Решение № 4446 от 28.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4446 гр. Пловдив, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330113237 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Й. А.

Т., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез процесуалния си представител адв. Д.

Б. С. със съдебен адрес: ****, срещу „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, представлявано от С. Н. Т.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 136,05 евро (равностойни на 266,09 лв.), представляваща недължимо платена сума (над предоставената главница от 306,78 евро / 600,00 лв.) по Договор за потребителски кредит № ******от ****** г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на *** г. е сключил с ответника договор за потребителски кредит от разстояние за сумата от 306,78 евро (600,00 лв.).

Сочи, че в договора е уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение (чл. 19 и чл. 29 от договора) в размер на 120,42 евро (235,53 лв.), която прекомерно оскъпява кредита и заобикаля законовия таван на Годишния 1 процент на разходите (ГПР) съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Излага доводи, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави (чл.

26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД) и като неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, както и че целият договор е недействителен на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради неточно посочване на ГПР. Твърди, че е извършил плащания по кредита в общ размер на 442,82 евро (866,09 лв.), поради което дължи само усвоената главница от 306,78 евро (600,00 лв.), а надвнесената сума от 136,05 евро (266,09 лв.) е платена без правно основание и подлежи на връщане.

Ответникът „СТИК - КРЕДИТ“ АД оспорва предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ******от ****** г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 306,78 евро (600,00 лв.). По делото се установява, че ищецът е извършил последващи плащания към ответника за периода от 12.10.2024 г. до 26.02.2025 г. в общ размер на 442,82 евро (866,09 лв.).

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е изцяло основателен.

Уговорената в чл. 29 във връзка с чл. 19 от договора неустойка за непредоставяне на обезпечение излиза извън присъщите си функции по чл. 92 от ЗЗД и накърнява добрите нрави. Изискванията за предоставяне на поръчител или банкова гаранция са предварително заложени по начин, който трудно се изпълнява от потребителя, а начислената неустойка води до заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК относно максималния размер на ГПР. Поради неточното определяне и обявяване на ГПР, договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. На основание чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита — главницата в размер на 306,78 евро (600,00 лв.), но не и лихвите, неустойките и другите разходи. Тъй като ищецът е платил общо 442,82 евро (866,09 лв.), разликата от 136,05 евро (266,09 лв.) е получена от ответника без правно основание и подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, ведно със законната лихва.

2

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на Районен съд – Пловдив държавна такса в размер на 25,57 евро (равностойни на 50,00 лв.).

Относно разноските за адвокатско възнаграждение: В исковата молба е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. На основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца — адвокат Д. Б. С. — възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в размер на 204,52 евро (равностойни на 400,00 лв.).

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, представлявано от С. Н. Т. да заплати на Й. А. Т., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание чл. 55, ал.

1, предл. първо от ЗЗД сумата от 136,05 евро (сто тридесет и шест евро и 5 цента), представляваща недължимо платена сума над отпуснатата главница по недействителен Договор за потребителски кредит № ******от ****** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, да заплати на Й. А.

Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 25,57 евро (двадесет и пет евро и 57 цента), представляваща направени по делото разноски за внесена държавна такса.

ОСЪЖДА „СТИК - КРЕДИТ“ АД , ЕИК 202557159, да заплати на адвокат Д. Б. С. (АК - П., със съдебен адрес: ****) сумата от 204,52 евро (двеста и четири евро и 52 цента), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ЗАдв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3

4