Решение № 162 от 26.06.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20238002901290 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Гелд маркет“ ЕООД, гр. Габрово чрез процесуални представители адвокат Т. Ф. и адвокат С. Б. срещу решение № 95 от 23.05.2023 г. по в. гр. дело № 54/2023 г. на Окръжен съд – Габрово, 2 състав, с което след частична отмяна на решение № 587 от 07.12.2022 г. по гр. дело № 1414/2022 г. на Районен съд – Габрово ответникът „Гелд маркет“ ЕООД е осъден да заплати на Община Габрово следните суми: на основание чл. 59 ЗЗД сума в размер 14 882,40 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползване без основание на общински терен ПИ с кадастрален идентификатор № *** по КККР на гр. Габрово, върху който е изграден магазин за хранителни стоки, находящ се на ***.505.103.6, за периода 01.08.2017 - 31.07.2022 г., ведно със законна лихва от 12.08.2022 г. до окончателното заплащане; на основание чл. 86 ЗЗД сумата 613,90 лв., представляваща лихва за забава за периода 01.03.2022 г. - 12.08.2022 г. върху 1 дължима главница от 13 394,16 лв. за периода 01.08.2017 г. - 28.01.2022 г.; сумата 1 998 лв. – разноски по делото за двете инстанции.

Касаторът прави оплакване за недопустимост, евентуално неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съдебен акт противоречи на разпоредбите на чл. 63 и сл. и чл. 79 ЗС. Излага доводи, че постройката е с траен градоустройствен статут от 16.02.1995 г. до 19.06.2003 г., когато е одобрен новият регулационен план на града, поради което отношенията между собственика на терена и собственика на сградата се уреждат съобразно чл. 63 и сл. ЗС. Касаторът поддържа, че въззивният съд в нарушение на чл. 2, чл. 5, чл. 7, чл. 10, чл. 12 и чл. 235 ГПК не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа връзка, доводи и възражения на страните, не е обсъдил протокол № 3/16.02.1995 г. на Община Габрово, с който се променят инвестиционните предвиждания, нито заключението на съдебно-техническата експертиза.

Ответникът Община Габрово /ищец в първоинстанционното производство/ оспорва касационната жалба и излага доводи за правилност на въззивното решение, тъй като е законосъобразно, обосновано и постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че през 2003 г. е влязъл в сила нов регулационен план на града, който не запазва придобития преди това траен градоустройствен статут на магазина, поради което не са изпълнени изискванията на § 17, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Релевира доводи, че отразяването на обекта в одобрената КККР не създава градоустройствен статут, както и че, дори и изискванията на § 17, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ да са изпълнени, възможността за запазването на временния строеж не означава, че неговият собственик може да го държи в чуждия имот и да ползва терена безвъзмездно, тъй като „Гелд Маркет“ ЕООД не е суперфициарен собственик – не притежава право на строеж, нито придобито автоматично на основание факта, че е закупена вече построена сграда, нито въз основа придобивна давност, именно поради статута на сградата на временен строеж.

С определение № 2634 от 14.10.2024 г. по т. дело № 1290/2023 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 95 от 23.05.2023 г. по в. гр. дело № 54/2023 г. на Окръжен съд – Габрово, 2 състав на 2 основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос, относим към правомощията на въззивния съд:

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, доводи и възражения на страните поотделно и в тяхната съвкупност?

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

Въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Магазинът за хранителни стоки на ***, гр. Габрово е преустроен като такъв през 1993 г. съгласно разрешение за строеж № 78 от 12.04.1993 г., издадено на Община Габрово. След извършване на преустройството и издаване на разрешението за ползване магазинът е актуван като общинска собственост с АОС № 66/18.10.1994 г. С договор, сключен на 19.06.1995 г. между Община Габрово като продавач и „Гелд маркет“ ЕООД като купувач, ответникът /настоящ касатор/ е придобил правото на собственост върху магазина за хранителни стоки и към момента на постановяване на въззивното решение е негов собственик. Теренът, върху който е построен процесният магазин, е собственост на ищеца и е актуван като частна общинска собственост с акт № 1251 на 11.03.2009 г. на основание чл.

2, ал. 1, т. 1 ЗОС като ПИ с идентификатор *** по КК на гр.

