Решение № 12 от 16.02.2022, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Търговище, 15.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. Х. като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно гражданско дело № 20213500500292 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 79 от 28.10.2021 г., постановено по гр. д. № 64/2021 година по описа на Районен съд - Попово, съдът е осъдил „С......", Булстат ....., със седалище и адрес на управление: гр. Попово, обл. Търговище, ул. „Ц....." №1, представлявано от Р.Х.Р. да заплати на „Е..." ЕООД, ЕИК......, със седалище и адрес на управление - гр.Попово, ул."Ц..." №13, представлявано от И.Н.Г., сумата от 7 474.75 лв. (седем хиляди четиристотин седемдесет и четири лева и 75 ст.), представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от дивеч, стопанисван от сдружението в ловностопанския му район, изразяващи се в стойността на нереализирания добив от унищожените през 2017 г. посеви от рапица в обработваните от ищеца земеделски имот № по БЗС 47007-121-1-5 с площ от 59.82 ха в землището на с. М..., общ. Попово, както и в имот № по БЗС 16081-47-1-2 с площ от 38.31 ха в землището на с.Г..., общ. Попово, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на установяване на вредата - 25.01.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО за разликата над 7 474.75 лв. до претендираната сума от 16 438.40 лв. искът е отхвърлен. Присъдени са разноски в производството.

1

Постъпили са две въззивни жалби:

1. От ищеца - „Е..." ЕООД, със седалище и адрес на управление: град Попово, ул."Ц..." №13, вписано в ТРЮЛНС с ЕИК ......, представлявано от управителя И.Н. действащ чрез пълномощника си адв. Ц.В. Х. от АКТърговище, със съдебен адрес в гр. Попово, обл. Търговище, ул. "К...." № 3.

Ищецът обжалва решението в отхвърлителната му част като излага следните основни съображения:

При определяне размера на претендираното обезщетение съдът неправилно е възприел, че на ищеца се следва обезщетение за причинените му вреди от дивеч в общ размер от 7 474.75 лева за двете землища. Съгласно трайната съдебна практика на съдилищата по сходни казуси е възприето становището, че обезщетението за вреди от диви животни е стойността на добивите, от които земеделския производител е лишен. Определянето на този размер е сбора между стойността на разходите които производителят е направил и стойността на нереализирания добив. Приетото по делото заключение на вещото лице е изготвено по два метода. Съгласно първия метод за определяне на щетите и посочените данни за среден добив в общината е определен пропуснатият добив, от който ищецът е лишен. По вторият метод са взети предвид и направените разходи за производството. Справедливото определяне на размера на реалните щети представлява сборът на пропусната полза /нереализирания добив/ и претърпяната загуба /направените разходи за производство/. Предвид горното ищецът моли съда да отмени Решение №79/28.10.2021 год., постановено по гр. дело №64/2021 год. по описа на PCПопово в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният иск за разликата над 7 474.75 лева до претендираната сума от 16438.40 лева и вместо него постанови друго, с което предявеният иск бъде уважен и в горепосочената му част /т. е. до пълния предявен размер/, като се осъди ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща разликата над 7 474.75 лева до 16 438.40 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2017 год.

2. Постъпила е въззивна жалба и от ответника, подадена от Р.Р., в качеството му на председател на УС и представляващ „С......", със седалище и адрес на управление: гр. Попово, ул.Ц....." №1, peг. с ЕИК:....., чрез процесуален представител и пълномощник адв. Б.С. К., АК-Търговище с 2 адрес за упражняване на дейността: гр. Попово, обл.Търговище, ул.

Ал.Стамболийски №6. Решението се обжалва в осъдителната му част. Излагат се следните основни съображения:

Съгласно чл. 80, т. 3 от 3ЛОД обезщетения за щети, нанесени от дивеча, не се изплащат в случаите, когато не са изпълнени мерките по чл. 78, ал. 2 от закона, в който пък е предвидено, че собствениците на земи и гори изпълняват предвидените в Закона за опазване на селскостопанското имущество, Закона за горите и в други нормативни актове мерки с цел ограничаване на щети, които може да нанесе дивечът. От събраните по делото доказателства не се установяват данни ищецът да е предприел такива мерки, с които да предотврати, съответно ограничи щети, които може да нанесе дивечът, предвид обстоятелството, че обработваните от него ниви граничат с гора и други ловностопански райони.

