Решение № 1226 от 15.07.2026, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 1226

Враца, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - V състав, в съдебно заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

При секретар ДАНИЕЛА МОНОВА като разгледа докладваното от съдия МИГЛЕНА РАДЕНКОВА административно дело № 20267080700275 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано по жалба на Д. Б. Д. от [населено място], общ.Враца, [улица], чрез адв. Е. И. от ВрАК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0967-000177/14.05.2026 г., издадена от Началник група към ОД на МВР – Враца, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – изземване на свидетелство за управление на МПС до изпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

По подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да бъде отменена процесната ЗЗПАМ, като неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че ЗППАМ противоречи на материалния закон и неговите цели и при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Иска се отмяната й.

Поддържа се, че от страна на АО е нарушен принципа на съразмерност и недоказаност на фактическите основания посочени в ЗППАМ.

В съдебно заседание оспорващият, чрез упълномощения процесуален представител адв. И., поддържа изцяло жалбата по изложените в нея съображения. Допълнително посочва, че две от НП, сочени от ответника като основание за издаването на ИАА не са връчени на доверителя й, съответно не са влезли в законна сила и не могат да служат като годно основание за налагането на ПАМ. Сочи доводи, че лицето постоянно пребивава на адреса, на който адрес упражнява дейност и ЕООД, на което е собственик и управител и където се грижи за детето си – лице със 100% степен на увреждане, с чужда помощ, на който се твърди, че не е намерен за връчване на НП, при което е неправилно приложена фикцията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.

Претендират се разноски.

Ответникът, Началник група към ОД на МВР – Враца, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се представлява в с.з. В съпроводително писмо вх. № 1531/09.06.2026 г. поддържа становище, че оспорената заповед е законосъобразна и отправя искане към съда да бъде оставена в сила. В случай на отмяна на оспорената заповед, предендира в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение под минимално определените в Наредба № 1/09.07.2004 г.за възнаграждения за адвокатска работа.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган преписка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0967-000177/14.05.2026 г., издадена от Началник група към ОД на МВР – Враца, сектор „Пътна полиция“, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – изземване на свидетелство за управление на МПС за неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

В мотивите на заповедта е прието, че за нарушения по ЗДвП водачът е с изчерпани всички контролни точки, като са изброени НП, въз основа на които са отнети, както следва:

1.НП № 23-0967-001981/29.11.2023 г. на Сектор „Пътна полиция“ - Враца, връчено на 17.01.2024 г. и влязло в законна сила на 01.02.2024 г., с отнети 10 контролни точки на основание чл. 6, ал. 1, т. 18 от Наредба № 1з-2539/2012 на МВР.

2.НП № 24-0967-000541/04.07.2024 г. на Сектор „Пътна полиция“ - Враца, връчено на 09.09.2025 г. и влязло в законна сила на 18.09.2025 г., с отнети 10 контролни точки на основание чл. 6, ал. 1, т. 18 от Наредба № 1з-2539/2012 на МВР.

3. Фиш серия GT № 19460710/16.03.2026 г. на Сектор „Пътна полиция“ – ОД МВР - София, влязъл в законна сила на 24.03.2026 г. отнети 10 контролни точки на основание чл. 6, ал. 1, т. 18 от Наредба № 1з-2539/2012 на МВР.

4. Фиш серия GT № 18976715/04.04.2026 г. на Сектор „Пътна полиция“ – Враца, влязъл в законна сила на 15.04.2026 г. отнети 10 контролни точки на основание чл. 6, ал. 1, т. 18 от Наредба № 1з-2539/2012 на МВР.

Органът е приел, че на 15.04.2026 г., с влизане в сила на Фиш серия GT № 19460710/16.03.2026 г., водачът е изчерпал лимита си от контролни точки.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 АПК. Процесната заповед е получена на 26.05.2026 г., от жалбоподателя, видно от разписката за връчването й. Жалбата е подадена на 04.06.2026 г., с оглед на което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Настоящият съдебен състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му материални и териториални правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП мерките на административна принуда по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и т. 7 от същия закон се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях лица. Правомощието на Началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Враца да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП, произтича от т. 1.3 на приложената към делото Заповед № 369з-2384/09.09.2025 г. на Директора на ОД на МВР – Враца, а последната, съгласно отбелязването в нея е издадена въз основа на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, определяща службите за контрол по ЗДвП и двете приложени към делото. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и доколкото носи характеристиките по чл. 21, ал. 1 от АПК, следва да съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, което противно на изложеното в жалбата, в случая е сторено.

