Определение № 7966 от 03.07.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7966 гр. София, 29.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20231100504736 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.

Образувано е по подадена жалба от "С.И." ЕООД, против Постановление за определяне на разноски от 03.04.2023 г., издадено по изпълнително дело № 163, по описа на ЧСИ Р. А. за 2023 г. Жалбоподателят сочи, че в дадения му срок за доброволно изпълнение е предприел такова, като ЧСИ без да изчака доброволно плащане е наложил запор на банкови сметки и е събрал такси. Съдебният изпълнител не събрал сумата по изпълнителния лист в резултат на извършени принудителни действия, като такса по т.26 от ТТРЗЧСИ не следвало да се дължи, когато било осъществено доброволно изпълнение. Сочи, че изпълнителният лист в заповедното производство е издаден за предаване на владение, като паричното вземане е за разноски, като съдебният изпълнител нямал правото преди окончателното стабилизиране на изпълнителния титул, да събира присъдените в заповедното производство разноски.

Сочи, че предприел действия по подаване на частна жалба по чл.413,ал.1 от ГПК, както и възражение по чл.414а ГПК, че е изпълнил в срока за доброволно изпълнение и че не е дал повод за образуване на заповедното производство, като представя преписи от жалбите с входящи номера.

Моли да бъде отменено атакуваното постановление за определяне на разноски от 03.04.2023 г. изцяло в частта за начисляване на такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, поради неговата незаконосъобразност.

Взискателят по изпълнителното дело не е депозирал становище в предоставения му тридневен срок.

Съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви, съобразно разпоредбата на чл.436,ал.3 от ГПК, като е посочил, че счита жалбата за неоснователна с твърдения, че по общо правило на чл.79,ал.1 от ГПК заплащането на такса по т.26 от ТТРЗЧСИ е за сметка на длъжника, който е изпълнил задължението си след започване на производството по принудително изпълнение, като тя се дължи независимо дали плащането е извършено пряко на взискателя, или сумата е постъпила по сметка на 1 съдебния изпълнител, като се позовава на практика и на ВКС в тази насока.

Съдът, като разгледа жалбата, прецени доводите на страните, както и данните по делото, намира от фактическа страна следното:

По ч.гр.д. № 11195 по описа на СРС за 2023 г. е издадена заповед № 7369 за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК срещу длъжника "С.И." ЕООД в полза на заявителя Б. Г.И. за предаване на владението върху недвижим имот апартамент № 32, находящ се в сграда в гр.София, р-н Искър, ул."*******, както и паркомясто № 32, както и да заплати разноски по делото в размер на 3 175,68 лв. държавна такса и 70000 лв. - адвокатско възнаграждение. Издаден е изпълнителен лист № 5854 от 09.03.2023 г. в полза на заявителя, като въз основа на него и молба, подадена от взискателя, е образувано изпълнително дело № 163 от 2023 г. по описа на ЧСИ Р. А..

На 17.03.2023 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, като същата му е връчена на 22.03.2023 г. На 24.03.2023 г. е постъпило възражение от длъжника, който е уведомил съдебния изпълнител, че владението на имота ще бъде предадено в срока за доброволно изпълнение, като е поискал намаляване на дължимите такси и разноски. Постъпило е и становище от пълномощника на взискателя, който уведомява, че видно от протокол от 29.03.2023 г. на взискателя му е предадено доброволно владението върху апартамента, като в случай, че бъде предадено владението върху паркомястото и не се наложат изпълнителни действия, то няма претенции за заплащане на адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лв.

Впоследствие е представен и протокол за предаване на владението върху паркомястото, съставен на 07.04.2023 г.

На 28.03.2023 г., както и на 30.03.2023 г. по сметка на ЧСИ е преведена от длъжника два пъти сума в размер на 14199,61 лв., като поради надвнасяне е възстановена на длъжника сума в размер на 14199,61 лв.

С атакуваното постановление от 03.04.2023 г. е намален размерът на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, намален е размерът и на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от 1 193,93 лв. на 1011,04 лв., като таксата по т.22 е определена за недължима.

На 24.03.2023 г. е подадена частна жалба по чл.413 от ГПК от длъжника срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, както и възражение по чл.414а ГПК, че е изпълнил в едномесечния срок за доброволно изпълнение, считано от връчването , като длъжникът сочи, че не е дал повод за предявяване на вземането, поради което и не дължи разноски.

Съдът намира жалбата за основателна.

Заповедното производство се развива пред съда, като започва с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Целта на това производство е заявителят да събере по бърз начин вземането си, като не се проверява дали вземането съществува. То е специално производство, уредено в ГПК, за създаване на изпълнително основание за вземане, което обаче не се оспорва. В ГПК са уредени два вида заповед за изпълнение – по чл.410 от ГПК и чл.417 от ГПК.

Съществена разлика между заповедта за изпълнение, издадена по реда на чл.410 от ГПК, и тази, издадена въз основа на някой от документите по чл.417 от ГПК, е че вземането по заповедта, издадена по реда на чл.410 от ГПК, не може да бъде принудително изпълнено преди влизането в сила, или преди влизане в сила на

2 решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК, с което се уважава предявения от кредитора установителен иск за съществуване на вземането, докато във втория случай кредиторът може да поиска от съда едновременно с издаването на заповедта по чл.417 от ГПК, да се постанови и нейното незабавно изпълнение, като бъде издаден и изпълнителен лист.

