Решение № 31 от 16.03.2022, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Харманли, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ИВАНОВАГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Емилия В. Рикова като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА

Гражданско дело № 20215630100686 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба подадена от Д. К. С., ЕГН ********** против Г. ХР. Г., ЕГН **********, с която се иска ответника да бъде осъден да премахне 15 броя смокинови дървета, израсли до самата ограда между съседните им собствени имоти, една черница с височина 3 метра, засадена на 25 см. от общата им ограда, една праскова с височина 2 метра, засадена на разстояние 2 метра от общата им ограда и насаждение от орлови нокти /дива лоза/, израсли до оградата, обхванали я хоризонтално, израснали над нея и достигащи до стената на жилищната сграда на ищеца.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е подадена насрещна искова молба от ответника, с която се иска ищеца да бъде осъден да премахне нарушаващите правото му на собственост: постройка, намираща се в имота на ищеца, залепена на северозападната му граница, с височина над 2.5 м, непосредствено допрения до имота му, намиращ се до тази постройка жив плет с изсъхнало дърво над 2 м, постройка, представляваща външна тоалетна с височина над 2 м., постройката, намираща се срещу входната врата на къщата му откъм западната страна на двора, с височина над 2 м. и дължина около 5-6 м. по дължината на границата в имота на ищеца, разположена на отстояние 0,8 м. от границата, както и да премахне високото изсъхнало дърво, намиращо се до имотната граница, включително да премахне и всички асми, намиращи се на около 0,5 м. от западната страна на оградата му в имота на ищеца, с височина над 2 м. по оградата.

Ищецът твърди, че е собственик на следния недвижим имот: УПИ III с площ от 930 кв.м., отреден за имот планоснимачен №103 в квартал 25 по плана на с.Навъсен, община Симеоновград, област Хасково, одобрен със заповед № 539/1991 г., ведно със застроените в парцела: жилищна сграда, гараж и стопанска постройка, при уредени регулационни сметки и при граници: улица, Д.Т., от две страни Х. Г., а ответникът бил собственик на съседния недвижим имот: УПИ II, отреден за имот планоснимачен № 102 в квартат 25 по плана на с.Навъсен, община Симеоновград, област Хасково, одобрен със заповед № 539/1991 г.

Между двата имота имало ограда, която на височина от 40 см. била изградена от камъни и тухли, с циментова замазка, върху която били монтирани колове и между тях била поставена 1 оградна мрежа.

В близост до общата ограда ответникът имал множество насаждения, отстоящи на недопустимо близко разстояние.От източната страна в имота на ответника, която се явявала западна за имота на ищеца, покрай оградата в протежение на 7 метра имало 15 броя смокинови дървета, израсли до самата ограда.От южната страна в имота на ответника, която се явявала северна за имота на ищеца на 25 см. от общата им ограда имало черница, с височина 3 метра. На разстояние 2 метра от общата им ограда била засята праскова с височина 2 метра. До самата ограда били израсли орлови нокти /дива лоза/, които хоризонтално обхванали оградата, израствали над нея и достигали до жилищната сграда на ищеца.

Посочените насаждения накърнявали правото на собственост на ищеца, тъй като дърветата и дивите лози засенчвали имота му, пречели при обработката на почвата и се отразявали негативно върху развитието на засадените зеленчуци и получаваната от тях реколта. По този начин насажденията на ответника пречели на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост.

С тези мотиви моли да се постанови решение, с което да се осъди ответника да премахне 15 броя смокинови дървета, израсли до самата ограда между двата имота, една черница с височина 3 метра, засадена на 25 см. от общата им ограда, една праскова с височина 2 метра, засадена на разстояние 2 метра от общата им ограда и насаждение от орлови нокти /дива лоза/, израсли до оградата, обхванали я хоризонтално, израснали над нея и достигащи до стената на жилищната сграда на ищеца.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба. с който се оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

Ответникът оспорва твърдяното в исковата молба обстоятелство, че в близост до общата ограда с ищеца имало множество насаждения, които били на недопустимо близко разстояние, че от източната страна на двора покрай оградата имал 15 броя смокинови дървета, израсли до самата ограда, както и че имал черница с височина от 3 м. и праскова с височина 2 м., че до самата ограда имал дива лоза, която стигала до жилищната сграда на ищеца.

Всъщност ищецът бил този, който пречил на ответника да упражнява пълноценно правото си на собственост и по този повод още от 2008 г. с неговия праводател имали спорове относно дърветата по границата им, относно застроените от него временни постройки, отводняването на покривите им. По този повод на 18.02.2008 г. ответникът бил подал жалба до Кмета на Община Симеоновград с молба да бъде разрешен спора. По тази жалба с констативен протокол от 26.08.2008 г. били направени констатации, че дърветата на общата им гранична линия трябвало да бъдат на три метра разстояние от границата.

Ответникът изпълнил предписанията, но ищецът не изпълнил своите и по този повод по негова жалба на 25.10.2013 г., комисия на Община Симеоновград извършила проверка и установила, че в двора на ищеца имало една праскова, две круши, две малки и една голяма черница, които отстояли на по-малко от 3 м. до неговата граница. Комисията отново дала 20дневен срок на праводателя на ищеца да изкорени тези дървета. Тези предписания, издадени от Община Симеоновград, отново не били изпълнени от ищеца и вместо да ги изпълни, подал искова молба.

Твърди, че по общата им граница от неговата страна на имота нямало дървета и/или други трайни насаждения, които да пречат или нарушават правото на собственост на ищеца.