В акта се съдържа наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. В административното производство, приключило с издаване на оспорената заповед, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на чл. 26 и чл. 34 от АПК. Производството по прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 от ЗДвП е особено административно производство, насочено към незабавно осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения, поради което неизвършването на предварително уведомяване на адресата за започването му и непредоставянето на възможност за възражения преди издаване на акта не съставляват самостоятелно основание за незаконосъобразност на заповедта.

Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към реда по АПК единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане на ПАМ. В случая оспорената ЗППАМ е издадена след като административният орган е съобразил констатираното неизпълнение на задължението на водача визирано в чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, при съблюдаване на основните принципи на административния процес - преди да издаде ЗППАМ да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, така както е предвидено в чл. 35 от АПК. По силата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач на който са отнети всички контролни точки е длъжен сам да върне свидетелството за управление и неизпълнението на това задължение води до налагане на принудителната административна мярка предвидена в чл. 171, т. 4 от ЗДвП.

Съгласно чл. 64 от ЗАНН влизат в сила наказателните постановления и електронните фишове, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. Следователно едва след сбъдването на някой от посочените юридически факти наказателното постановление, ще е влязло в сила и по надлежния ред ще е установено извършването на съответното нарушение и на нарушителя ще следва да бъдат отнети съответния брой контролни точки. За да се установи, че дадено наказателно постановление или ЕФ са влезли в сила е необходимо да се установи датата, на която са надлежно съобщени на адресата, и съответно фактът подлежали ли са на обжалване или не. Ако са подлежали на обжалване е необходимо да се докаже по безспорен и категоричен начин, че адресатът на акта не е упражнил субективното си право на жалба. Ако е упражнено правото на обжалване следва да се установи, че с влязло в сила съдебно решение наказателното постановление или ЕФ са потвърдени.

Доказателствената тежест за тези релевантни факти е на административния орган - чл. 170, ал. 1 от АПК. В случая административният орган обосновава акта си с отнети на 40 контролни точки по 2 бр. НП и 2 бр. фиша.

От представената от ответника Справка картон на водача е видно, че са му отнети общо 40 контролни точки по две наказателни постановления и два фиша, като две от наказателните постановления се приемат от административния орган за връчени по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Така с НП № 24-0967-000541/04.07.2024 г. на Сектор „Пътна полиция“ - Враца, връчено на 09.09.2025 г., в условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на водача са отнети 10 контролни точки. Съгласно представената докладна записка по преписка рег. № 1795р-33589/03.12.2025 г., относно връчване на НП № 24-0967-000541/04.07.2024 г., след многократни посещения на адрес в [населено място], [улица], лицето Д. Б. Д. не е открито, както и негови близки и роднини, като при разговор със съседи, същите не могат да посочат актуална информация за лицето. Докладната записка не съдържа данни за датите, на които са извършвани твърдяните многократни посещения, нито данни, че са оставяни покани лицето да се яви в приемната на АНО, нито такива, че като нарушител не се е явил и не се е свързал с инспекторите, отговарящи за района.

Чл. 58, ал. 1 от ЗАНН задължава наказващият орган да връчи НП на нарушителя. Съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗАНН когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. За да е осъществен фактическият състав на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е необходимо да са налице точно посочените в нормата предпоставки – нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият адрес да е неизвестен. Трайна е съдебната практика, че изразът „не е намерен“ следва да се тълкува, като трайно, а не например инцидентно отсъствие на търсеното лице на посочения адрес. В този смисъл следва да са извършени поне две посещения, но в различни дни и части на денонощието, с оглед преценка за трайно отсъствие на лицето, предвид евентуална трудова ангажираност или отсъствие в неработни/работни дни.

Видно от цитираната докладнатзаписка относно извършена проверка по преписка рег. № 1683/2025 г. не фигурира информация за това колко пъти лицето е търсено на адреса, на кои дати и ако са налице повече от две посещения кога са извършени. Едновременно с това на цитираното наказателно постановление и в ДЗ няма отбелязване че е изпълнена и втората кумулативна предпоставка на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН – освен че нарушител не е намерен на посочения от него адрес следва и новият му адрес да е неизвестен. Предвид горното съдът прави извод, че не са изпълнени в пълнота изискванията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, за да може да се приеме, че наказателното постановление е влязло в сила. Предвид горното недоказано е твърдението на административния орган, че водачът на лекия автомобил е извършил нарушение на чл. 150 вр. чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, тъй като органът не е доказал факта на влизане в сила на това НП, с което на водач са отнети 10 контролни точки, следователно не се доказва и да са му отнети всички контролни точки. След като не може да се установи по безспорен и несъмнен начин, че към датата на издаване на оспорената заповед, водачът на автомобила е бил длъжен да върне свидетелството си за управление на МПС, тъй като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, респ. спрямо собственика на автомобила не е било обосновано прилагането на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП.