Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2574 от 03.02.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 11603/2023
Вид
Определение № 2574
Подписан
03.02.2026
Състав
Райна Стефанова, Цвета Желязкова, Петя Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2574 гр. София, 03.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Цвета Желязкова

Петя Георгиева като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Въззивно частно гражданско дело № 20231100511603 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274 ГПК.

Образувано е по документ, озаглавен „частна жалба“ с вх. № 25017281/21.04.2023 г., срещу определение № 20083661/16.03.2023 г. по гр. дело № 14116/2019 г. по описа на Софийски районен съд (неправилно изписан „Софийски градски съд“), с което е оставено без уважение искане на страната за освобождаване от държавна такса по частната жалба вх.

25134270/25.09.2020 година.

Софийският градски съд, след като прецени събраните доказателства намира за установено следното:

Производството по делото пред СРС е образувано по искова молба на адв. Н. Н. срещу Напоителни системи ЕАД.

С определение 126448/28.05.2019 г. СРС е оставил без уважение искането на Н. Н. за предоставяне на правна помощ по делото под формата на процесуално представителство.

С разпореждане от 19.07.2019 г. СРС е дал указания за отстраняване на нередовности на частната жалба

5122126/17.07.2019 г. срещу определение

126448/28.05.2019 година.

С разпореждане 129631/23.06.2020 г. СРС е върнал частната жалба 5122126/17.07.2019 г. поради неизпълнени указания.

На 25.09.2020 г. в Софийски районен съд постъпва документ, озаглавен „частна жалба“, вх. № 25134270 на СРС (том 1, стр. 101, дело СРС) срещу разпореждане 129631/23.06.2020 година. Документът се състои от един лист и не е подписан. В съдържанието като подател е посочен Н. Н. – ищец в производството пред районния съд, действащ чрез адв. Н. М.а (пълномощно том 1, л. 4, дело СРС).

С разпореждане 29218554/07.10.2020 г. са дадени указания за отстраняване на нередовности на частната жалба – да се подпише частната жалба и да се представят доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лева.

С разпореждане от 09.01.2021 г. СРС връща частната жалба вх.

25134270/25.09.2020 г. (том 1, стр. 105) поради неизпълнение на указанията, дадени с разпореждане от 07.10.2021 г. (том 1, стр. 103).

С открито съдебно заседание на 19.10.2022 г. съдията - докладчик от СРС 1 констатира, че разпореждане 20218554/07.10.2020 г. не е връчено надлежно на страната и го връчва повторно. Указва на жалбоподателя, че може в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите по частна жалба с вх. № 25134270/25.09.2020 г. включително като внесе 15 лв. държавна такса по сметка на съда (том 1, стр. 205).

С молба, вх. № 25070166/25.10.2022 г. Н. Н., в изпълнение на указанията от разпореждането от 07.10.2021 г., отправя искане до съда за освобождаване от заплащане на държавна такса по частната жалба (молба е на предната корица на том 2, дело СРС).

С обжалваното определение от 16.03.2023 г. съдът оставя без уважение искането на Н. Н. за освобождаване на държавна такса по частна жалба с вх. № 25134270/25.09.2020 г. (определението е на предната корица на том 2, дело СРС).

На 12.04.2023 г. в открито съдебно заседание обжалваното определение от 16.03.2023 г. е връчено на Н. Н. (том 2, л. 236 гръб,дело СРС).

На 21.04.2023 г. в районния съд постъпва документ, озаглавен „частна жалба“ с вх. № 25017281/21.04.2023 г., срещу определение № 20083661/16.03.2023 г. по гр. дело № 14116/2019 г. по описа на Софийски районен съд (неправилно изписан „Софийски градски съд“), с което е оставено без уважение искането за освобождаване от държавна такса по частна жалба, вх. 25134270/25.09.2020 година. Видно от пощенското клеймо документът е изпратен на 18.04.2023 година. Документът се състои от един лист и не е подписан. В съдържанието като подател е посечен Н. Н. – ищец в производството пред районния съд, действащ чрез адв. Н. М.а.

