Решение № 259 от 28.06.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Пазарджик, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря M. S. като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20245220200161 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. Й. О., с ЕГН **********, с адрес гр. В., ул.

„Ж.“ №3 чрез пълномощника адв. Д. Т. от ПзАК, против Наказателно постановление № ... от ... г. издадено от Началник на РУ- Септември при ОДМВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева.

В жалбата се излагат твърдения, че е нарушен материалния закон, тъй като жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, поради което се иска отмяна на НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. Не се явява и пълномощникът му, който е депозирал по делото писмено становище по същество, с което поддържа жалбата и излага обосновани доводи по същество за отмяна на НП, като алтернативно предлага размера на глобата да бъде намален. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна- АНО не се явява. Не се явява и процесуалният му представител, който е представил писмено становище по съществото на 1 спора, в което излага съображения за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Направил е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на ... часа, в с. М.К., по улица „...“ в посока за гр. К., като неправоспособен водач, без да притежава СУМПС, е управлявал товарен автомобил „М. 307 Д“ с рег. № ..., собственост на Д.М.М. от гр. В., което било установено след извършена проверка и справка в АИС АНД.

За констатираното нарушение против жалбоподателя бил съставен АУАН в негово присъствие, след което му бил предявен и връчен екземпляр от същия. При предявяване на акта нарушителят заявил, че нямал възражения по така направените констатации.

Въз основа на АУАН на ... г. било издадено атакуваното НП, което било връчено на жалбоподателя лично на ... г., видно от разписката към НП, а жалбата против него била подадена от надлежно упълномощен от наказаното лице адвокат (Виж пълномощно на л.32 от делото) чрез АНО до съда по пощата на ... г. видно от пощенското клеймо на плика (л.5), поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя- св. Н. С..

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

На първо място следва да се каже, че съдът не споделя направените от пълномощника в писменото становище бланкетни възражения за допуснати СПН при съставянето на АУАН и издаването на НП, които не отговаряли на разпоредбите на чл.42 т.4 и т.5 и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН относно 2 описанието на нарушението. АНП е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя и на свидетел на установяване на нарушението, след което е бил предявен и връчен екземпляр на нарушителя. АУАН съдържа всички изискуеми реквизити съгласно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, в т.ч. и тези по т.4 и т.5 на посочения член, именно описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено и правната квалификация. Видно от АУАН в него са посочени всички съставомерни обстоятелства- дата, място, изпълнително деяние, качество на субекта и неговите действия. Това словесно описание съответства и на дадената правна квалификация на нарушението.

Посоченото важи и по отношение на издаденото НП, което съдържа всички реквизити, разписани в разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗАНН, в това число и пълно и ясно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават и е посочена нарушената разпоредба на закона (т.5 и т.6 на разпоредбата).

АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им и в законоустановените в чл.34 от ЗАНН срокове.

При това положение съдът счита, че не са допуснати СПН в АНП нито посочените от пълномощника на въззивника, нито други при цялостната служебна проверка на съда.

Неоснователно е възражението направено в жалбата и писменото становище на пълномощника на въззивника за нарушение на материалния закон с твърдението ,че нарушението не извършено, тъй като жалбоподателят имал СУМПС, издадено от властите в Кралство Б., което представил на контролните органи.

От писмените и гласни доказателства по делото се установява, че на ... г., когато на жалбоподателя е била извършена проверка от контролните органи- полицейските служители на РУ- Септември, сред които и актосъставителя св. С., е имало съмнение, че представеното от С. О. белгийски свидетелство за правоуправление е неистинско, тъй като св. С. забелязал, че на документа липсвали задължителните защитни знаци. Пред полицейския служител О. дал обяснения, в които заявил, че е закупил СУМПС от лице във Ф., като не отговорил на въпросите дали е изкарал 3 курсове за водач на МПС в Б., изкарал ли е изпитите, кога и от белгийските власти ли му е издадено СУМПС. Била извършена и справка в информационната система на МВР за пътувания на лицата извън страната, като св. С. установил, че в периода, в който О. сочел бил в чужбина и му е издадено свидетелството, не бил напускал страната. Установено било също така чрез справка в информационните масиви на МВР, че на жалбоподателя не е издавано свидетелство за управление на МПС от българските власти, още повече че било установено, че той има завършено начално образование.

С оглед породилите се съмнения в истинността на представения документ, св.

С. поискал от О. да предаде доброволно представеното от него белгийски СУМПС, след което същото било изследвано в НТЛ при ОДМВР- Пазарджик.

