Решение № 95 от 11.07.2022, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. гр.Мадан, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20215430100067 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. М., ул. „М.“ №.., представлявана от управителя В. СТ. С., против М. Р. М., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38 ЗУЕС.

В исковата молба се твърди, че на 21.09.2020 г. се провело общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на ЕС с адрес гр. М., ул.

„М.“ № ., на което било взето решение за извършване на неотложен ремонт на покрива на етажната собственост, състоящ се извършването на следните дейности: сваляне на старите керемиди, демонтаж на покривна конструкция, монтаж на нова покривна конструкция, поставяне на нови керемиди, доизграждане и измазване на комини, подмяна на улуци и водосточни тръби, подмяна на обшивка на стреха. По силата на взетото решение всеки собственик на апартамент в сградата следвало да внесе в касата на етажната собственост сума в размер на 2500 лева за всеки самостоятелен обект в сграда. Ответникът по делото внесъл сума в размер на 920 лева, като останала неизплатена сума в размер на 1580 лева. Подадено било заявление за издаване на заповед за изпълнение, като по образуваното ч.гр.д № 334/2021 г. на РС Мадан била издадена заповед за изпълнение срещу ответника, който подал възражение срещу заповедта на основание чл. 414 от ГПК. Ищецът предявява иск за установяване на дължимостта на сумата от 1580 лева представляваща дължима сума на основание прието решение от общото събрание на ЕС, за която сума е издадена заповед за изпълнение по гр.д № 334/2021 г по описа на РС Мадан. Претендира законна лихва и разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. В отговора на исковата молба са изложени съображения за незаконосъобразното провеждане и вземането на решение на ОС на ЕС от 21.09.2020 г.

Посочва се, че липсвала отчетност за изразходваните средства, липсвал и сключен договор с изпълнител, както и че ремонтът на покрива бил некачествено извършен и не бил довършен. Посочва се, че при провеждане на събранието ремонтът на покрива вече е бил започнат. Моли се за отхвърляне на иска по изложените съображения.

1

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По ч.гр.д. № .../2020 г. по описа на РС Мадан е издадена заповед № ... за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 16.12.2020 г., с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 1580.00 лева /хиляда петстотин и осемдесет лева/ - дължима сума за неотложен ремонт на покрива на етажна собственост по решение на общото събрание на собствениците, прието на ОС, проведено на 21.09.2020 г.; законната лихва за забавено плащане от 05.10.2020 г. до цялостно изплащане на вземането, както и направените по делото разноски. Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника, който в законоустановения срок е подал възражение по чл. 414 от ГПК, поради това съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38 ЗУЕС Съгласно чл.38 от ЗУЕС решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове, а когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл.16, ал.7. Когато собственик, ползвател или обитател не изпълни решение в определения срок, управителят може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410, ал.1, т.1 от ГПК като към заявлението се прилага препис от решението на общото събрание. По този ред управителят на ЕС е подал заявление пред МРС, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение по приложеното ч.гр.д. № ***/2020 г. по описа на РС Мадан.

По делото е представен протокол от 21.09.2020г. за проведено общо събрание на собствениците на Етажна собственост с адрес: гр. М., ул. „М.“ № .. /л. 9 д. /, на което било взето решение за извършване на неотложен ремонт на покрива на етажната собственост, който да се състои в описаните в протокола дейности по подмяна на покривна конструкция, керемиди, улуци и водосточни тръби, доизграждане и измазване на комини. Определено било всеки собственик на апартамент да внесе в касата на етажната собственост сумата от 2500 лева в срок до 05.10.2020 г. за извършване на ремонта. Не се спори по делото, че ответникът е собственик на апартамент в сградата на ул.“Миньор“ бл.2, а именно ап. № 5.

С влязло в сила решение № 96/09.11.2021 г. по гр.д. № .../2021 г. по описа на Районен съд Мадан е отхвърлен предявеният от М. Р. М. и М. М. М.а и двамата с постоянен адрес: гр. М., ул.“М.“ бл..., ап..., срещу Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. М., ул. „М.“ №.., представлявана от управителя В. СТ. С., иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна като незаконосъобразни на решенията на Общото събрание на Етажната собственост, проведено на 21.09.2020г.

Ето защо решението на общото събрание на ЕС, взети на 21.09.2020 г. са основание за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, тъй като са били предмет на съдебен контрол, като исковете за неговата отмяна са отхвърлени като неоснователни с влязъл в сила съдебен акт. Не се споделят доводите на ответника за неоснователност на иска с оглед твърденията, че доколкото протоколът не е бил връчен на ответника към датата на издаване на заповедта за изпълнение, то същият не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу ответника. В случая ответникът е упражнил правото си да оспорва взетото решение на ОС на ЕС, като производството по настоящото дело е било спряно до влизане в сила на решението по предявения иск с правно основание чл.

40 от ЗУЕС. Обстоятелството, че решението на ОС на ЕС се е стабилизирало по-късно от издадената заповед за изпълнение няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. По тези съображения настъпване на изискуемостта на вземането в един по-късен момент не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422 от ГПК.