С разпореждане № 20089741/05.05.2023 г. (том 2, л. 259 гръб, дело СРС) районният съд дава указания на жалбоподателя за отстраняване на нередовности на частна жалба с вх. № 25017281/21.04.2023 г., а именно да подпише частна жалба и да формулира конкретно искане до съда. Разпореждането е връчено лично на Н. Н. в проведеното открито съдебно заседание на 08.06.2023 г. (том 2, л. 255 гръб, дело СРС).

С разпореждането от 05.05.2023 г. на страната не са давани указания за внасяне на държавна такса.

На 20.06.2023 г. постъпва заявление с вх. № 25025294 (заявление – стр. 8, дело СГС), подадено по пощата на 15.06.2023 г. от името на Н. Н. чрез адв. М.а. От съдържанието на заявлението се установява, че е подадено във връзка с указанията, връчени на страната в открито съдебно заседание на 08.06.2023 година. В заявлението е посочено, че се прилага нов комплект надлежно подписана частна жалба. Такъв обаче не е представен. В заявлението се излагат съображение във връзка с указания за внасяне на държавна такса. Посочва се, че такава не е дължима. Следва да се отбележи, че на страната не са давани указания за внасяне на държавна такса по разглежданата „частна жалба“ с вх. № 25017281/21.04.2023 година.

На 12.10.2023 г. в открито съдебно заседание районният съд намира, че нередовностите на жалбата, вх. № 25017281/21.04.2023 г. са отстранени със заявлението от 20.06.2023 година. Държавна такса по жалбата не се дължи, поради което разпорежда същата да се изпрати по компетентност на Софийски градски съд.

При така установената фактическа обстановка, Съдът, намира следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт.

Съгласно чл. 269 ГПК и указанията, дадени с Тълкувателно решение № 2

6/15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ВКС, ОСГТК съдът служебно следва да провери валидността и допустимостта на обжалвания акт и да се произнесе по всички обуславящи издаването му предпоставки, по които е следвало да се произнесе и първоинстанционният съд.

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК по молба на страната съдът може да я освободи от задължение за внасяне на такси и разноски в производството, ако няма достатъчно средства да ги заплати. Следователно, за да бъде разгледана молбата, следва да има висящо производство, по което за страната да е възникнало задължението за заплащане на държавна такса, от което да бъде освободена.

С връщане на частна жалба от съда се слага край на образуваното във връзка с нея производство пред съответната съдебна инстанция. Актът, с който съдът връща частната жалба не може да се отмени от същия съд – арг. чл. 253 от ГПК. След връщане на частната жалба е недопустимо съдът да дава повторни указания за отстраняване на нередовности, вкл. за внасяне на държавна такса по вече върнатата жалба, респективно да разглежда искането за освобождаване от заплащане на държавна такса по нея.

В настоящия случай, с обжалвания акт от 16.03.2023 г. районният съд се е произнесъл по искане за освобождаване от внасяне на държавна такса по частна жалба от 25.09.2020 година. Както бе посочено, с разпореждане от 09.01.2021 г. на СРС тази частна жалба е върната.

С това разпореждане се е сложил край на производството по подадената частна жалба от 25.09.2020 година.

Поради това последващо предприетите от първоинстанционния съд действия, насочени към даване на указания за отстраняване на нередовности на частната жалба вх. 25134270/25.09.2020 г., след като вече има постановен съдебен акт, с който се слага край на съответния спорен процесуален въпрос (ирелевантно е дали този акт е влязъл в сила, доколкото се касае за акт, който също подлежи на обжалване) – с разпореждане от 09.01.2021 г., се явяват са недължими. Произнасянето по искане за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса по частна жалба, при условие, че частната жалба вече е върната, е недопустимо.

Поради това и обжалваният акт от 16.03.2023 г., с който е разгледано искането за освобождаване от заплащане на държавна такса по вече върната жалба, е недопустим и като такъв следва да се обезсили.

Водим от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение № 20083661/16.03.2023 г. по гр. дело 14116/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 41 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщението от частния жалбоподател.

Делото да се върне на Софийски районен съд, 41 състав за продължаване на съдопроизводствените действия по гр. дело 14116/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 41 състав.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4