Решение № 101 от 30.06.2023, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Оряхово, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря А.А.Б. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20221460100592 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба на С. В. С., с ЕГН:********** с адрес: с. Липница, общ. Мизия, обл. Враца, ул. „Васил Левски“ №22, чрез адв.

М. В. М. от АК-Пловдив, с която е предявила против „Ф.Б.” ЕООД, ЕИК:

200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София ул. „Александър Малинов“ № 51, вх.“А“, ет.9, офис 20 иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 916,69 лева, представляваща дадена без основание такса за банкова гаранция към фирма партньор по Договор №910181 за предоставяне на потребителски кредит от 06.08.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 05.10.2022г. до окончателното изплащане.

Претендира и направени в настоящия процес разноски.

Ищцата твърди, че е страна по Договор №910181 за предоставяне на потребителски кредит от 06.08.2020г., сключен с „Ф.Б.“ ЕООД, по силата на който се е задължила да върне освен главницата в размер на 5000 лева и възнаградителна лихва в общ размер от 1150 лева, като заемната сума е била дължима на 12 вноски с първа падежна дата 05.09.2020г., без посочване падежа на следващите вноски, нито срок на договора за кредит.

Релевира се, че съгласно т.5 от договора, същият се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на ответното дружество.

Излагат се доводи, че по Договор №910181 за предоставяне на потребителски кредит от 06.08.2020г., ищцата е заплатила лично на „Ф.Б.“ ЕООД, общо сумата в размер на 6416,69 лева, от която 5000 лева-главница, 500 лева-лихва и 916,69 лева- такса за банкова гаранция към фирма-партньор.

1

Сочи се, че посочената такса за банкова гаранция към фирма-партньор е в явно противоречие с чл.10а от ЗПК, който не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК.

Според ищеца, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна и с предвиждането за заплащане на такса банкова гаранция, се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Счита се, че събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите.

Твърди се, че сумата за такса банкова гаранция следва да бъде разглеждана като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като той е пряко свързан с договора за потребителския кредит, известен е на кредитора и се заплаща от потребителя.

Сочи се, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорката за заплащане на такса банкова гаранция в размер на 916,69 лева, се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.

Релевира се, че такса за банкова гаранция, не е предвидена никъде в Договор за предоставяне на потребителски кредит и не става ясно на какво изобщо основание се е търсила от ищцата и на какво основание е заплатена сумата от 916,69 лева - такса за банкова гаранция към фирма-партньор.

Сочи се, че Договор №910181 за предоставяне на потребителски кредит от 06.08.2020г., сключен с „Ф.Б.“ ЕООД е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

На следващо място, се счита, че договорът между страните не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в него е посочена само абсолютна стойност на ГПР и липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита.

Релевира се, че не става ясно какво точно е включено в ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на такса гарант. Според ищцата, след като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.

Моли се, съда на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да осъди ответника „Ф.Б.” ЕООД, ЕИК: 200599406 гр. София, да заплати на ищцата С. В. С., с ЕГН:**********, сумата в размер на 916,69 лева, представляваща дадена без основание такса за банкова гаранция към фирма партньор по Договор №910181 за предоставяне на потребителски кредит от 06.08.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 05.10.2022г. до окончателното изплащане.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, 2 ответникът оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Счита се, че твърдението на ищцата, за нищожност на клаузата на чл.5 от договора за кредит, съответно, че нямало основание за плащане на възнаграждение по договора за гаранция, е неоснователно.

Твърди се, че неоснователно е и твърдението на ищцата, че не й е бил предоставен погасителен план, тъй като такъв е предоставен в процеса на кандидатстване, като ищцата е потвърдила сключването на договора за кредит (включително с предоставен погасителен план) по реда на ЗЕДЕУУ.

Излагат се доводи, че кредитодателят не само не е бил длъжен да включи сумата, уговорена между потребителя и трето лице /“Фератум Банк“/ в договора за гаранция, в ГПР по кредита, но съгласно пар. 1 от ДР на ЗПК не е имал право на това.

На следващо място се твърди, че не е основателно и твърдението, че предоставяне на поръчителство от „Фератум Банк“ (Малта) е условие за сключване на договор за кредит, тъй като при кандидатстване, всеки кредитополучател, включително ищецът е можел да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита или да посочи поръчител, избран от него.

Сочи се, че „Ф.Б.“ ЕООД не се е обогатило с преведените от ищеца суми по сключения от него с трето по делото лице договор за гаранция, тъй като ответникът има право да събира тези задължения и следователно има правно основание да получи сумата, но тя не е част от дължимите на ответника суми по договора за потребителски кредит.

Моли се съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените искова молба и отговор на същата.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представен по делото Договор №910181 за предоставяне на потребителски кредит от 06.08.2020г., сключен между ответника „Ф.Б.“ ЕООД с ЕИК:200599406 от гр. София – „кредитор“ и ищцата С. В. С., в качеството на „кредитополучател“, последната е получила сумата в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/, като е поела задължение да я върне на 12 бр.