На следващо място твърдят, че макар законодателят с чл. 50 от ЗЗД да предвижда безвиновна отговорност, то от събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че като ответници - стопани на дивеча са изпълнили задълженията си по чл. 78, ал. 1 от ЗЛОД, съгласно който лицата, стопанисващи дивеча, изпълняват предвидените в ловностопанския план мероприятия за ограничаване на щети от дивеча, /таксация, подхранване на дивеча и др./, поради което не са допуснали превишение на допустимия запас от диви животни, което от своя страна да е довело до причиняване на процесните вреди на ищеца. Поради тези и други доводи считат, че е налице хипотезата на чл. 80, т. 3 от ЗЛОД и следва искът на ищеца да бъде отхвърлен изцяло.

По така подадените въззивни жалби не са постъпили отговори.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание страните не изпращат представители.

Съдът, след като констатира, че въззивната жалба на всяка страна е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:

Пред Поповския районен съд е предявен иск с правна квалификация по чл.

79 от ЗЛОД във вр. чл. 50, във вр. чл. 51 от ЗЗД. Ищецът претендира ответното сдружение да му заплати сумата от 16 438.40 лева. Както в исковата молба, така и в изпратеното извън рамките на настоящия процес 3 писмо с покана за плащане, ищецът е посочил, че претендира стойността от пропуснатия добив, който би могъл да реализира, ако част от нивите, засяти с рапица, не са били увредени от стадо елени. Тезата на ищеца е ясна: през стопанската 2016/2017 година засял процесните ниви с рапица като е очаквал определено количество добив при съответна стойност. В резултат на увреждане на посева от зимуващи в нивите елени, получил по-ниски добиви – по-малко от очакваното количество, поради което претендира като обезщетение стойността на разликата между очаквания и реалния добив от тези две ниви. Макар в исковата молба ищецът да претендира имуществени вреди, включващи както направените разходи за засяване, така и пропуснатите ползи, е видно, че той претендира обезщетение за пропуснати ползи.

Съдът съобрази следната фактическа обстановка:

Няма спор по делото, че ищецът е земеделски производител (установено и от приложеното по делото копие на регистрационна карта на земеделски производител), който обработва земеделски земи в землищата на с. Г... и с.М..., общ. Попово. През стопанската 2016/2017 г. ищецът е обработвал конкретно имот № по БЗС 47007-121-1-5 с площ от 59.82 ха в землището на с.

М..., общ.Попово, както и имот № по БЗС 16081-47-1-2 с площ от 38.31 ха в землището на с.Г..., общ.Попово, и двата имота засяти с рапица. На 25.01.2017 г. ищецът е подал заявление до директора на ДЛС „Черни Лом"- Попово, вх.

№ 341/25.01.2017 г., с което уведомил същия за нанесени имуществени вреди от постоянни набези на диви животни в обработваните от него земеделски имоти в землищата на с. М... и на с. Г.... С констативен протокол от 31.01.2017 г. комисия извършила оглед в имот № по БЗС 47007-121-1-5 с площ от 59.82 ха в землището на с. М..., общ.Попово, както и имот № по БЗС 16081-47-1-2 с площ от 38.31 ха в землището на с.Г..., общ.Попово, посети с рапица и установила, че в имотите имало множество изравяния в дълбокия сняг, състоящи се в пресни следи от благороден елен, което представлявало около 70% от засятата площ за двата имота. Със Заповед №8/02.02.2017 г. Директорът на РДГ-Шумен сформирал комисия, която обходила процесните ниви и установила, че от засетите семена от рапица има поникнали средно 25 бр. растения на кв.м. В протокола е посочено още, че районът се стопанисва от СЛРП. На 06.07.2017 г. така сформираната комисия отново обходила имот БЗС №47007- 121-1-5, в землището на с.М....

