Решение № 55 от 09.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Пловдив, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Светлозар М. Лазаров като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600031 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 56/05.12.2023г., постановена по НОХД № 1232/2023г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора, подсъдимият Д. В. В. е признат за виновен в това, че на 09.04.2022г. на кръстовището на път ІІ-66 и път 66029, в землището на Община *, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „*“, с peг. № *, е нарушил правилата за движение - чл.25, ал.1 от ЗДвП, като без да се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които са с предимство, предприел маневра завиване наляво, започнал пресичане и навлязъл в южното пътно платно за движение пред лек автомобил „*“,

- чл.37, ал.1, изр.1 от ЗДвП, като при завиване наляво за навлизане в друг път не пропуснал насрещно движещия се лек автомобил „*“, - чл.77, ал.1 от ППЗДвП, като извършил маневрата без да се съобрази с положението, посоката и скоростта на движение на лекия автомобил „*“, 1 в резултат на което е причинил по непредпазливост смъртта на едно лице - на С. Г. З., на 32 години, както и средни телесни повреди на две лица, а именно средна телесна повреда на Г. Д. К., на 32 години, изразяваща се в отворено счупване на дясното бедро в средна трета, причинило трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник, и средна телесна повреда на Т. И. Ж., на 17 години, изразяваща се в счупване на първа предкиткова кост на дясната ръка, причинило трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 1,90 на хиляда, и деецът е управлявал без да има необходимата правоспособност, поради което и на основание чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.”б“, пр.1 вр. ал.1 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК вр. чл.2, ал.2 и чл.58а, ал.1 от НК е осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален „общ“ режим съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

Първоинстанционният съд се е произнесъл за веществените доказателства. Постановил е както следва:

- лек автомобил „*“, с рег.№ *, както и лек автомобил „*“, с рег.№ *, ведно с контактен ключ, да се върнат на собствениците им - съответно Д. В.

В. и И. Ж. Ж.;

- мобилен телефон „*“, черен на цвят, да се върне на собственика му Д. В. В.;

- прозрачен джоб с 1 бр. тестова касета с проба, да се унищожи като вещ с малозначителна стойност и негодна за употреба след влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото в размер на 8196 лв. В негова тежест са възложени разноските, направени от частните обвинители за повереник, както следва: от частните обвинители Ц. К. Й. и Г.

З. Й. - в размер на 4500 лв., от частния обвинител Т. И. Ж. - в размер на 2250 лв.

Срещу съдебния акт е подадена жалба от адв.Г.Б., защитник на подсъдимия Д. В. В., с оплакване за несправедливост. Прави се искане за изменение на присъдата, като се намали размерът на наложеното наказание лишаване от свобода и се отложи изпълнението му на основание чл.66 от НК.

Недоволни от съдебния акт са останали и частните обвинители Ц. К.

2

Й. и Г. З. Й., които го обжалват чрез повереника им адв.А. Б., също с доводи за несправедливост. Иска се на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода в по-голям размер - около и над средния, предвиден в закона.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че жалбата на подсъдимия В. е неоснователна и следва да се остави без уважение. Намира, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и трябва да се потвърди.

Частните обвинители Ц. К. Й. и Г. З. Й. не упражняват правото си на защита, нито лично, нито чрез техния повереник. Последният, в подадена молба, сочи, че поддържа въззивната жалба, като оспорва тази на подсъдимия. Моли да се уважи жалбата им, като се увеличи размерът на наложеното наказание и се присъди възнаграждение за адвокатски хонорар.

Частният обвинител И. К. Т., лично и като майка и законен представител на малолетните деца Г. С. Г. и Ц. С. Г. и нейният повереник също не се явяват в съдебно заседание. От последния са постъпили възражения, с които моли да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд, като правилна и законосъобразна, и да се остави без уважение жалбата на подсъдимия В.. Намира, че наложеното му наказание е справедливо и с него биха се постигнали целите на специалната и генералната превенции.

Частният обвинител Т. И. Ж., също не упражни правото си на защита, нито лично, нито чрез неговия повереник. Последният, в подадена молба, иска да се постанови решение, с което да се потвърди присъдата на Окръжен съд гр.Стара Загора. Претендират се и разноски по делото.

Подсъдимият В. и неговият защитник поддържат жалбата и изложените в нея съображения. Молят атакуваният съдебен акт да се измени, като се намали размерът на санкцията лишаване от свобода и се отложи изпълнението й на основание чл.66 от НК.

Подсъдимият, в последната си дума, иска да му се даде възможност да докаже, че не е лош човек и не си позволява да извършва такива деяния.

Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбите и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за 3 установено следното:

Жалбите са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни в процеса. Разгледани по същество са неоснователни.

Производството пред първостепенния съд е протекло по реда на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият В . е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В. е със средно образование. Не е женен и не е осъждан.

Живее в с.*, област *. Инвалид е, със 75 % ограничена трудоспособност с решение на ТЕЛК.

Притежава лек автомобил „*“ с рег.№ *, който управлява. Не е придобивал правоспособност за управление на МПС и не му е издавано свидетелство за правоуправление, въпреки опитите от негова страна за това.

Подсъдимият, пострадалият свидетел Г. К. и починалият С. Г. З. били приятели.

На 09.04.2022г. подсъдимият В. отишъл с колата си до с.*, където около 16,00 ч. заедно със С. Г. З. посетили хранителен магазин в близост до кметството. Купили си бира, която изпили пред търговския обект. Около 19,00 ч. двамата се придвижили до близко заведение, в което продължили да консумират алкохол - пили уиски.