Габрово /стар идентификатор: кв. 118, парцел 4/. Предвид изричното вписване в договора от 19.06.1995 г., че предмет на продажбата е магазин без земя и без право на строеж върху терена, съдебният състав е заключил, че правото на строеж върху поземления имот /парцел/ не е прехвърлено на „Гелд маркет“ ЕООД с посочения договор за продажба, нито е придобито от дружеството на друго правно основание. Приел е, че е създадена разделна собственост и по делото не е установено съществуването на суперфициарна собственост, на основание на която за ответника като собственик на магазина да е възникнало правото по чл. 64 ЗС през исковия период да ползва общинския терен, върху който магазинът е построен.

Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза във 3 въззивното решение е установено, че процесният магазин е недвижим имот с идентификатор *** по КК на гр. Габрово, одобрена със Заповед РД-18-64/26.10.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, на един етаж с предназначение сграда за търговия; по сега действащия регулационен план на гр. Габрово за УПИ IV, кв. 118, II етап, III част обектът се засяга от уличната регулация на улица с о. т. 782 784 /ул. „Васил Друмев“/; по действащия застроителен план на гр. Габрово за подобен вид обекти не се предвижда застрояване. Прието е, че процесният обект, представляващ м асивна сграда, изградена монолитно със смесена конструкция в съответствие с действащите по ЗУТ норми, с търговско предназначение „Магазин за хранителни стоки “, не се запазва по регулационния план на гр. Габрово и следва да съществува до реализиране на предвиденото по плана мероприятие.

Изводът за основателност на иска по чл. 59 ЗЗД поради това, че теренът под магазина е ползван от „Гелд маркет“ ЕООД без основание през исковия период, е аргументиран с обстоятелството, че процесният магазин е разположен върху общински терен, за него не е установен траен градоустройствен статут в съществуващия му вид при условията на § 50а ПЗР ЗТСУ и § 6а ППЗТСУ, респ. §17 ПР на ЗУТ, нито на ответника /настоящ касатор/ е учредено право на строеж върху общинска земя при условията на ЗДС или ЗОС. Изложени са и съображения, че собствеността на временен строеж, който не е придобил траен градоустройствен статут с оглед липсата на провеждане на процедура по § 50а ПЗР ЗТСУ и § 6а ППЗТСУ, респ. § 17 ПР на ЗУТ, изключва възможността правото на строеж да бъде придобито въз основа на давностно владение.

Посочено е, че правото на строеж не може да бъде придобито чрез давностно владение, тъй като със законовите промени през 1998 г. във връзка със застрояване на населените места, за постройки без траен градоустройствен статут, изградени върху държавни или общински терени, е създаден специален режим по § 50а ПЗР от ЗТСУ. Ползвателите могат да придобият правото на строеж за тези постройки при провеждане на процедурата по § 50а ПЗР от ЗТСУ или правото на собственост върху терена, като го изкупят по реда на § 5, ал. 7 . След влизане в сила на ЗУТ такъв заварен обект може да придобие траен градоустройствен статут само при условията на § 17, ал. 2 ЗУТ, без значение дали е движима или недвижима вещ. С нормативната 4 уредба е създадено изключение, че когато сградата и земята принадлежат на различни лица, това е възможно само при наличие на право на строеж.

Въззивният съд е приел за неоснователно възражението за недължимост на претендираното обезщетение поради това, че обектът е непреместваем, по аргумент, че обезщетението е за ползване на терена, върху който е вещта и от който общината е лишена. Посочил е за ирелевантно плащането от ответника /касатор/ на дължимите данъци за магазина и нанасянето му в КК със самостоятелен идентификатор, тъй като същите не обосновават, че ответникът /касатор/ ползва процесния общински терен като суперфициарен собственик.

По релевантния процесуалноправeн въпрос:

Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. На поставения правен въпрос е даден отговор и в множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, напр. решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 222/06.04.2017 г. по т. д. № 425/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други. Възприето е, че при отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на 5 фактическите изводи

/например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания и доводите в отговора на въззивната жшалба всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, възражения и доводи на страните /както на ищеца, така и на ответника/ съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. Съдът следва да отрази в мотивите на решението преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Тази дейност на въззивната инстанция трябва да бъде осъществена при съобразяване на разпоредбата на чл. 269 ГПК и ограниченията при преценка правилността на обжалвания съдебен акт до посочените във въззивната жалба оплаквания, извън хипотезата на приложима императивна материалноправна норма и въведено със закон задължение на въззивния съд да следи служебно за интересите на някоя от страните в процеса.