Решение № 2072 от 27.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 2072 гр. Плевен, 27.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20254430100043 по описа за 2025 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от „ВЕНКОВ ИНЖИНЕРИНГ“ ООД, ЕИК****, чрез адв. Ц.И., против О. Б. А., от гр. Плевен, с която е предявен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ, за заплащане на сумата от 780лв, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие от ответника, при прекратяване на трудовия му договор с ищеца, поради дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва датата на депозиране на ИМ до окончателното из плащане на сумите. Твърди се, че страните са се намирали в трудовоправни отношения, въз основа на сключен трудов договор №1850/04.01.2023г., за неопределен срок и месечно БТВ от 780лв. Твърди се, че въз основа на Заповед №1376/20.11.2023г. на работодателя, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, трудовият договор е прекратен, поради дисциплинарното му уволнение. Сочи се, че заповедта е връчена на ответника на 22.01.2024г., не е обжалвана и е влязла в законна сила.. Твърди се, че срокът на предизвестието за прекратяване на ТД е 30 дни. Твърди се, че ответникът дължи обезщетение на работодателя в размер от 780лв, за срока на предизвестието. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.

В срока за отговор, отв. О. Б. А., чрез особен представител адв. В. К., изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че не са 1 представени доказателства за изплащане на дължимото трудово възнаграждение от работодателя за предходния /преди прекратяване на трудовия договор/ месец, в полза на ответника, с цел преценка за извършване на прихващане.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото, с определение №5481/03.11.2025г., е постановено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, факта, че между тях са съществували трудовоправни отношения, въз основа на безсрочен трудов договор №1850/04.01.2023г. и факта на неговото прекратяване, въз основа на Заповед №1376/20.11.2023г. на работодателя, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 22.01.2024г.

По делото се установява също, видно от съдържанието на трудовия договор, че уговореното основно месечно трудово възнаграждение в размер на 780,00лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 0,60 % за всяка година трудов стаж при същия работодател. Установява се също, че страните по трудовия договор за уговорили 30 дневно предизвестие за прекратяването му. Установява се също, както бе посочено, че трудовият договор с ответника е прекратен, въз основа на Заповед №1376/20.11.2023г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, поради неявяване на работа в три последователни дни- 18.04. -20.04.2023г. В заповедта е посочено, че трудовият договор се прекратява, считано от получаването на заповедта. По делото се установява, че заповедта за уволнение е редовно връчена от Нотариус С.И., по реда на чл.

47 от ГПК, считано на 22.01.2024г., за което е съставена нарочна разписка- л.

20, като същата е влязла в сила на 23.03.2024г.

По делото е изслушана ССЕ, от заключението по която се установява следното : обезщетението за неспазено предизвестие по чл. 221, ал.2 от КТ в случая е в размер на 780лв. ВЛ е установило, че за месеците 01. и 02.2023г, ответникът е получил дължимото му трудово възнаграждение по банков път.

Вл е установило, че ответникът не е получил дължимото му трудово възнаграждение за м. април. 2023г, в размер на 302,63лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

2

Съобразно нормата на чл. 221, ал.2 от КТ, при дисциплинарно уволнение, работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. В случая, както бе посочено по- горе, издадената заповед за уволнение е редовно връчена на ответника на 22.01.2024г. и по арг. чл.335, ал.1, т.3 от КТ, трудовият договор следва да се счита за прекратен на тази дата. По делото няма данни /а и не се установява от служебно извършена от съда справка в ЕИСС/ издадената заповед за уволнение да е предмет на съдебен контрол, в отделно производство. С изтичане на двумесечният срок за обжалване, считано от връчването й, заповедта за прекратяване на процесният трудов договор е влязла в сила. В настоящето производство, с предмет иск по чл. 221, ал.2 от КТ, не подлежи на изследване законосъобразността на уволнението, а единствено установяване на факта на уволнението, с влязла в сила заповед. Съдът констатира, че с процесният трудов договор, страните по него са уговорили 30 дневно предизвестие за неговото прекратяване, респ.- размерът на дължимото обезщетение е 780лв. Предназначението на това обезщетение е да обезвреди работодателя за рязкото му и внезапно лишаване от работната сила на съответния работник, в резултат на поведението на същия.

С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 221, ал.2 от КТ е основателен, поради което следва да бъде разгледано по същество направеното от ответника, чрез особеният му представител – в отговора на ИМ, възражение за прихващане. Възражението е валидно и допустимо, тъй като е направено по висящ процес, изхожда от легитимирано лице - носителя на вземането, чрез особеният му представител; налице са изискванията за компенсация (наличие на два дълга, две насрещни задължения, идентичност на субектите, еднородност и заместимост на насрещните задължения). Следва да се посочи, че съдебната компенсация е допустима и основателна, и когато насрещните вземания или едното от тях са неликвидни. Това е така, защото съдебната компенсация (прихващането) погасява насрещните вземания занапред. В случая се претендира прихващане с насрещно вземане на ответника за трудово възнаграждение.С оглед заключението по ССЕ, от което се установява, че ответникът не е получил дължимото му трудово възнаграждение за м. април.2023г., в размер на 3

302,63лв., съдът намира, че направеното възражение е основателно и следва да бъде извършено прихващане с дължимата от ответника сума от 780лв.

На основание изложеното, предявеният иск е основателен до размера на сумата от 477,37лв., като за разликата до пълният предявен размер от 780лв., искът следва да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане.

В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска- сумата от 667,10лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 221, ал.2 от КТ, О. Б. А., ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес ****, ДА ЗАПЛАТИ НА „ВЕНКОВ ИНЖИНЕРИНГ“ ООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Сердика, кв. Бенковски, ул. „Оралица, №24, представлявано от управителя А.В., сумата от 477,37лв., съставляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на Трудов договор №1850/04.01.2023г., поради дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ- 06.01.2025г, до окончателното й изплащане, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер от 780лв., ОТХВЪРЛЯ иска като погасен чрез ПРИХВАЩАНЕ.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, О. Б. А., ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес ****, ДА ЗАПЛАТИ НА „ВЕНКОВ ИНЖИНЕРИНГ“ ООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Сердика, кв. Бенковски, ул. „Оралица, №24, представлявано от управителя А.В., сумата от 667,10лв.- разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4