Решение № 5 от 06.01.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№5 гр. ХАСКОВО, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря В. И. К. като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20245600500606 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалва се от А. П. А. решение №247/25.03.2024г. по г.д.

№116/2023г. на РС Хасково с което се осъжда А. П. А., ЕГН **********, от ***, да заплати на Министерство на културата, Булстат 000695160, гр.София, бул. „Ал.Стамболийски“ № 17 ,сумата от 1411.58 лева, от които 572.40 лева, представляваща обезщетение на основание чл.59 от ЗЗД под формата на наем за ползване на имот,представляващ Апартамент № **, находящ се в *** 715.52 лева - разходи за ел.енергия и 123.66 лева - разходи за вода, за периода от месец февруари до месец август 2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.01.2023г. до окончателното й изплащане.

В жалбата се правят оплаквания за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност.Съдът е подходил формално, като е обосновал тезата си на противоречиви гласни доказателства на един свидетел.

Не е изследвал пълно,обективно и всестранно фактическата обстановка,поради което е извел грешни изводи за основателността на иска.

При анализа на гласните доказателства съдът е кредитирал показанията на един свидетел,които са в разрез с писмените доказателства.Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго,с което иска бъде отхвърлен В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна

1

Хасковският окръжен съд след преценка на събраните по делото доказателства и изводи на първоинстанционния съд приема за установено от фактическа страна.

При задължителната проверка по чл. 269 от ГПК настоящата въззивна инстанция установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Подадената въззивна жалба е от активно легитимирана страна, засегната от правните последици на постановеното решение.

Районен съд Хасково е сезиран от Министерство на културата,Булстат 000695160, гр.София, бул. „Ал.Стамболийски“ № 17 с иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от 1411.58 лева от които 572.40 лева неплатен наем; 715.52 лева - неплатена ел.енергия и 123.66 лева -неплатена вода срещу ответника А. П. А., ЕГН **********, от ***.

В исковата молба се твърди,че ответникът в качеството си на ** е ползвал обект в сграда с идентификатор ***, представляващ АПАРТАМЕНТ № **, със застроена площ от 60 кв.м., състоящ се от стая, хол,кухня и сервизни помещения, ведно с 1/2 ид.ч. от избено помещение, цялото с площ от 10 кв.м. и таванско помещение с площ от 14 кв.м., ведно с идеалните части от общите части на сградата и поземления имот, с административен адрес ***.

В първоинстанционтото производство ответникът е представляван от особен представител назначен при условията на чл.47 ал.6 от ГПК,който е оспорил иска .

Безспорно установените факти са,че по Акт № ***/04.10.2004г. за държавна собственост и Акт № ** от 08.07.2022г. за частна държавна собственост,Министерство на културата е собственик на недвижим имот,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, представляващ апартамент № **, със застроена площ от 60кв.м., състоящ се от стая, хол, кухня и сервизни помещения, ведно с 1/ 2 ид.ч.от избено помещение, цялото с площ от 10 кв.м., таванско помещение с площ от 14 кв.м., както и с 440/11823 идеални части от общите части на сградата, с административен адрес - ***.

Наличие на 6 броя фактури за консумирана ел.енергия в жилище, а именно апартамент в ***, за периода от 12.03.2022г. до 12.08.2022г., на обща стойност 715.52 лева, както и 7 броя фактури за използвана вода на същия адрес за времето от 22.02.2022г. до 22.08.2022г., на обща стойност 123.66 лева.

Няма спор, че през процесния период февруари -август 2022г. *** е бил именно ответникът А. А..