При направеното изследване в лабораторни условия, още на същия ден, експертът установил, че представеното свидетелство за управление на МПС № ... на името на С. О. било неистинско, за което била издадена и експертна справка, в която било посочено, че микротекстът бил неясен и размазан; елементът с оптически вариращо мастило в дясната лицева страна на бланката бил имитация, както и този под снимката, липсвали флуоресциращи на УВ- светлина елементи, отпечатани по различен начин определени реквизити в бланката, снимката не била лазерно гравирана, а принтерно нанесена.

След като се запознал с резултата от изследването св. С. пристъпил към съставяне на процесния АУАН. При предявяване и връчване на акта, О. не възразил че е неправоспособен водачези данни, той не пристъпил към съставяне на АУАН.

Горните обстоятелства се потвърждават и от изисканите и приложени по делото писмени доказателства- материали по образуваното ДП № 457/23 г. по описа на РУ- септември, за престъпление по чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а именно за съзнателно ползване на неистински официален документ- въпросното СУМПС, най-важното от които е заключението на назначената техническа експертиза, която е дала категорично заключение, че представеното от О. белгийско СУМПС на негово име представлява неистински документ.

При така установеното ,съдът намира, че безспорно и категорично бе доказан факта на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по 4 чл.150 от ЗДвП. С оглед на това правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност по реда на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Именно тази правна норма предвижда санкция за този, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач.

От приетата като писмено доказателство по делото справка за нарушител/водач, издадена от сектор ПП на (л. 7-8 от делото) се установява, че жалбоподателят не е придобил правоспособност за управление на МПС и няма издадено СУМПС издадено от българските власти. Самият той не е отрекъл това обстоятелство пред св. С., нито го е оспорил в предявения му АУАН, когато е имал тази възможност. Не се спори по факта, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал въпросния лек автомобил.

Според настоящия съдебен състав случаят не разкрива признаците на маловажен случай по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН. Видно от справката за нарушител водач жалбоподателят не извършил за пръв път нарушение от този вид. Той е бил санкциониран с НП цза извършено налушение на чл.150 от ЗДвП още през 2020 г. (виж справка за нарушител на л.7-8 от делото радздел НП, т.5. Освен това той е и системен нарушител на правилата за движение по пътищата, като е наказан с 6 НП извън процесното и с 11 ЕФ, като не е заплатил нето една от наложените му глиби. Обстоятелството, че е използвал неистинско СУМПС наред с горепосоченото обуславя по-висока степен на обществена опасност на нарушителя. Следва да се има предвид и това, че обществената опасност на този род нарушения е завишена предвид нарастващия брой на нарушения от този вид и предвид застрашените обществени отношения свързани с безопасността на движението и участниците в него, като не малко ПТП са причинени именно поради управление на МПС от неправоспособни водачи. При това положение и обществената опасност на конкретното деяние и на дееца е завишена, а не е с по-ниска степен в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение правилно АНО не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, както макар да е допуснал нарушение като не се е мотивирал в НП защо не прилага посочената норма, то същото не е съществено и не накърнява правото на защита на санкционирания при положение, че решението на наказващия орган да не го приложи е правилно.

5

С оглед на всичко това правилно и законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя. Имайки предвид всички изложени по-горе обстоятелства, съдът намира, че АНО при отмерване размера на глобата и преценката да наложи максималния размер от 300 лева, се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административното наказание, като е отчетена тежестта на нарушение и нарушителя, която е изключително завишена. Този извод кореспондира с доказателствата по делото и при вземане предвид и на едно допълнително обстоятелство, а именно че е управляван товарен автомобил, през деня в обедните часове, в населено място. Вярно, че нарушителят е съдействал на полицейските органи, но само това обстоятелство не би могло да доведе до преценка за превес на смекчаващите вината обстоятелства и да обуслови по-нисък размер на санкцията.

Изхождайки от степента на вината на жалбоподателя и за персонифицирането на неговата отговорност съдът намира, че целите на наказанието визирани в чл.12 от ЗАНН ще бъдат постигнати с наложения максимален размер на глобата от 300 лева.

Имайки предвид всичко изложено до тук съдът намира, че следва да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото основателна е претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В процеса тя е представлявана от надлежно упълномощен юрисконсулт. Искането е направено своевременно в хода на съдебното производство, преди обявяване на делото за решаване. На основание чл.63д ал.4 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР- Пазарджик, към която е структуриран АНО, издал НП. С оглед разпоредбата на чл.63д ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в две съдебни заседания с разпит на един свидетел и събиране на писмени доказателства, в 6 които обаче не участваше процесуалния представител на АНО, като единствено от същия е представено кратко аргументирано писмено становище. Поради това и съдът счита, че следва да присъди минималния предвиден в наредбата размер на юрисконсултското възнаграждение, а именно 80 лева.

Разпечатката съдържа 37 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b57571ec-af4b-4641-9e85-a98926c69383