Решение № 494 от 30.05.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 494 гр. Стара Загора, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Димитрова като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20245530100512 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Ищецът Д. М. Б. твърди в исковата си молба, че БП №... ЗМ - .../2022 г. по описа на Първо РУ, ОД на МВР - Стара Загора, пр. пр. №.../2022 г. по описа на Районна прокуратура гр. Стара Загора, било образувано на 17.12.2022 г. с първото действие по разследването и водено за престъпление по смисъла на чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК срещу ищеца. С Постановление от 22.12.2022 г. БП било преобразувано в ДП. В хода на същото били извършени множество процесуално-следствени действия. С Постановление от 16.01.2023 г. в качеството на обвиняемо лице по посоченото досъдебно производство бил привлечен ищецът за това, че на 17.12.2022 г., в гр. Стара Загора, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал високорискови наркотични вещества - коноп /марихуана, канабис/ с нетно тегло 0,14 грама и със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент - тетрахидроканабинол - 15,6% /тегловни процента/, на стойност 0,84 лв. /осемдесет и четири стотинки/, съгласно Приложение №2 към Постановление на Министерски съвет на Република България №23/1998 г. за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството, като случаят бил маловажен - престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, г. 1 от НК. Със същото постановление спрямо ищеца била взета и мярка за неотклонение „подписка“. С Обвинителен акт от 23.02.2023 г. ищецът бил предаден на съд за посоченото деяние. Образувано било НОХД №.../2023 г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора. С Присъда №55/06.04.2023 г. ищецът бил признат за невинен по повдигнатото обвинение, поради което и на основание чл. 304 от НПК бил оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1 от НК. Против така постановената присъда 1 бил депозиран протест от Районна прокуратура гр. Стара Загора, като било образувано ВНОХД №.../2023 г. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора. С Решение №227/12.10.2023 г., постановено по делото, първоинстанционната присъда била потвърдена като правилна и законосъобразна. Решението било окончателно и не подлежало на обжалване, предвид което влязло в сила на 12.10.2023 г. След привличането му в качеството на обвиняемо лице и взетата мярка за неотклонение ищецът търпял неоснователно последиците от незаконосъобразните действия на прокуратурата. В хода на досъдебното производство били извършени множество неправомерни действия - разпити, ангажиране на свидетели, привличане като обвиняемо лице, вземане на мярка за неотклонение, предявяване на материалите по ДП, извършване на експертизи, връчване на обвинителен акт, впоследствие и участие в образуваното съдебно производство пред две съдебни инстанции и ищецът оказвал необходимото съдействие при извършването на тези действия. Всички тези обстоятелства причинили вреди на ищеца. Стигнало се до злепоставянето му пред семейството, близките, приятелите и колегите му. По този начин в продължение на девет месеца неизвестността от наказателна репресия дала своето негативно отражение върху него. Преживеният стрес провокирал появата на семейни проблеми - общуването в семейството станало затруднено, често се стигало да скандали. Голяма част от хората в обкръжението на ищеца започнали да се отдръпват от него и той почувствал, че губи уважението на приятелите и колегите си. Наказателното преследване се отразило изключително неблагоприятно и върху общото психоемоционално състояние на Д. Б.. Той се чувствал оскърбен, унизен и потиснат от неоснователно повдигнатото му обвинение и от факта, че в продължение на месеци наред бил обвиняем и подсъдим на две инстанции за престъпление, което не бил извършил. Изпитвал чувство на срам относно този етап от живота си. Станал неуверен, страхувал се, че има реална възможност да бъде признат за виновен в престъпление, което не е извършил, и то на толкова млада възраст. Сериозно били накърнени както честта и достойнството му, така и чувството му за справедливост. И към настоящия момент той често се връщал към преживяното, като не можел да приеме факта, че бил несправедливо обвинен и трябвало да премине през всички тези унижения.