По някое време свидетелят Г. К. се обадил на починалия, а след това и на подсъдимия, като поискал последният да го вземе с автомобила си от бензиностанция „*“, находяща се до източния край на АТЗ, по пътя гр.* - гр.*.

Вече било тъмно, когато подсъдимият В. и С. Г. З. тръгнали за тази бензиностанция. Подсъдимият управлявал автомобила си. На предна дясна седалка се возел починалият. Качили свидетеля Г. К., който седнал отзад, на задната седалка в дясната част на МПС.

Подсъдимият В. потеглил отново за с.*. Движел се на къси светлини по път ІІ-66, в посока от изток на запад, в тъмната част на денонощието около 22,40 ч. Времето било сухо, пътната настилка - сух, дребнозърнест, 4 силно износен асфалт.

Път ІІ-66 бил двупосочен с по две платна за движение в посока изток и запад, като всяко платно се състояло от две ленти. В този участък пътните платна за всяка посока били разделени с разделителен остров с широчина 2,5 м, оформен с бетонен бордюр и разделителна мантинела. Северното платно за движение се състояло от две ленти - северна с широчина 4,0 м, южна - 3,8 м, разделени с двойна непрекъсната линия. Южното платно за движение /в посока от запад на изток/ се състояло също от две ленти за движение, всяка с широчина 3,8 м, разделени със слабо видима прекъсната осева линия. В обсега на разклона за с.* в южното пътно платно на път ІІ-66 имало оформена лента за завой надясно към селото с широчина 3,5 м, която била отделена на 28 м западно от кръстовището от лентите за движение в посока изток с двойна непрекъсната линия. Път 66029, към с.*, бил двулентов с широчина 6,8 м.

Достигайки разклона, км 54+300 на път ІІ-66, подсъдимият предприел маневра завиване наляво - на юг. Следвало да пресече южната лента на път ІІ66 и да продължи движението си по път 66029 за с. *.

В същото време по южната пътна лента, със скорост около 77 км/час, се движел лек автомобил „*“, с рег.№ *, управляван от свидетеля И. Ж., който пътувал от гр.* за с.* заедно със сина си - пострадалия свидетел Т. Ж., който се возел на предна дясна седалка. Достигайки разклона за с.*, движейки се в южното платно на път ІІ-66, свидетелят И. Ж. видял фарове на автомобил срещу него в платното за движение за обратната посока.

В това време подсъдимият В., без да се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които са с предимство, предприел маневра завиване наляво. Движейки се с около 25 км/час, започнал пресичане на южното пътно платно с цел да навлезе и да продължи по път 66029 към с.*. Когато автомобилът „*“ бил на около 19-20 м от кръстовището, този на подсъдимия навлязъл на платното за движение пред него. След около 0,89 секунди настъпил неизбежен удар в дясната страна на лек автомобил „*“ и в предната част на „*“. След удара лекият автомобил „“ се завъртял в отрицателна посока /по часовниковата стрелка/ и останал на платното за движение, а „*“ се завъртял в отрицателна посока, напуснал платното и паднал в канала, находящ се на юг от южния банкет, западно от разклона за 5 с.*. Дясната му страница била разположена на дълбочина 3,5 м и бил ориентиран с предна част насочена на запад.

В лекия автомобил „*“ при удара се отворили въздушните възглавници. Свидетелят И. Ж. се опитал да изгаси двигателя на превозното средство, но не успял. Заедно със сина си излезли от колата, която била на платното за движение, обърната в посока гр.*. В 22,40 ч. свидетелят И. Ж. подал сигнал на националния телефон 112 за възникналото пътнотранспортно произшествие.

Междувременно спрял друг автомобил, управляван от свидетеля И. К.

И., който попитал свидетеля И. Ж. дали има нужда от помощ. Последният обяснил, че се е ударил с друга кола, която не се виждала. Тъй като било тъмно, започнали да светят с фенерчетата на мобилните си телефони. По някое време забелязали в канала другия автомобил, паднал на дясната си страница, с предна част насочена на запад. Свидетелят И. Ж. видял, че от превозното средство се подава подсъдимият В.. Говорейки още с диспечера от телефон 112, го попитал дали имат нужда от медицинска помощ.

Свидетелят И. К. И. се обадил на свой познат - свидетеля Х. Д. от с.* и му съобщил, че техният приятел - подсъдимият е катастрофирал.

На мястото на произшествието дошъл полицейски екип на ОД на МВР гр.* в състав свидетелите А. К. и Е. К.. Те установили водачите на двете МПС - подсъдимия В., който бил неправоспособен, и свидетеля И. Ж., както и че в колата на първия имало още двама души.

Междувременно свидетелят Х. Д. се обадил на свидетеля М. М. от с.* и двамата с автомобила на свидетеля Х. Д. отишли до мястото на катастрофата.

Пристигнали и екипи на Пожарна безопасност и на ЦСМП.

Подсъдимият и свидетелят И. Ж. били тествани за алкохол в кръвта с техническо средство. За подсъдимия В. отчело 2,20 промила на хиляда в издишания въздух. Пробата на свидетеля И. Ж. била отрицателна.

Свидетелите Н. Н., М. Д., М. В. и М. Н. от РДПБЗН помогнали за изваждане на пострадалите от лекия автомобил „*“. От задната седалка извадили свидетеля Г. К., който бил със затиснати на пода крака, но в съзнание, контактен. Другото лице - С. Г. З. имал рана на врата, бил без 6 жизнени функции, а тялото му лежало по корем върху тавана на колата.