Решение № 1530 от 14.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1530 гр. София, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело № 20231100511619 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 13106 от 26.07.2023 г., постановено по гр. д. № 19052/2023 г. на Софийски районен съд, 180-и състав е признато за незаконно и е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на В. Д. П. извършено с едномесечно предизвестие на Директора на ИФС – БАН, обективирано в Уведомление ЛС-05-10/17.01.2023г., връчено на ищеца на 18.01.2023 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 2 КТ и същият е възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност „доцент“ в Институт по философия и социология към БАН. Със същото решение е отхвърлен предявеният от В. Д. П. срещу Институт по философия и социология към БАН иск с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ за заплащане на сумата от 15399 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 18.02.2023 г. – 17.08.2023 г., като погасен чрез прихващане със сумата от 15399 лв., представляващо изплатено от ответника на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.

С решението е разпределена и отговорността за разноски между страните като ответникът е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 160 лв.

Срещу така постановеното решение в частта, с която исковите 1 претенции са уважени, е постъпила въззивна жалба от ответника Институт по философия и социология към БАН, подадена чрез адв. П., в която са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. На първо място според въззивника повдигнатият правен спор се основава на твърдението на ищеца, че като основание за прекратяване на трудовото му правоотношение било посочено „придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“, а районният съд е уважил предявените искове за реализирано от него уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. второ от Кодекса на труда (КТ) – поради навършване на 65-годишна възраст – за професори, доценти и доктори на науките. Ето защо намира, че районният съд е излязъл извън пределите на допустимата съдебна проверка.

На следващо място според въззивника решението противоречи на материалния закон, както и на практиката на ВКС, тъй като намира, че предпоставките за уволнението следва да са налице към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, а не към момента на връчване на предизвестието. В този смисъл обобщава, че при отправяне на предизвестие трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието, следователно предпоставката за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. второ КТ следва да е налице към датата на изтичане на предизвестието, като посочва, че към тази дата ищецът вече е бил навършил 65 години.

Поради изложените съображения въззивникът намира, че е доказал пълно и главно обстоятелствата, за които носи тежест на доказване и които обосновават законосъобразност на прекратяването на трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10, предл второ КТ, поради което моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове – отхвърлени като неоснователни.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна В. П., с който е взето становище за неоснователност на същата. Според въззиваемия твърдението на ответника, че районният съд неправомерно е обсъдил твърдения, които не са налични в исковата му молба, е неправилно. Намира още, че заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение няма само констативен характер, тъй като посочва напълно различна причина в сравнение с основанието в предизвестието. Счита, че сочената заповед е незаконосъобразна, тъй като към момента на издаването не е имал придобито право на пенсия, нито навършени 65 години. Позовава се на решения на ВКС, като сочи, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение следва да е действително към момента на връчване на предизвестието.

По изложените съображения е отправена молба до настоящата инстанция за оставяне на въззивната жалба без уважение.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за отмяна на заповед № РД-15-122/20.02.2023 г. на директора на Институт по философия и социология за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 10, предл.

2 второ от КТ; за възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност преди уволнението и за осъждане на ответника за заплащане на обезщетение в размер на 15399 лв. за времето, през което ищецът е останал без работа, а именно от 18.02.2023 г. до 17.08.2023 г.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. П. срещу Институт по философия и социология към БАН иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ за заплащане на сумата от 15399 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 18.02.2023 г. – 17.08.2023 г., е влязло в сила, поради което не е предмет на настоящата проверка. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 ГПК въззивният съд установи, че в останалата част обжалваното решение е валидно и допустимо.

Тук е мястото да се посочи, че възражението на въззивника, че районният съд е излязъл извън пределите на допустимата съдебна проверка е неоснователно. Действително в исковата молба ищецът излага твърдения, че към датата на връчване на предизвестието за прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника не е било налице основанието по предл. първо от чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, а именно „придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“. Тези твърдения са ирелевантни, доколкото трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. второ КТ – „навършване на 65-годишна възраст – за професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на пар. 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование“. В исковата молба обаче са изложени и твърдения, че към датата на връчване на предизвестието ищецът не е бил навършил 65 години, поради което законосъобразно решаващият съд е направил преценка за законността на уволнението, обсъждайки обстоятелството дали ищецът е бил навършил 65годишна възраст. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че решението е допустимо в тази част и следва да премине към проверка за правилността му.

Решението е и правилно в обжалваната му част, като на основание чл.

272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, тъй като фактическите и правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от районния съд в атакувания съдебен акт. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и в изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата съдебна инстанция намира, че към изложените правни и фактически констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното.

3

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Преценката на законността на уволнението, съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца основания за незаконност. При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се произнася само по наведените от ищеца фактически основания за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване.

В чл. 328 КТ е предвидено субективно право на работодателя едностранно да прекратява трудовите договори с работници/служители при наличие на някое от изчерпателно посочените в тази разпоредба предпоставки. В разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ са уредени две отделни основания за уволнение: придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което основание важи за всички работници и служители, с изключение на хабилитираните лица от академичния състав във висшите училища и в научните институти, за които се прилага второто основание, което е самостоятелно основание за уволнение и се състои единствено във факта на навършване на 65-годишна възраст от изброените категории служители. За законосъобразността на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. второ КТ е от значение само дали лицето е от категорията служители, посочени в закона – професори, доценти и доктори на науките – и дали е навършило 65-годишна възраст.

В случая основният спорен въпрос, поставен пред настоящата инстанция, е към кой момент следва да се прецени дали е налице визираната в разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. второ предпоставка – към момента на връчване на предизвестието или към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Относно наличието на останалите предпоставки за извършване на уволнението по реда на чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. второ КТ страните не спорят.

Безспорно е по делото, че предизвестието за уволнението, обективирано в уведомление ЛС-05-10/17.01.2023 г., е връчено на ищеца на 18.01.2023 г., както и, че към тази дата последният не е имал навършени 65-години.

Безспорно е и, че на 20.02.2023 г. на ищеца е връчена процесната заповед за уволнение, като към тази дата същият вече е бил навършил 65 години.

На първо място следва да се посочи, че в случаите, когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие, съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ прекратяването настъпва по силата на закона с изтичането на срока на предизвестието, а заповедта има само констативен характер. Настоящият съдебен състав се солидализира с извода на районния съд, че когато трудовият договор се прекратява чрез отправяне на предизвестие, правнорелевантният момент, към който следва да се извърши контрола на съда относно законосъобразността на изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение, е датата на връчване на предизвестието поради следите 4 съображения:

В Решение № 393/26.05.2010 г. по гр. д. № № 1136/2009 г., IV г. о., ГК на ВКС е посочено, че с разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ се дава право на работодателя да отправи предизвестие за прекратяване на трудовия договор при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от работника или служителя, като върховните съдии са приели, че по този начин законът ясно е определил, че отправянето на предизвестие следва момента на придобиване право на пенсия, но не може да го предхожда. В същия смисъл е и Решение № 9 от 11.02.2021 г. по гр. д. № 1793/2020 г., IV г. о., ГК на ВКС, цитирано от районния съд, както и Решение № 98 от 3.07.2012 г. по гр. д. № 1242/2011 г., III г. о., ГК на ВКС, в което също е посочено, че с чл. 328, ал. 1, т.