Спорният въпрос е ползвал ли е под наем процесния апартамент ответникът. В своето решение районният съд базирайки се на показанията на св. И. М. на длъжност *** „Дирекция управление на собствеността“ в периода февруари август 2022г. писмените доказателства,представляващи Заявление с вх.№ 24-00-80/27.04.2022г. е видно, че ответникът А. П. А. е заявил пред Председателя на Ведомствената жилищна комисия към Министерство на културата желание да бъде настанен под наем в жилище от ведомствения 2 жилищен фонд на Министерство на културата, находящо се в ***, като е изразил предпочитание за жилището на **. Писмо, изх.№ 24-0080/28.04.2022г., изпратено от *** на Министерство на културата до *** на МРРБ, Покана за насрочено заседание на ведомствената жилищна комисия при Министерство на културата от 27.04.2022г., на което да се разгледа Заявлението на ответника, Протокол от поведеното заседание на същата комисия от 27.04.2022г. е обосновал извода,че е ответникът, в качеството си на ***, е бил наемател на процесното жилище за сочения период от месец февруари до месец август 2022 година.Формално на пръв поглед този извод е верен.Но от анализа на писмените доказателства,приети на първа инстанция,както и тези във въззивното производство,обясненията на ответника А.,разпита на св. М. В. заемала длъжността ** „Дирекция бюджет и финансово счетоводни дейности“ и е изпълнявала длъжността „***“ и св.В. К.

*** на културата в периода 12.05.2021г. до 02.08.2022г. напълно се опровергава установената фактическа обстановка в първоинстанционното производство и изведените правни изводи от районния съд за основателността на иска.В тази връзка следва да бъде отбелязано,че процедурата по предоставяне на жилище под наем на *** е недовършена.Изрично във вътрешните правила за отдаване под наем на недвижими имоти частна държавна собственост,предоставени в управление на Министерство на културата за жилищни нужди в разпоредбата на чл.31 е разписан редът за предоставяне под наем на жилище-изготвяне на настанителна заповед,въз основа на която се сключва договор за наем и съответно приемо- предавателен протокол, подписан между наемодател и наемател.От страна на ищеца такива документи по делото не са представени,от които да се обоснове извод,че процедурата по отдаване под наем е спазена.От показанията на св. В. и К.,в чиято обективност и достоверност съдът не се съмнява, а и от обясненията на ответника А. безспорно се установява,че единственото посещение в жилището е било за извършване на оглед.От ищеца не се доказва и фактическото предаване на жилището,което се извършва от нарочна постоянно действаща комисия.Относно движението на ключовете за процесното жилище,кой ги е държал,отключвал при посещението и заключвал,обстоятелства,които съдът намира за ирелевантни,тъй като както се посочи по-горе формалната процедура по настаняването на ответника не се е осъществила. Косвено доказателство в случая, че липсва такава процедура за предоставяне под наем на жилище собственост на Министерство на културата на ответника е представения по делото предавателно-приемателен протокол от 31.08.2022г., съставен въз основа на договор за наем сключен между Министерство на културата и П. В. С. за същото жилище,което още веднъж показва,че по отношение на ответник не е изпълнена процедурата по отдаване под наем на ведомствено жилище не е ползвал такова жилище от фонда на Министерство на културата. В подкрепа на тезата за липса на възникнало наемно правоотношение и ползване на описаното по-горе жилище е и представения договор за наем на жилище находящо се в ***, обстоятелство потвърдено и в показанията на св. К.,че за процесния период месец февруари до месец август 2022г., ответникът е пребивал в жилище различно от твърдяното в исковата молба.

Предвид изложеното,съдът намира,че предявеният от Министерство на културата против А. П. А. иск за сумата от 1411.58 лева, от които 572.40 лева, представляваща обезщетение на основание чл.59 от ЗЗД под формата на наем за ползване на имот,представляващ Апартамент № **, находящ се в ***;

3

715.52 лева - разходи за ел.енергия и 123.66 лева - разходи за вода, за периода от месец февруари до месец август 2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.01.2023г. до окончателното й изплащане. Достигнатият извод на районния съд, че предявеният иск е основателен, не се споделя от въззивната инстанция и предвид изложеното по горе обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърли иска на Министерство на културата против А. П. А.

.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

Отменя решение №247/25.03.2024г. по г.д.№116/2023г. на РС Хасково,вместо което постановява:

Отхвърля предявеният от Министерство на културата, Булстат 000695160, гр.София, бул. „Ал.Стамболийски“ № 17 против А. П. А. ЕГН **********, от *** иск за заплащане на сумата от 1411.58 лева, от които 572.40 лева, представляваща обезщетение на основание чл.59 от ЗЗД под формата на наем за ползване на имот,представляващ Апартамент № *, находящ се в ***; 715.52 лева - разходи за ел.енергия и 123.66 лева - разходи за вода, за периода от месец февруари до месец август 2022г. като неоснователен.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4