Предявения иск е процесуално допустим, като предявен от и срещу процесуално легитимирани страни и при наличието на правен интерес от търсената съдебна защита при твърдение за неизпълнение на взети решения от общото събрание на Е.С. от страна 2 на етажен собственик. Процесуалната легитимация на ищеца и на ответника се обуславя от заявеното от ищеца спорно право, като именно заявеното предопределя кои са надлежните страни по делото. В о.с.з. от 09.06.2022 г. в качеството на свидетел е разпитана свидетелката С.К., която заяви, че през 2010 г. на общо събрание бил избран В.С. за домоуправител в процесната сграда. От тогава всички живущи в блока знаели, че именно той бил домоуправител. След 2010 г. до настоящия момент В.С. свиквал всички общи събрания- слагал покани, с които определял деня. След 2010 г. не бил провеждан друг избор за управител на етажната собственост. Касиер на ЕС бил В.С., който събирал парите за ремонта, не бил избиран друг човек за касиер. В същото съдебно заседание е разпитан и свидетелят Х. К. А., който заяви, че В.С. е избран за управител на ЕС на 26.05.2010 г., като след 2010 г. не били избирали никой друг за управител. В.С. поставял поканите за свикване на събрания, всички го знаели за домоуправител. В тази насока са и показанията на свидетелката М. М.а, съпруга на ответника М.М., която заяви пред съда, че знаела че В.С. е управител на ЕС в процесната сграда, който бил избран много отдавна. От тогава нямало събрание, на което да се обсъжда смяна на домоуправител. В оспореното по реда на чл. 40 от ЗУЕС решение на ОС на ЕС, обективирано в протокол от 21.09.2020 г. също е записано, че В.С. е управител на ЕС, като в предходно воденото между страните производство не е оспорено качеството му на управител на ЕС от страна на ответника. По делото липсват данни изборът на В.С. за управител на ЕС да е оспорен. По изрична разпоредба на чл.

41 ЗУЕС именно управителят е легитимиран да представлява собствениците в етажната собственост в съда по предявените от тях и срещу тях искове. С аргумент от разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗУЕС, който овластява, при неизпълнение на решение на Общото събрание от собственик, управителят да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение, съдът намира, че същият разполага с възможност да претендира процесното вземане по общия исков ред. Следва да се посочи, че уредбата предвижда облекчен ред, за да не бъде изискуемо участието на всички лица - етажни собственици.

Несъмнено е с оглед вида на претенцията, че същата има за цел да събере дължимите суми, необходими за етажната собственост, която не е самостоятелен правен субект, което изисква винаги участието й в процеса и правоотношенията чрез управителя, както е в настоящия случай. С оглед на разпоредбата на чл. 23 ал. 4 от ЗУЕС, управителят представлява етажната собственост по искове, предявени срещу собственик, който не изпълнява задълженията си, като за възникването на представителна власт по тези искове законът не изисква изрично решение на общото събрание.

Етажната собственост се управлява от общото събрание на етажните собственици чрез взетите от него решения. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по широки от тези на многостранните сделки, при които всички лица следва да бъдат съгласни за сключването им. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. / в този см. Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС, I ГО/.

Съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание. Според чл. 48, ал. 3 от ЗУЕС разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение на 3 общото събрание на собствениците, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. Наличието на решение на ОС на ЕС за определяне на дължимата вноска на всеки етажен собственик задължава етажния собственик да заплати необходимите разноски за ремонт. Размерът на задължението на ответника е определен с Решение на ОС на ЕС и той е 2500 лева. В настоящото производство е претендирана сумата от 1580 лева, като разликата до пълния размер от 2500 лева съобразно решението на ОС на ЕС не е предмет на делото.

Разходите за извършените ремонтни работи могат да се определят като необходими по смисъла на чл. 41, ал. 1 от ЗС и §1, т. 8 от ДР на ЗУЕС. Последната разпоредба определя понятието "необходим ремонт". Показанията на св. М.а, свързани с некачественото изпълнение на ремонта са неотносими към предмета на настоящото производство. Дори да се приеме, че изпълнителят не е изпълнил задължението си да реализира качествено и в срок ремонтните дейности, имуществената му отговорност може да бъде реализирана в рамките на друг процес, като това не се отразява на допустимостта или основателността на иска, предмет на настоящото дело. Съдът намира, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск, доколкото по делото се установява, че ответник е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на ЕС, както и наличието на стабилизирано решение на общото събрание на етажните собственици за ремонт на общи части и размер на дължимата сума от етажния собственик. Липсват доказателства за заплащане на претендираната сума, с оглед на което предявеният иск следва да бъде уважен. Следва да се отбележи, че видно от материалите по гр.д. № ../2021 г. по описа на РС Мадан, което е приложено към настоящото дело собственици на ап. № .. в процесната сграда в режим на ЕС, находяща се в гр. М., ул. „М.“ бл. .. в режим на СИО са ответникът М.М. и съпругата му М. М.а, която не е страна в производството. Това обаче не е пречка да бъде ангажирана отговорността на ответника за цялата претендирана сума, доколкото е налице пасивна солидарност между съпрузите, която следва от закона – чл. 32 от Семейния кодекс, тъй като се касае за разходи на семейството във връзка с притежавания от тях обект в СИО, а съобразно чл. 122, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от солидарните длъжници. С оглед изложеното предявеният иск следва да бъде уважен.