по ел.път исковата молба и след това – молба-становище за разглеждане на делото в нейно отсъствие с изложени доводи и по съществото на спора. При това положение и с оглед решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, следва да се приеме, че справедливият размер на възнаграждението с оглед фактическата и правна сложност и съответно – извършената от адвоката –пълномощник работа, е 240 лв.

Затова обжалваното определение следва да се отмени и да се уважи молбата на С. В. за изменение на решението в частта за разноските по насрещния иск, като бъдат намалени от 480 лв. на 240 лв. разноските за адвокатско възнаграждение, които тя е осъдена да плати на „ А. Т. Е. Г.“ АД.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 404/13.09.2024 г. по гр.дело № 78/2024 г. на Маданския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ, на осн.чл.248 ГПК, решение № 167 от 05.08.2024 г. по гр.д. № 78/2024 г. на Маданския районен съд в частта за РАЗНОСКИТЕ за адвокатско възнаграждение от 480 лв., които С. Г. В. е осъдена да заплати на „А. Т. Е. Г.“ АД - гр. С. по насрещния иск, като НАМАЛЯВА тези разноски от 480 лв. на 240 лв./двеста и четиридесет лева/.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4