Решение № 11198 от 09.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11198 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20261110104916 по описа за 2026 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл.

150, чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Т.С.” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. Д. П. за заплащане на следните суми: сумата 7566,97 лева (3868,93 евро), представляваща главница за цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:

***, с аб. № *** за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 21.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 1339,95 лева (685,11 евро), представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 04.07.2025 г., сумата 120,45 лева (61,59 евро), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 21.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 31,63 лева (16,17 евро), представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 04.07.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.07.2025 г. по ч. гр. д. № 475/2025 г. по описа на Районен съд Своге. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК, са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Г. Д. П., е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като недопустими и като неоснователни – по основание и размер. Оспорва пасивната си процесуалноправна и материалноправна легитимация с довод, че не притежава качеството „потребител на топлинна енергия“. Навежда възражение за противоречие между Закона за енергетиката и Закона за защита на потребителите относно възникване на правоотношението във връзка с доставката на топлинна енергия, като сочи, че следва да бъдат приложени разпоредбите на ЗЗП, в частност чл. 62 ЗЗП, като допълва, че дори и да е доставена сочената ТЕ, тя е непоръчана. Намира, че ищецът не е конкретизирал в достатъчна степен основанието за възникване на правоотношението с ответната страна, нито предоставената услуга. Оспорва действието на Общите условия за продажба на топлинна енергия, тъй като ответникът не ги е приел или подписал, допълва, че съдържат неравноправни клаузи. С отговора се оспорва осъществяването на продажба на топлинна енергия, тъй като същата не е индивидуализирана по количество. Счита, че претендираните суми са недължими и силно завишени, тъй като не отговарят на реалното потребление. Намира за неправилно определени сумите за битово горещо водоснабдяване, както и липсата на основание за начисляване на услуга сградна инсталация. Сочи, че не са представени документи, от които да се установява от какво произтича дългът. Оспорва доказателствената сила на представените извлечения от сметки. По отношение на претенцията за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, сочи, че в случая е налице предявяване на чуждо вземане, а именно - на фирмата за дялово разпределение, а не на ищеца. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Намира за нищожно начисляването на лихви върху прогнозни сметки, както и на лихви върху вземания, които не са ликвидни. С тези съображения, позовавайки се на практика на ВАС и СЕС, отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ***, не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150 и чл. 153 ЗЕ:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, 2 който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

От приетите по делото Решение от 1975 г. по гр. дело № 474 на СРНС (л.

11 от делото), Удостоверение за наследници от 09.09.2005 г. (л. 12 от делото), Удостоверение за наследници от 21.03.2005 г. (л. 13 от делото), Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. (л. 14 от делото), Декларация по чл. 14 ЗМДТ от 2006 г. (л. 16-22 от делото), неоспорени от страните, се установява, че ответникът Г. Д. П., е едноличен собственик на процесния имот – ***, с аб. № ***, през процесния период – от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.

Чрез императивни правни норми са установени страните по договорите за доставка на топлинна енергия в хипотеза на договор, сключен при Общи условия, като купувачите са само собствениците и ползвателите на имота въз основа на учредено вещно право на ползване, респективно лицата, които изрично са изявили воля за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Предвид изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г., одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба:

ЗЕ и Наредба за топлоснабдяването от 2020 г.

В качеството на титуляр на правото на собственост, ответникът е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот в процесния период. По делото няма нито твърдения, нито данни преди или по време на процесния период ответникът да се е разпоредил с притежавания от него недвижим имот, нито да е учредил вещно право на ползване върху същия на друго лице, нито трето лице, ползвател на облигационно основание да е сключил договор с ищеца за доставка на топлинна енергия за процесния имот и период.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на 3 топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, като обективно и компетентно дадено, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФДР при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно нормативната уредба. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период. Видно от заключението на вещото лице е начисляваната ТЕ при спазване на нормативната уредба, действала в процесния период.

Неоснователни са възраженията на ответника относно приложението на установената в разпоредбата на чл. 62 ЗЗП забрана за непоискани доставки, като съображенията за това са следните:

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/2016 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2016 год., ОСГК, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на чл. 62 вр. с § 1 от ДР на ЗЗП.

Това е така, защото непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане – чл. 62, ал. 2 ЗЗП. Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ /в редакция след изменението ДВ, бр. 30/2006 год./ изисква решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Потребителите на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици е „решава мнозинството“. Затова при доставката на централно отопление в сградите в режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик /той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част/, а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребителят на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му 4 централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. В мотивите на Тълкувателното решение е посочено, че централното топлоснабдяване се е наложило в България като ефективен начин за отопление на многофамилни сгради в градовете през втората половина на ХХ век. Отношенията между етажните собственици и начина на управление на общите сгради са били регулирани в чл. 37 – 49 ЗС, Правилника за управлението, реда и надзора на етажната собственост /отм./ и с отделни разпоредби в други нормативни актове. Нормативната уредба към онзи момент не изисква съгласие в писмена форма на етажните собственици за топлоснабдяването на сградата, което е икономически обяснимо с оглед съществувалите тогава общественоикономически условия: отоплението с централно подавана топлинна енергия е лесно, евтино и хигиенично. Поради това желанието за ползване на тази услуга се презумира от нормотвореца. В правилника за прилагане на ЗТСУ, понастоящем отменен, топлоснабдяването на жилищните сгради под режим на етажна собственост в цялостно застроени топлоснабдени райони или в жилищни комплекси е уредено като задължително /чл. 162, ал. 1 и 2/, а искане от собствениците е предвидено като условие за осигуряване на централно отопление само в сгради, по отношение на които топлоснабдяването не е задължително /ал. 3/. Няма изискване за съгласие на собствениците за топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост и по Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия /отм./ В чл. 55 от нея обаче е предвидена възможност за етажните собственици да се откажат от ползването на топлинна енергия /за цялата сграда или за отделни обекти в нея/ при определени предпоставки. Нормативните актове от този период не предвиждат сключване на индивидуални договори между потребителите на топлинна енергия и топлоснабдителните предприятия. При съобразяване на изложеното се налага извод, че непоискана доставка на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост /включително за сградна инсталация и отопление на общите части/ е налице тогава, когато е направено надлежно искане при условията на чл. 153, ал. 2 ЗЕ за прекратяване на топлоподаването до абонатната станция в сградата, но въпреки това същото не е своевременно прекратено от топлопреносното дружество. Отделно от това всеки собственик на индивидуален обект в сградата може по споразумение с топлопреносното дружество да спре подаването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване на собствения си имот, като остане потребител единствено на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и на енергия за общите части на сградата.