/дванадесет броя/ месечни вноски, с първа падежна вноска на 05.09.2020г. и последна падежна вноска на 01.08.2021г.. От договора се установява, че същият е сключен при лихвен процент в размер на 23 % и ГПР 49,11%, като дължимата лихва за целия период е в размер на 1150 лв. /хиляда сто и петдесет лева/ или общо дължимата сума по кредита е в размер на 6150 лв.

/шест хиляди сто и петдесет лева/.

Установява се от чл.5 на посочения Договор №910181 за предоставяне 3 на потребителски кредит от 06.08.2020г., че страните се съгласяват кредитът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank“ в полза на кредитора.

В чл.7 от договора, кредитополучателят е дал съгласие, предоставеният му от кредитора „код за потвърждение“, който е електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, във взаимоотношенията му с дружеството да има силата на негов саморъчен подпис.

В чл.2 „Дефиниции“ от представените по делото и приложими към договора за кредит Общи условия е дадено определение на понятието „Код за потвърждение“, а именно персонален код, предоставян на всеки кредитополучател, който ще се използва във взаимоотношенията между страните, в това число, но не само за сключване на Договора за потребителски кредит и приемане и подписване на общите условия, а кодът за потвърждение ще има силата на електронен подпис на кредитополучателя по силата на чл.13, ал.1 от Закона за електронния документ и електронния подпис. Посочено е, че страните заявяват изричното си съгласие да признават кода за потвърждение на кредитополучателя за негов саморъчен подпис във взаимоотношенията му с кредитора.

Видно от Договор №910181 за предоставяне на потребителски кредит от 06.08.2020г., сключен между ответника „Ф.Б.“ ЕООД с ЕИК:200599406 от гр.

София – „кредитор“ и ищцата С. В. С., в качеството на „кредитополучател“, същият е подписан от последния с Код за потвърждение 7432.

По делото са представени, освен договора за кредит и приложимите Общи условия, уреждащи отношенията между „Ф.Б.“ ЕООД и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството финансови услуги /заеми/ от разстояние, но и погасителен план, СЕФ и справка за извършени плащания по него, както и Договор за гаранция /поръчителство/, сключен между „Фератум Банк“ /Малта/ и С. В. С., приложимите към него общи условия и погасителен план.

Представени са и три броя разписки /№0500011545005805 от 05.09.2020г.;

№0500011706992593 от 04.10.2020г. и №0300011986026296 от 20.11.2020г./ за извършени плащания от С. В. С. с ЕГН:********** към „Ф.Б.“ ЕООД за периода от 05.09.2020г. до 20.11.2020г.. По отношение на същите не се установи, да отразяват извършени от ищцата плащания в полза на ответника по Договор №910181 за предоставяне на потребителски кредит от 06.08.2020г.. Именно поради това съдът не следва да ги кредитира.

По делото са приети и заключения на допуснати съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.

От заключението на СТЕ се установява, че за процесния кредит се кандидатства чрез избор на „Гарант“, който може да бъде или гаранция от „Фератум Банк“ или личен гарант (поръчител). Установено е, че при избор на банкова гаранция се генерира информация за дължимата такса за този избор.

Установява се също, че преди приемане на предложението за сключване на договора за кредит, ответното дружество е изпратило на имейл адреса на 4 ищцата договора за кредит, СЕФ, погасителен план и общи условия. Тези документи са представени от ответното дружество и приети като доказателства по делото. В приложения СЕФ – в „Част 4. Свързани с договора разходи“ – точка 4.3 е посочено, че ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за него ще бъдат в размер на 4650 лв. Посочено е също, че тези разходи не са включени в ГПР, тъй като касаят допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставяне на кредита (предвид наличието на още една възможна опция – личен гарант).

От заключението на ССчЕ безспорно се потвърждава, че ответното дружество е предоставило на ищцата кредит в размер на 5000 лв., при съответните уговорени параметри съгласно договора за кредит.

Отразено е, че в счетоводните регистри на ответното дружество кредитът е отразен като обща дължима от ищцата сума от 10000 лв., която включва 5000 лв. главница, 1150 лв. договорна лихва и 3850 лв. гаранционна такса.

На 20.11.2020г., кредитът е погасен предсрочно

, като в периода от

05.09.2020 г. до 20.11.2020г. ищцата е заплатила на ответното дружество сумата от общо 7249,69 лв., с която предсрочно е погасила главницата по кредита в размер на 5000 лв., договорна лихва от 540,00 лв., такса за поръчителство от 1684,69 лв. и такса предсрочно погасяване от 25 лв. Тези суми безспорно са платени на ответното дружество, като не е посочено някоя от тях да е наредена към друго лице – в частност сумата от 1684,69 лв. такса за поръчителство.

Също така се установява, че на вещото лице не са представени доказателства, за възстановени суми от „Ф.Б.“ ЕООД на „Фератум Банк“ /Малта/ по Договор за гаранция /поръчителство/ №910181/06.08.2020г..