Претърпените морални вреди от категорията на неимуществените били неизмерими с пари и затова размерът на следващото се за тях обезщетение се определял съгласно принципа на справедливостта, закрепен в чл. 52 от ЗЗД. Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/1968 г. и в константната практика на ВКС по приложението на посочения институт при определяне на размера на неимуществените вреди следвало да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и чрез отчитане на тяхното значение за размера на вредите. Справедливостта не била абстрактно понятие, а била свързана с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, която преценка относно наличието на претърпени неимуществени вреди, както и относно техния размер, следвало да се направи след анализ на всички факти, които имали значение по делото. При исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди били: тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, вида и 2 продължителността на взетите спрямо ищеца мерки за неотклонение и други наложени му ограничения в рамките на наказателното производство; дали срещу ищеца били водени и други наказателни производства; по какъв начин всичко това се отразило на ищеца конкретни преживявания и цялостно отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, обичайна среда и пр. В настоящия случай предвид изброените приложими критерии за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, справедливо се явявало обезщетение в размер на сумата от 1000 лв. Същото било съобразено не само с посочените релевантни обстоятелства, но и със стандарта на живот в страната към периода на увреждането. Във връзка с воденото срещу него наказателно производство ищецът извършил разходи за адвокатска защита и процесуално представителство в размер на общо 4200 лв. Сумата в размер на 2400 лв. с вкл. ДДС била заплатена по Договор за правна защита и съдействие от 04.04.2023 г., сключен между ищеца като възложител и адв. П. К. като изпълнител, с предмет процесуално представителство и защита по БП №.../2022 г. по описа на Първо РУ, ОД на МВР - Стара Загора и в производството по НОХД №.../2023 г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора.

От посочената сума по договора 1200 лв. с вкл. ДДС били заплатени за представителство в досъдебна фаза на процеса и 1200 лв. с вкл. ДДС - за представителство в производството пред първа инстанция. За извършеното плащане на адвокатско възнаграждение била издадена фактура №564/05.04.2023 г. Сумата в размер на 1800 лв. с вкл. ДДС била заплатена по Договор за правна защита и съдействие от 26.09.2023 г., сключен между ищеца като възложител и адв. П. К. като изпълнител, с предмет процесуално представителство и защита на подсъдимо лице в производството по ВНОХД №.../2023 г. по описа на Окръжен съд гр.

Стара Загора. За извършеното плащане на адвокатско възнаграждение била издадена фактура №.../26.09.2023 г. Както договорите, така и фактурите били представени и приложени към материалите по делото. Съгласно устойчивата съдебна практика платените от гражданите хонорари за адвокатска защита в хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 1-7 от ЗОДОВ също представлявали пряка и непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Посочените разходи представлявали имуществени вреди, произтичащи от неоснователното и незаконосъобразно обвинение срещу ищеца, като били налице доказателства, че същите били реално извършени. Бил осъществен фактическият състав за ангажиране отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи, визиран в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Налице били всички елементи от него, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на правозащитните органи: повдигнато от Прокуратурата на Република България обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това последващи действия, като предявяване на обвинението, разпит на обвиняемото лице и други следствени действия, предявяване на разследването, връчване на обвинителен акт, образуване на съдебно производство и др.; незаконност на повдигнатото обвинение - оправдаване на подсъдимото лице с влязъл в сила съдебен акт; претърпени имуществени и неимуществени вреди; пряка причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и причинения вредоносен резултат. Ищецът моли съда да постанови 3 решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България, да заплати на Д. М. Б. следните суми: сумата в размер на 1000 лв. представляващи обезщетение за претърпени от Д. М. Б. неимуществени вреди - душевни болки и страдания и дискомфорт, пряка и непосредствена последица от повдигнато и поддържано срещу него обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК, наказателното производство по което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, сумата в размер на 4200 лв., представляващи обезщетение за претърпени от Д. М. Б. имуществени вреди извършени разходи за адвокатска защита във връзка с воденото срещу него наказателно производство, от които: 2400 лв. - разходи за адвокатска защита във връзка с обвинението по Договор за правна помощ и процесуално представителство от 04.04.2023 г. с предмет процесуално представителство на Д. Б. по БП №.../2022 г. по описа на Първо РУ, ОД на МВР - Стара Загора и в производството по НОХД №.../2023 г. по описа на Районен съд гр.

