Решение № 213 от 26.10.2021, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Горна Оряховица, 26.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Златина Пл. Личева-Денева при участието на секретаря Радославка Ст. Андреева като разгледа докладваното от Златина Пл. Личева-Денева Административно наказателно дело № 20214120200445 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалба с правно основание чл. 59 и сл. ЗАНН.

Жалбоподателят СВ. Н. М., чрез защитник – адв. С.А. от АК – Търговище, обжалва НП № **********/28.05.2021 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Велико Търново, с което му е наложено наказание Глоба в размер от 2000.00 лв. по чл. 131 ал.1 т. 1 от Закон за храните, за нарушение на чл. 17 ал. 1 от Закон за храните вр. чл. 6 от Регламент(ЕС) № 1169/2011 на ЕС и на парламента от 25.10.2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти(ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията във вр. с чл. 9 от регламент (ЕС) № 1169/2011 на ЕС.

1

Заема становище, че случаят се явявал маловажен, поради което предлага, да бъде приложен чл. 28 ЗАНН от съда.

В хода на административно - наказателното производство били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, опорочили наложеното с НП наказание.

Въззиваемата страна Областна дирекция по безопасност на храните Велико Търново представлявана от адв. Д.С. от ВТАК зае становище, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Извършеното административно нарушение се доказвало от събраните в хода на производството гласни доказателства, като описаните в АУАН и НП хранителни продукти без етикети били индивидуализирани възможно найкоректно – чрез описание на фактическия им външен вид и тяхното количество. От обективна страна липсата на етикети върху продуктите респ. липсата на партиден номер не позволявала по – точна индивидуализация на продуктите. Излагането на обособено място за продажба на стоки, каквато се явявала сергията – част от пазара в с. Джулюница, представлявало етап от разпространението на храни, по смисъла на т. 6 на §1 от ДР на Закона за храните. За осъществяване на състава от обективна страна не било необходимо да е осъществена реално продажба, а било достатъчно да има съхранение на храни, държане, с цел да бъдат продадени. Като място, където се продавали храни на краен потребител, какъвто се явявал пазара в с.

Джулюница всяка храна, следвало да бъде съпроводена от информация, която да предостави възможност на потребителя да идентифицира и използва правилно храните и да направи избор, който е съобразен с индивидуалните потребности на хранителния си режим. Жалбоподателят като стопански субект в хранителната промишленост бил длъжен да предлага храните на пазара, етикирани в съответствие с изискванията на Регламент(ЕС) № 1169/2011.

Не следвало да се прилага чл. 28 ЗАНН от съда, тъй като обществените отношения, които се регулирали от Закона за храните били от особена важност за здравето и живота на гражданите и не би могло да се говори за незначителни предполагаеми вредни последици.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и 2 в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.01.2021 г. св. П. и Й. – служители в Областна дирекция по безопасност на храните - Велико Търново предприели проверка на пазар в с.

Джулюница, който бил вписан като обект в Регистъра на Областна дирекция по безопасност на храните - Велико Търново, във връзка с издадена Заповед № 8/05.01.2021 г.(л.15). При проверката било установено, че на сергия на открито на пазара, жалбоподателят М. бил изложил за продажба месни продукти – суджук, консерви, наденица, вкл. и 7 бр. консерви телешко месо, на които не били поставени етикети, които да предоставят информация на потребителите за съдържанието на предлаганите храни. Количеството на предлаганите месни продукти суджук и наденица – 10 кг. не било изтеглено от проверяващите, а било определено визуално по тяхна субективна преценка. Според обясненията на жалбоподателя, предлаганите месни продукти били произведени от ***. За установените обстоятелства бил съставен Констативен протокол от същата дата, който бил връчен на жалбоподателя и в който било вписано, че следва издаване на АУАН.(л.13 и 14). До жалбоподателя била изпратена покана да се яви на 28.01.2021 г. в Областна дирекция по безопасност на храните - Велико Търново за съставяне на АУАН, която не била връчена(л.16 и 17), поради което била изпратена нова такава за явяване на 11.02.2021 г. Втората покана също не била връчена, поради непотърсването от жалбоподателя(л.20-21). В тази връзка бил съставен Констативен протокол, като на същата дата, в отсъствие на жалбоподателя бил съставен и АУАН № 253 за нарушение на чл. 17 ал. 1 от Закон за храните вр. чл. 6 от Регламент(ЕС) № 1169/2011 на ЕС и на парламента от 25.10.2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти(ЕО) № 1924/2006 и )ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията във вр. с чл. 9 от регламент (ЕС) № 1169/2011 на ЕС. В конкретния случай АУАН е съставен законосъобразно, с приложението на хипотезата на чл. 40 ал. 2 пр. 1 ЗАНН, тъй като нарушителят е бил известен на контролните органи, но не е намерен на официално съобщения от него адрес(непотърсена пратка).

3

АУАН бил изпратен за връчване до Областна дирекция по безопасност на храните - Търговище и връчен чрез служител на Община Омуртаг на 16.02.2021 г.(л.23-24).

Като обстоятелства във връзка с извършеното нарушение в АУАН били описани, че жалбоподателят е изложил на сергия на открито и предлага за продажба месни продукти с общо тегло от 10 кг и 7 бр. консерви от телешко месо без етикети, които да предоставят информация на потребителите за предлаганите храни.