Друга основна разлика е предвидена и по отношение на компетентния да връчи заповедта за изпълнение орган, в зависимост от това дали е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК или такава по чл.417 от ГПК. В първия случай, заповедта се връчва на длъжника от съда, който е уважил заявлението, а когато се иска заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, тъй като същата подлежи на незабавно изпълнение, съгласно разпоредбата на чл.418, ал.6 от ГПК, същата се връчва на длъжника от съдебния изпълнител.Без значение дали заповедта подлежи, или не на незабавно изпълнение, и в двете хипотези са приложими общите правила, уредени в глава тридесет и седма, касаещи реквизитите на издадената заповед, срока за подаване на възражение, влизането ѝ в сила и пр.

В разпоредбата на чл.412 от ГПК са посочени задължителните реквизити от съдържанието на заповедта за изпълнение, като един от тях е обективиране на покана до длъжника да изпълни задължението в едномесечен срок от връчването на заповедта.

Без значение кой орган е осъществил функциите по връчване, длъжникът винаги разполага с едномесечен срок, съгласно нормата на чл.412,т.8 от ГПК, да изпълни доброволно задължението, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Общ принцип в гражданския процес е, че разноските в производството се понасят от страната, чието поведение именно е довело до необходимостта от образуването му, като този принцип е прогласен в различни процесуални норми. Така например в общия исков процес е приложима нормата на чл.78,ал.2 от ГПК, която сочи, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска в срока за отговор, който е едномесечен, разноските се възлагат в тежест на ищеца.

Разпоредбата на чл.79,ал.1 от ГПК предвижда правила относно понасянето на разноски в изпълнителното производство, като гласи, че същите са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато:

1. делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или

2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда;

3. разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Идеята на тази норма е, че длъжникът не следва да дължи разноски в изпълнителното производство, когато или поведението му не е станало повод за завеждане на делото /обезсилване на изпълнителния лист, уважен иск по чл.439 ГПК или чл.440 от ГПК и др./, или когато преждевременно се е стигнало до прекратяване на изпълнението по искане, или по вина на взискателя. Вярно е, че съдебната практика е трайна по отношение на разрешението, че когато длъжникът изпълни в хода на образувано изпълнително производство, без значение дали доброволно по сметка на съдебния изпълнител, или директно на взискателя, то отново дължи разноски, вкл. и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ именно по силата на чл.79,ал.1,т.1 от ГПК, но това разрешение е приложимо единствено в случаите, в които или се е развил 3 общ исков процес, приключил с влязло в сила осъдително решение, или изпълнението е предприето въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение. И в двете хипотези на длъжника вече е била осигурена възможността в рамките на едномесечен срок доброволно да изпълни, както и да повдигне въпроса дали поведението му е станало повод за инициирането на съдебно производство. В този случай е напълно оправдано разноските, вкл. и такса по т.26 върху вземането, след образуване на изпълнителното производство да са за сметка на длъжника, тъй като несъмнено поведението му по оспорване на претенцията на кредитора или неизпълнението , макар и без да я оспорва, е довело до необходимостта кредиторът да сезира орган по принудително изпълнение за съдействие.

В заповедното производство, с измененията в ГПК и създаването на нова разпоредба чл. 414а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017 г.), се предвиди аналогична възможност на тази по чл.78,ал.2 от ГПК и за длъжника в заповедното производство, без значение дали кредиторът е поискал издаване на заповед по чл.410 от ГПК или 417 от ГПК.

Съгласно новата процедура, уредена в чл.414а от ГПК, когато длъжникът изпълни в едномесечния срок за доброволно изпълнение по чл.412,т.8 от ГПК, може да възрази срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя. Ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството. Възражението заедно с приложенията се изпраща на заявителя с указания, че може да подаде становище в тридневен срок, като се посочват и последиците от неподаването на становище, а именно - съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските. Ако становището е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище. Ако въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист съгласно чл. 418, съдът го обезсилва в частта, в която е обезсилена заповедта за изпълнение.

Идеята на тази процедура е не просто да се провери безспорността на вземането, а и да се стимулира длъжникът, който не оспорва вземането на кредитора, да го престира, като в случай, че не е дал повод за иницииране на производство срещу него, да поиска да не бъде осъждан да заплаща разноски за заповедното производство.

Съдебният изпълнител, след като бъде сезиран с молба от кредитора за образуване на изпълнително производство и изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, е длъжен първо да осъществи функциите си по връчване на заповедта за изпълнение, в която задължително е обективирана покана за доброволно изпълнение, като едва след изтичане на едномесечния срок по чл.412,т.8 от ГПК, съдебният изпълнител може да пристъпи към принудително изпълнение на невлязлата в сила заповед, като начисли и събере всички дължими такси по ТТРЗЧСИ, вкл. и пропроционалната такава по т.26. Когато е била реализирана процедурата, предвидена в чл.414а от ГПК, съдебният изпълнител е длъжен да зачете резултата от нея, след като бъде уведомен.