Стара Загора и 1800 лв. - разходи за адвокатска защита във връзка с обвинението по Договор за правна помощ и процесуално представителство от 26.09.2023 г. с предмет процесуално представителство на Д. Б. в производството по ВНОХД №.../2023 г. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора. Претендира и законна лихва върху сумите, считано от 12.10.2023 г., датата на която е влязло в сила Решение №227/12.10.2023 г. по ВНОХД №.../2023 г. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора, с което била потвърдена Присъда №55/06.04.2023 г. по НОХД №.../2023 г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора, до окончателното изплащане на сумите.

Ответникът Прокуратура на Република България счита предявения иск за неоснователен. В конкретния случай воденото наказателно производство - досъдебно производство - приключило в разумен срок съобразно установената съдебна практика, като в исковата молба на ищеца не се съдържали данни по отношение на него да била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. От материалите по делото било видно, че ищецът бил с наложена най-лека мярка за неотклонение „подписка“, т.е. повдигнатото обвинение не променило в значителна степен обичайния начин на живот на ищеца. Разследването по наказателното производство било проведено в разумни срокове. Ищецът не ангажирал каквито и да е доказателства за твърдяното негативно отражение върху общото му психологическо, физическо и емоционално състояние. Тежестта на доказване била за ищеца и той следвало да представи доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба, за вида и размера на вредите, както и за наличието на пряка причинноследствена връзка между претендираните имуществени и неимуществени вреди и обвинението, по което бил оправдан от съда. В тази насока не били ангажирани доказателства и за влошено му психично и физическо здраве. Не бил представен доказателствен материал за проблемите на ищеца, изразяващи се във влошените отношения с роднини и приятели, както и за връзката между наказателното дело и твърдените от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Изявленията на ищеца били абстрактни, в тях липсвали данни за конкретни неудобства и вреди. Ищецът не представил доказателства за съществуваща пряка причинна връзка между евентуално претърпените морални вреди и незаконното обвинение, които се изразявали се според ищеца в негативна обществена 4 оценка , накърнено добро име и достойнство и дейността на Прокуратурата на Република България. Липсвали доказателства органите на Прокуратурата да са осъществили действия извън правнорегламентираните в хода на наказателното производство. В хода на разследването по делото и в двете му фази - досъдебна и съдебна не било налице неправомерно действие от страна на Прокуратурата на РБ. Посочената претенция, касаеща неимуществените вреди, в размер на 1000 лева била завишена и не била съобразена както с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, така и с трайно установената съдебна практика. Съгласно посочената разпоредба, обезщетението за неимуществени вреди се определяло от съда по справедливост. Претендираните суми за неимуществени вреди, ищецът оценявал на 1000 лева, като претендираното обезщетение било в противоречие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът следвало да съобрази такива обективни обстоятелства, каквито представлявали продължителността на воденото наказателно производство, взетата мярка за неотклонение, тежестта на повдигнатото обвинение и отражението, което е породила наказателната репресия върху семейния и приятелския кръг на ищеца, сред колегите и в обществото, върху психиката и физическото здраве на ищеца и др. Претендираното от ищеца обезщетение в размер на 1000 лв. било в разрез със съдебната практика по аналогични случаи/ включително и тази на ЕСПЧ/ и на икономическия стандарт в страната. Искът бил завишен и неотговарящ на твърдените вреди и несъобразен с продължителността на досъдебната фаза и съдебната фаза на наказателното производство. В депозираната искова молба не се сочели конкретните ограничения, които претърпял ищецът от наложената му мярка за неотклонение „подписка“, както и с какво тази най-лека мярка за неотклонение повлияла на обичайния му начин на живот, а също и по какъв начин тази мярка за неотклонение „подписка“ увредила и засегнала правата и законните му интереси. Съгласно константната съдебна практика размерът на обезщетението за неимуществени вреди бил свързан с критерия за справедливост, като справедливостта не била абстрактно понятие, а се извеждала от съвкупната преценка на конкретни факти и обстоятелства. Воденото наказателно производство срещу ищеца приключило в разумен срок съобразно установената съдебна практика и международните стандарти. Неоснователно се претендирали и имуществени вреди в размер на 4200 лева.