Определение № 969 от 27.11.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 969 гр. ХАСКОВО, 26.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20245600500940 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274 и сл.от ГПК, образувано по частна жалба, подадена от адв.

Е. М., пълномощник на Х. Т. Х. против Определение № 1428 от 26.08.2024 г. на РС Хасково, постановено по гр.д. № 1588 по описа на съда за 2024 г., с което съдът е прекратил производството по делото по предявения от Х. Т. Х. от гр. *** против „ Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД гр. София иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Недоволен от така постановеното определение е останал жалбоподателят, който чрез пълномощника си обжалва в срок. Твърди,че постановеното определение е неправилно, поради което моли да бъде отменено и делото върнато на РС Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди,че е налице правен интерес от предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК. Съдът подходил формално като счел,че твърдението за перемпция не било твърдение за настъпила погасителна давност. Перемпцията представлявала давностен срок, в който не са извършвани действия, включващи изпълнителни способи, които да прекъсват давността. В случая ищецът се позовавал на новонастъпил факт след издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение, а именно изтекла погасителна давност, каквато в същност била перемпцията.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника „ Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД гр. София , с който оспорва подадената частна жалба. Счита,че постановеното от РС Хасково определение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Твърди,че ищецът има правен интерес да установи,че вземането е погасено по давност, с което би изключил принудителното изпълнение. Позоваването на основания за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК обаче не изключвало възможността за принудително изпълнение, т.като вземането не било погасено по давност.

1

Съобщението с акта на съда е връчено на страната на 03.09.2024 г. и е получено от адв. М., пълномощник. Частната жалба е подадена на 10.09.2024 г. – вх. № 14 280 по описа на РС Хасково.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи.

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от РС Хасково определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 2280/04.03.2024 г. по описа на ОС Хасково, с която е предявен иск от Х. Т. Х. от гр.*** против „ Агенция за събиране на вземанията „ ЕАД гр. София с правно основание чл.439 от ГПК.

С определение № 460/ 29.05.2024 г. е прекратено производството по гр.д. № 200/2024 г. по описа на ОС Хасково и делото изпратено по подсъдност на РС Хасково.

Съдът е постановил атакуваното определение, като е приел,че предявеният иск с правно основание чл.439 от ГПК е недопустим поради липса на правен интерес. Посочил е,че ищецът не се позовава на изтекла погасителна давност относно процесното вземане, а единствено и само на перемпция, която обаче не изключва принудителното изпълнение. Тези изводи на съда са правилни и се споделят от настоящата съдебна инстанция.

Предпоставка за допустимост на иска по чл.439 от ГПК е наличието на висящ изпълнителен процес към момента на предявяване на иска и наличието на правен интерес.

Разпоредбата чл.439 от ГПК предоставя възможност на длъжника чрез отрицателен установителен иск да оспори съществуването на изпълняемото право въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо, т.е новонастъпили факти. Такива са изтеклата погасителна давност, прихващане/чл.103 от ЗЗД/, опрощаване / чл.108 от ЗЗД/ и др.

Разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК предвижда прекратяване на изпълнителното производство,в случаите, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Бездействието на взискателя в посочения срок води до прекратяване на изпълнителното производство, но не е пречка да бъде образувано ново изпълнително производство за събиране на това вземане, доколкото същото не е погасено по давност. Институтът на погасителната давност е уреден в чл.110 и сл. от ЗЗД. Ищецът не се позовава на изтекла погасителна давност, която да изключи принудителното изпълнение, а единствено и само на перемпция, която е основание само за прекратяване на изпълнителното производство, доколкото самото вземане не се погасява по давност. Ето защо ищеца липсва правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК. Като е достигнал до този извод и прекратил производството по делото първоинстанционният съд е постановил правилно по същество определение, което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1428 от 26.08.2024 г. на РС Хасково, постановено по гр.д. № 1588 по описа на съда за 2024 г., с което съдът е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едноседмичен срок от връчване на съобщението на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3