Решение № 866 от 18.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 866 гр. Пловдив, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20235330206779 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление /НП/ № 23-0438-000718 от 27.09.2021 г. на началник Сектор към ОД на МВР Пловдив, 03 РУ Пловдив, с което на Х. Н. Х. ЕГН: ********** от с. У., обл.Пловдив, ул. „Т. м.“ № **, на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания Глоба в размер на 3000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата чрез процесуалния си представител – адв. У., моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно, претендира заплащане на направените по делото разноски. В съдебно заседание редовно призован жалбоподателят не се явява, явява се адв. У..

Въззиваемата страна е взела становище с писмото, с което е изпратена преписката, като се моли да бъде потвърдено НП като законосъобразно. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото 1 доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е

ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 27.08.2023 г. около 03.30 ч. жалбоподателят Х. Х. управлявал в гр.

Пловдив собствен автомобил марка „БМВ 750И“ с рег. № ** **** **.

Движейки се по бул. „Б.“ до кръстовището с ул.“Победа“ в посока запад - юг извършил резки маневри и преднамерено извадил МПС извън контрол, чрез презавиване и загуба на сцепление на задните гуми (дрифт). В същия момент полицейски патрул бил застанал на установъчен панкт на ул.“Победа“ до №19, в чийто състав влизал и свидетелят Н. Я.. След като възприели това полицейските служители, подали сигнал за спиране на МПС и извършили проверка с установяване самоличността на водача. Срещу жалбоподателя за констатираното нарушение били съставени АУАН с бланков номер 479218/27.08.23 г. и абсолютно идентичен с него АУАН серия GA №879684, като и в двата като очевидец бил посочен свид. Т. М.. В АУАН било вписано нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП. Същите били подписани без възражение от жалбоподателя. Наказващия орган, възприел описаните в АУАН факти и издал процесното НП. В съдебно заседание актосъставителят поддържа изцяло така съставения от него АУАН , както и залегналото в него описание на фактическата обстановка , такава , каквато е била към момента на нарушението.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства – АУАН, оправомощителни заповеди, както и от показанията на свидетеля Б. В..

Макар жалбоподателят по същество да оспорва описаната в АУАН и НП, и възприета от съда фактическа обстановка, съдът намира, че твърденията на същия се явяват неподкрепени от кредитирания доказателствен материал, анализът на който обосновава извод за установеност на административното нарушение. В подкрепа на това становище , се явяват и показанията на св. Н.

Я..

При тези установени факти съдът намира, че правилно актосъставител и наказващия орган са ангажирали отговорността на жалбоподателя Х. по чл.

104б, т. 2 от ЗДвП, съгласно който на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От своя страна наказващия орган правилно е приложил санкционната норма на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП, според която за нарушение на правилата като горното се налагат кумулативно наказания глоба и лишаване от право.

Същите са абсолютно определени от законодателя – глобата в размер на 3000 лв., а лишаването от право на управление на МПС за срок от 12 месеца.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени 2 изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално необходимо съдържание на актовете на административнонаказателното производство. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Актът е съставен в присъствието на свидетел при установяване на нарушението и нарушителя, който не е направил възражения, когато му е бил предявен за запознаване със съдържанието му, за което се е и подписал.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността.

Въпреки крайния изход на спора, разноски не се дължат от жалбоподателя на въззиваемата страна, тъй като тя не е била представлявана от юрисконсулт или друг представител и в депозираната молба - становще не е направила искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Така мотивиран Районен съд Пловдив

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 23-0438-000718 от 27.09.2021 г. на началник Сектор към ОД на МВР Пловдив, 0 3 РУ Пловдив, с което на Х. Н. Х. ЕГН: ********** от с. У., обл.Пловдив, ул. „Т. м.“ № **, на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания Глоба в размер на 3000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП.

3

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4