4

От приложения протокол се установява, че тогава са извършени замервания на 4бр.х1 кв.м. пробни площи, като са посочени и изброените растения във всеки един кв.м. Посочен е и средният брой, който възлизал на 23 бр. на кв.м.

Дадена е и препоръка да се извърши и контролно зажънване на засегнатите площи. Видно от приложения констативен протокол, на 14.07.2017г. комисията извършила контролна жътва като от контролно пожънатите площи в размер на 13,4 дка, били получени 4310 кг., като усреднената стойност била 321,6 кг/дка. По делото са представени и 6 бр. констативни протокола, съставени в периода 06.-07.03.2017 г., от представители на фирми за семена и посеви и управителя на ищцовото дружество, в които протоколи е посочено, че посевите от рапица в процесиите два имота са повредени от диви животни, като увредените площи били около 30%, над 30% , и над 35%.

От представения Договор с вх.№ 2420/07.08.2009 г. за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от ЗЛОД, се установява, че ответникът - "С......", гр.Попово извършва стопанисването и ползването на дивеча в посочени ЛСР, в т.ч. и в ЛСР „Г..."-т.1.1.9, в който район попада и землищата на с. Г... и с.М..., общ. Попово. Със заявление изх.

№103/21.09.2017 г. ищцовото дружество поискало от ответното сдружение да определи стойността на нанесените щети, установени в посочените по-горе имоти. Сдружението отказало доброволно уреждане на спора поради липса на съгласие относно размера на вредите. От страна на ответника е представено удостоверение и протокол за това, че СЛР-Попово е осигурило зимно подхранване на дивеча в ЛСР Г... и М....

Първият спорен въпрос по делото е относно това дали ответникът носи отговорност за нанесените в процесните ниви щети от елени. Безспорно е, че такива щети има, изразяващи се в увреждания на засятата земеделска култура.

От показанията на разпитаните по делото свидетели е безспорно, че зимата на 2016/2017 година е била много тежка и че в процесните ниви е имало скупчване на елени за дълъг период от време – те не само са увреждали земеделската култура чрез преминаване и зимуване в нивите, но са и употребявали същата за храна. Поставят се следните въпроси: можел ли е ищецът чрез предприемане на определени действия от негова страна да избегне навлизането на елени в неговите ниви; и на следващо място: изпълнил ли е ответникът всички необходими предписания с цел да няма навлизане на елени в ниви на земеделски производители.

5

По първия подвъпрос съдът приема, че при така описаната от свидетелите ситуация за наличие на стада от елени в процесните ниви при наличие на тежка зима и обилен сняг, то няма как от ищеца да бъдат предприети текущи действия по извеждането на елените от нивите. Служители на ищеца са пробвали да изгонят елените чрез хвърляне на пиротехнически средства, но напълно безуспешно. Що се отнася до предприемане на предварителни действия от страна на ищеца за опазване на земеделските култури от диви животни, реално работещо средство се оказва единствено електрическият пастир – заграждане на имота по определен начин и прилагане на къс високоволтов електрически импулс, който отблъсква животните. Несъмнено такова средство е удачен вариант за по-малки площи, но при обща площ на блока, в който са зимували елените през януари 2017 година от близо 1 000 декара, то действията за изграждане на такъв тип ограда и инвестициите за такова средство са видимо неоправдани.

Що се отнася до това дали ответното сдружение е предприело от негова страна всички необходими действия за недопускане на увреждане на земеделски култури от диви животни, находящи се в района, който те стопанисват, следва да се отбележи, че отговорността на едно такова сдружение е безвиновна. Налице са данни, че ответното сдружение през обсъждания период периодично е осигурявало храна в района за различните видове диви животни. Но все пак един основен факт е значим – дивите животни се ръководят от своите природни инстинкти и както е отбелязано в показанията на свидетелите, за тях свежата храна, каквато е била поникнала рапица, е била привлекателен източник на енергия. Отделно от това, самият факт, че много голямо количество елени са се отклонили от местата с хранилки в търсене на други източници за преживяване, говори, че осигурената за тях храна не е била в достатъчно количество.