Тези, които били саморасли, били премахнати, като спазил предписанията на Община Симеоновград.

Моли да се отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан. Претендират се и разноските по делото.

В срока за отговор е предявен и насрещен иск от ответника против ищеца, с който моли съда да осъди ищеца да премахне: постройка, намираща се в имота на ищеца, залепена 2 на северозападната му граница, с височина над 2.5 м, непосредствено допрения до имота му, намиращ се до тази постройка жив плет с изсъхнало дърво над 2 м, постройка, представляваща външна тоалетна с височина над 2 м., постройката, намираща се срещу входната врата на къщата му откъм западната страна на двора, с височина над 2 м. и дължина около 5-6 м. по дължината на границата в имота на ищеца, разположена на отстояние 0,8 м. от границата, както и да премахне високото изсъхнало дърво, намиращо се до имотната граница, включително да премахне и всички асми, намиращи се на около 0,5 м. от западната страна на оградата му в имота на ищеца, с височина над 2 м. по оградата.

Сочи, че наличието на незаконните постройки, които били в непосредствена близост до имота му, и наличието на растенията и дърветата в имота на ищеца били безспорно установени от Община Симеоновград, като от самата община издали предписание на ищеца да ги премахне като незаконни. Същите му пречили да упражнява пълноценно правото си на собственост, защото при валежи от покривите на сградите, дъждовната вода се стичала в имота му и му наводнявала както двора, така и къщата в него, високото сухо дърво създавало опасност да падне в имота му, а засятите по оградата асми пречели на слънчевите лъчи и засенчвали двора му и се отразявали негативно върху развитието на засадените растения.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ищеца по предявения срещу него насрещен иск. Заявява, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен.

Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде отхвърлен изцяло предявеният насрещен иск като неоснователен. Твърди, че не е извършил действия, с които нарушава правото на собственост на ищеца по насрещния иск. Премахнат бил навесът, покрит с ламарина, който бил изграден, заедно с покрива на лятната кухня на ищеца по насрещния иск. След като ищецът по насрещния иск съборил тази постройка, ответникът премахнал навеса в своя имот. Лозовите насаждения били създадени, тъй като ищецът по насрещния иск изразил нежелание ответникът да има видимост към имота му. Понастоящем асмите също били премахнати пак по настояване на ищеца. Третата постройка навес-съответствала на навеса в неговия имот, така че по никакъв начин не накърнявала ползването на съседния имот. Изсъхналото дърво отдавна било изгнило и изхвърлено. Тоалетната отстояла на 3 метра от западната граница и на повече от 10 метра от северната граница на имота на ответника, която се явявала южна граница на имота на ищеца по насрещния иск. Ако тоалетната бъдела построена според претенцията на ищеца, тя щяла да бъде в близост до жилищната му сграда, което счита, че би му създало неудобства.

В съдебно заседание, ищецът не се явява, представлява се от адвокат М.А.. Оспорва предявеният насрещен иск и моли за неговото отхвърляне. Уточнява, че доверителят й изразява готовност да премахне шахтата на тоалетната. Моли за разноски по делото, тъй като ответникът е бил причина за завеждане на делото, доколкото към момента на предявяване на исковата молба процесните дървета и насаждения съществували. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание, ответникът се явява лично и с адвокат М.. Пледира се за отхвърляне на първоначално предявения иск и за уважаване на насрещния такъв. Счита, че от изготвената по делото съдебна експертиза се установявало незаконността на процесните сгради. Претендира разноски по делото, за които представя списък.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран и от двете страни по делото с иск по чл. 109 от ЗС. Негаторният иск е вещен иск, предоставен на собственика или носителя на ограниченото вещно право, за защита на притежаваните от него вещни права от неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение.

Следователно за да бъде основателен иска по чл. 109 от ЗС следва в обективната 3 действителност да са настъпили материалните предпоставки от фактическия му състав, а именно: да е установено, че предявилият иска по чл. 109 от ЗС е собственик на имота или притежава ограничено вещно право върху него, че ответникът по иска е осъществил посоченото неоснователно действие или го поддържа и че с това нарушение му се пречи да упражнява правото на собственост върху имота в неговия пълен обем.

Първата предпоставка е безспорно установена по делото и за двата иска по чл. 109 от ЗС. Между страните не е спорно, а и от представените писмени доказателства по делото по безспорен и категоричен начин се установява, че Д. К. С. е собственик на недвижим имот, находящ се в село Навъсен, а именно парцел III, застроен и незастроен, урегулиран, 930 кв.м., отреден за имот с планоснимачен номер 103, от квартал 25 по плана на село Навъсен, одобрен със заповед № 539 от 1991г. ведно със застроените в парцела: жилищна сграда, гараж и стопанска постройка при граници за парцела: улица, Д.Т., от две страни Х. Г., а Г.

Х.в Г. – на имот, съставляващ парцел II, планоснимачен номер 102, в квартал 25 по плана на село Навъсен, община Симеоновград, утвърден със заповед № 539 от 1991г., урегулиран с площ 1165 кв.м., ведно с построените в парцела масивна жилищна сграда, лятна кухня, гараж и стопанска постройка, при граници за парцела: улица, братя К., Д.Т. и Д.Г..

Наличието на следващите юридически факти от фактическия състав на иска по чл.

109 от ЗС ще бъдат разгледани поотделно за всеки от исковете.

По иска с правно основание чл. 109 вр. чл. 52 от ЗС предявен от Д. К. С.: