Решение № 5505 от 30.10.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 7041/2022
- Вид
- Решение № 5505
- Подписан
- 30.10.2023
- В сила
- 16.07.2024
- Състав
- Стилияна Григорова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 5505 гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20221100107041 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на Е. К. Б. срещу ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД за осъждането му да й заплати сумата от 26 000 лева, частичен иск от 50 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 2 439.32 лева обезщетение за имуществени вреди от ПТП на 14.03.2022 г., ведно със законните лихви от 04.07.2022 г. до окончателното изплащане.
Ищцата твърди в подадената от нея искова молба, че на 14.03.2022 г. около 9.10 ч. в гр. София настъпил пътен инцидент с участието на специален автомобил марка „МАН“, модел „ТГА 41.480“ с рег. № *******, управляван от Б. С. Ч.. Автомобилът се движил по ул. „Околовръстен път“ в посока от бул. „България“ към бул. „С.ско шосе“. В района на моста на бул. „Черни връх“ Ч. станал причина за ПТП, като блъснал движещия се пред него л.а.
„Сеат“, модел „Ибиза“ с рег. № *******, управляван от Е. Б.. Вследствие на удара, л.а. „Сеат“ отскочил и се ударил в движещия се пред него т.а. „Ивеко“, модел „35С13В“ с рег. № ******* НВ, управляван от С. Р. Д..
При инцидента пострадала Е. Б., която получила счупване на диафизите на лакътната и лъчевата кост вдясно. Претърпяла оперативно лечение, след което й поставили гипсова имобилизация. Това й причинило затруднения при посрещане на обикновени битови потребности като хранене, обличане и тоалет и се наложило да ползва помощ от своите близки. Променил се начинът й на живот, а операцията оставила траен белег в областта на горния десен крайник, който й създавал дискомфорт. Неимуществените вреди оценява на сумата от 50 000 лева, като предявява част от вземането си – 26 000 лева.
Б. сторила и разноски за лечение в общ размер от 2 439.32 лева.
1
Вина за настъпване на произшествието имал водачът на автомобил „МАН“ с рег. № ******* Б. Ч., който не се съобразил с разпоредбите на чл.
20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
За автомобила, управляван от виновния водач, имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД. Ищцата сезирала застрахователя с претенция за определяне и изплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, по което ответникът не се произнесъл в тримесечния срок по чл. 496 от КЗ.
Моли ответникът да бъде осъден да й заплати исковите суми, ведно със законните лихви от 04.07.2022 г. до окончателното изплащане.
Ответникът ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД е подал отговор, в който не оспорва валидно застрахователно правоотношение с водача на т.а. „Ман“. Сочи, че на 15.07.2022 г. на ищцата била изплатена сумата от 12 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 1 521.92 лева обезщетение за имуществени вреди, във връзка с което прилага платежно нареждане.
Оспорва наличието на противоправно поведение от страна на водача на товарния автомобил. Вина за настъпване на произшествието имала и самата ищца, която не контролирала непрекъснато управляваното от нея МПС; движила се със скорост, над допустимата по закон; намалила рязко скоростта на автомобила, без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението.
Навежда и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като била без поставен обезопасителен колан.
Оспорва описаните в исковата молба увреди, твърдението, че възстановителният процес от получените при ПТП на 14.03.2022 г. не е приключил и че забавянето на оздравителния процес е в резултат на неспазване на лекарските предписания и на предхождащи ПТП-то заболявания.
Претендираният размер на имуществените вреди оспорва като прекомерен. Над сумата от 1 521.92 лева застрахователят счита, че обезщетение на ищцата не се дължи.
С определение от 02.11.2022 г. производството по делото е прекратено в частта по предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди над сумата от 917.40 лева.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предпоставка за допустимостта на исковете е предявяване на 2 претенцията пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл. 432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищцата е предявила претенцията си пред ответното дружество на 01.04.2022 г. На 15.07.2022 г. застрахователното дружество заплатило на Е.
Б. 12 500 лева обезщетение за неимуществени вреди и 1 521.92 лева имуществени вреди.
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента.
Не се спори между страните в производството, че за управлявания от Б.
С. Ч. товарен автомобил марка „МАН“ с ДК № ******* е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при „ЗАД Д.Б.Ж. и З.“ АД към 14.03.2022 г. и това обстоятелство е отделено като безспорно между страните с определение от 17.10.2022 г.
В случая отговорността на ответното дружество ще бъде ангажирана при наличие на предпоставките от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и на причинна връзка между получените увреждания и противоправното поведение на виновния водач.
Въз основа на констативния протокол, протокол за оглед на местопроизшествие и събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелине Б. Ч. и С. Д. е изготвена авто-техническа експертиза.
Експертизата описва два варианта на настъпване на произшествието. При първия, изготвен въз основа на данните от констативния протокол, трите автомобила се движат в колона – автобус „Ивеко“, л.а. „Сеат“ и т.а. „МАН“, без да са описани условията, при които т.а. „МАН“ е ударил л.а. „Сеат“ в задната му част, след което лекият автомобил отскача и удря с предната си 3 част автобус „Ивеко“. При втория вариант, изготвен по дадени от свидетеля Б. Ч. (водач на т. а. „МАН“) показания, л.а. „Сеат“ е навлязъл от средна в лява пътна лента пред товарния автомобил и л.а. „Сеат“ сам се ударил в задната част на микробуса, а т.а. „МАН“ го застигнал и го ударил в задната част, като го отблъснал надясно към средна пътна лента.
След анализ на деформациите на трите превозни средства, вещото лице А. е заключил, че вторият от посочените варианти е по-достоверен. Той е онагледен на фиг. 4, вариант Б и на фиг. 5. При навлизане в лява пътна лента колоната от автомобили пред л.а. „Сеат“ е започнала да спира.
Престрояването на л.а. „Сеат“ се извършвало за около 3 сек, достатъчно за водача Б. да реагира за спирани или завиване при предвидим за нея удар в спиращия с вече намалена скорост автобус „Ивеко“. След втория удар между предна дясна част на т.а. „МАН“ и задна част на л.а. „Сеат“, тъй като товарният автомобил е с намалена безопасна дистанция, водачът му не е имал техническа възможност да предотврати удара и произшествието.
При възприетия от вещото лице А. втори вариант на механизъм на настъпване на инцидента, причината е в действията на водача на л.а. „Сеат“, който предприел престрояване от средна в лява пътна лента в неподходящ за него момент, тъй като колоната, част от която е автобус „Ивеко“ са започнали да спират. С това свое действие водачът Б. е поставила себе си и водачът Б. Ч. в невъзможност да предотвратят удара. Според заключението на автотехническата експертиза, единствено и само водачът на л.а. „Сеат“ е могъл да предотврати удара, но преди да предприеме маневра за престрояване от средна в лява пътна лента.
Ищцовата страна е оспорила заключението, поради което в съдебното заседание на 02.06.2023 г. е допуснато изготвяне на повторна авто-техническа експертиза.
Изводите в заключението на допълнителната експертиза, изготвена от вещото лице инж. К., съвпадат с тези по втори вариант на механизъм на ПТП по първоначалната авто-техническа експертиза. Инцидентът е настъпил на платно за еднопосочно движение, с три пътни ленти, при ширина на всяка от тях по 3.3 м. Посочени са скоростите на движение на трите автомобила – 7080 км/ч, по-ниски към момента на всеки от двата удара. При тези условия и при нормална видимост, сухо и слънчево време, в най-лява пътна лента един 4 зад друг са се движили автобус „Ивеко“ и т.а. „МАН, при дистанция от около 25-30 м. В средна пътна лента се е движил л.а. „Сеат“ с приблизително същата скорост – 70-80 км/ч. Внезапно лекият автомобил навлязъл в лява пътна лента между „Ивеко“ и „МАН“, заставайки почти успоредно на оста на пътя, след което завил леко надясно. В този момент лекият автомобил се е ударил със своя предна лява част в задна дясна част на автобус „Ивеко“.
Последвал удар между предна част на т.а. „МАН“ и задна част на л.а. „Сеат“.
Последният продължил движението си напред и надясно и спрял на около 100 м напред в най-дясна пътна лента. Вещото лице К. сочи като причина за настъпване на произшествието действията на водача на л.а. „Сеат“. Преди да предприеме маневра преминаване в друга пътна лента Б. не се убедила, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат вляво, съобразявайки се с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Никой от другите двама водачи – на автобус „Ивеко“ и на т.а. „МАН“ не е имал техническа възможност да предотврати произшествието. Последния си извод вещото лице К. е пояснил в съдебното заседание на 06.10.2023 г., заявявайки, че л.а. „Сеат“ е навлязъл в опасната зона на т.а. „МАН“.
Заключенията на първоначалната и на допълнителната авто-технически експертизи в частта относно възприетия от вещите лица втори вариант на настъпване на процесното ПТП съдът кредитира като обективни, обосновани и достоверни. Те са дадени въз основа на показанията на водачите Ч. и Д., но и при съобразяване на наличните деформации на всяко от трите превозни средства. Обосновани са и изводите им защо първият от вариантите е невъзможен. Произшествието е настъпило по изключителна вина на водача Е.
Б.. Тя е нарушила задължението си по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП – преди да започне маневра по преминаване в лява пътна лента да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Безспорно е, че Б. не е преценила правилно положението както на автобуса „Ивеко“, който се е движил в колона, при повишена интензивност на движението и е предприел намаляване на скоростта си на движение, така и на движещия се отзад т.а.
„МАН“. Самонадеяната и рискована маневра е довела до навлизане в опасната зона на товарния автомобил, като е направила непредотвратимо за него пътно-транспортното произшествие. Отстоянието на т.а. „МАН“ от 5 автобус „Ивеко“, и двете МПС в лява пътна лента, не е позволявало на водача на л.а. „Сеат“ да премине безпрепятствено и безопасно за всички участници в тази лента. Този извод се потвърждава и от впечатлението, което водачът Д. е имал – че ударът в задната част на автобуса „ Ивеко“ е настъпило от т.а.
„МАН“.
С противоправното си поведение Б. е станала причина за собствените си увреждания. Водачът на застрахования при ответното дружество водач на т.а.
„МАН“ няма вина за настъпване на процесното ПТП и затова „ЗАД Д.Б.Ж. и З.“ АД не дължи на ищцата обезщетения за претърпени от нея имуществени или неимуществени вреди.
Разпечатката съдържа 46 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b574ec6e-cd8e-4b9a-beeb-fc618a18655a