След предявяване на АУАН за запознаване със съдържанието му, жалбоподателят не направил възражения, които да бъдат вписани в него.

Такива не постъпили и в законоустановения срок по ЗАНН, поради което не било извършено разследване на спорни обстоятелства от административнонаказващия орган.

На 28.05.2021 г. било издадено НП № **********/28.05.2021 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Велико Търново, с което на М. било наложено наказание Глоба в размер от 2000.00 лв. по чл. чл. 131 ал.1 т. 1 от Закон за храните, за нарушение на чл. 17 ал. 1 от Закон за храните вр. чл. 6 от Регламент(ЕС) № 1169/2011 на ЕС и на парламента от 25.10.2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти(ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията във вр. с чл. 9 от регламент (ЕС) № 1169/2011 на ЕС.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок за обжалване. НП е връчено на 02.06.2021 г., а жалбата е депозирана на 08.06.2021 г., видно от пощенско клеймо(л.29).

По същество се явява неоснователна, поради следните съображения:

Безспорно се установи в настоящото производство, въз основа на 4 събраните по делото гласни доказателства, че жалбоподателят М. е осъществил състава на чл. 17 ал. 1 от Закон за храните вр. чл. 6 от Регламент(ЕС) № 1169/2011 на ЕС и на парламента от 25.10.2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти(ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията във вр. с чл. 9 от регламент (ЕС) № 1169/2011 на ЕС, тъй като на 10.01.2021 г. в с.

Джулюница, на регистриран пазар в регистъра на Областна дирекция по безопасност на храните - Велико Търново, находящ се в центъра на селото, изложил на сергия на открито и предлагал месни продукти – суджук, консерви и наденица с общо тегло около 10 кг, в т. ч. 7 бр. консерви телешко месо без етикети, които да предоставят информация на потребителите за предлаганите храни. Фактът на излагането на сергия на открито за продажба на месните продукти се доказва с показанията на св. П. и Й., като това обстоятелство не се спори от жалбоподателя.

Съобразно чл. 6 на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на ЕС, всяка храна, предназначена за доставяне на краен потребител, каквито са купувачите на открит пазар в с. Джулюница, следва да бъде съпровождана от информация за съдържанието , като задължителното съдържание относно описанието на съдържанието на храната е регламентирано в чл. 9 от Регламента. Съобразно чл. 12, задължителната информация за предварително опакованите храни следва да се съдържа на опаковката, или на етикета към нея. При липса на предварително опаковане, какъвто е настоящия случай, на основание чл. 12 §5 вр. чл. 44 §1 б.а от Регламента, храните, предлагани на краен потребител следва да задължително да съдържат информацията, посочена в чл. 9 §1 б.в , а именно всички съставки или спомагателни вещества, изброени в приложение II, или получени от вещество или продукт, посочени в приложение II, причиняващи алергии или непоносимост, които се използват за производство или приготвяне на храна и все още присъстват в крайния продукт, дори и в изменен вид. Такава информация за продуктите не е била предоставена от жалбоподателя на крайните потребители на пазара в с.

Джулюница, което се установява при извършената проверка от контролните 5 органи.

Като лице, което предлага храни на крайни потребители, жалбоподателят има качеството“бизнес оператор“, каквото определение е използвано в чл. 17 ал. 1 от Закон за храните. М. е дистрибутирал храни(суджук, наденици и консерви) до крайните потребители – купувачите, тъй като част от дистрибуцията се явява и търговията на храни, по смисъла на §1 т. 6 от ДР на Закона за храните.

Дали предлаганите стоки са конкретно 10 кг, повече, или по- малко е без значение, тъй като и по този начин обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение са описани в достатъчна степен така, че да не бъде ограничено правото на защита на жалбоподателя да научи какво нарушение е извършил и въз основа на какви обстоятелства.

Правилно, за установеното нарушение на чл. 17 ал. 1 от Закон за храните вр. чл. 6 от Регламент(ЕС) № 1169/2011 на ЕС и на парламента от 25.10.2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти(ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията във вр. с чл. 9 от регламент (ЕС) № 1169/2011 на ЕС, на жалбоподателя е наложено наказание по чл. 131 ал. 1 т. 1 от Закона за храните – глоба в размер от 2000.00 лв. Наказанието е наложено в минимален размер, поради което атакуваното НП не може да бъде изменено, досежно размера на наказанието.

Ирелевантно за извършеното нарушение е обстоятелството, че жалбоподателят е заявил на контролните органи наименованието на лицето, произвело продукцията – ***, което не е било регистрирано нито в Търговския регистър, нито в регистъра на храни от животински произход на БАБХ. Това е така, тъй като жалбоподателят, независимо кой е произвел месните продукти, като бизнес оператор, извършвал дистрибуция(търговия) на продукти в нарушение на чл. 6, чл. 9, чл. 12 и чл. 44 от (ЕС) № 1169/2011 на ЕС, в която връзка е нарушил нормата на чл. 17 ал. 1 от Закон за храните, 6 тъй като на 10.01.2021 г. е предлагал храни, неетикирани в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на ЕС, което само по себе си е нарушение на този акт, в която връзка е приложима санкционната разпоредба на чл. 131 ал. 1 т. 1 от Закон за храните.