Определение № 3779 от 10.03.2026, Районен съд - Варна

Съд: Районен съд - Варна
Дело: Частно гражданско дело 1733/2026
Вид: Определение № 3779
Подписан: 10.03.2026
В сила: 28.03.2026
Състав: Йоана Николаева Вангелова

Цитирани разпоредби

чл. 390 и сл. · Граждански процесуален кодекс
чл. 390, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
чл. 391, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 391, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
чл. 397, ал. 1, т. 2, предл. 2 · Граждански процесуален кодекс
чл. 180 и 181 · Закон за задълженията и договорите
чл. 180 и 181 · Закон за задълженията и договорите
чл. 327, ал. 1 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3779 гр. Варна, 10.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Частно гражданско дело № 20263110101733 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 390 и сл. от ГПК.

Постъпила е молба от „С.И.Б“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. **********, за допускане обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, предявими срещу „П.Б.Р.“ ЕАД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление в гр.

София, ул. „*************, за присъждане на сумите, както следва:

- 742.46 лева/379.61 евро, представляваща цената на доставени стоки съгласно фактура № 4932/26.06.2025 г.;

- 1097.69 лева/561.24 евро, представляваща цената на доставени стоки съгласно фактура № 4973/30.06.2025 г.;

- 540.29 лева/276.25 евро, представляваща цената на доставени стоки съгласно фактура № 5007/03.07.2025 г.;

- 588.62 лева/300.96 евро, представляваща цената на доставени стоки съгласно фактура № 5098/11.07.2025 г.;

- 692.57 лева/354.11 евро, представляваща цената на доставени стоки съгласно фактура № 5285/26.07.2025 г.;

- 443.65 лева/226.83 евро, представляваща цената на доставени стоки съгласно фактура № 5300/28.07.2025 г.;

- 228 лева/116.57 евро, представляваща цената на доставени стоки съгласно фактура № 5377/02.08.2025 г.;

- 172.08 лева/87.98 евро, представляваща цената на доставени стоки съгласно фактура № 5488/12.08.2025 г.;

- 530.91 лева/271.45 евро, представляваща дължим остатък от цената на доставени стоки съгласно фактура № 4861/20.06.2025 г.;

- 1494 лева/763.87 евро, представляваща цената на доставени стоки съгласно фактура № 5028/05.07.2025 г.;

- 576.77 лева/294.90 евро, представляваща цената на доставени стоки съгласно фактура № 5126/14.07.2025 г.;

- 849.42 лева/434.30 евро, представляваща цената на доставени стоки съгласно фактура № 5179/18.07.2025 г.;

- 540.41 лева/276.31 евро, представляваща цената на доставени стоки съгласно фактура № 5256/24.07.2025 г.;

- 174.60 лева/89.27 евро, представляваща цената на доставени стоки съгласно фактура № 5571/19.08.2025 г.;

- 115.92 лева/59.27 евро, представляваща цената на доставени стоки съгласно фактура № 5662/26.08.2025 г.;

- 820.01 лева/419.26 евро, представляваща цената на доставени стоки съгласно фактура № 5143/16.07.2025 г.; чрез налагане на запор върху банкови сметка на ответника „П.Б.Р.“ ЕАД, ЕИК *************.

Съдът, след преценка на твърденията на молителя съобразно представените с молбата писмени доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по отправеното с молбата искане.

Предпоставките, които трябва да са налице, за да бъде допуснато обезпечението, са следните: 1) допустимост на бъдещия иск; 2) обезпечителна нужда; 3) алтернативно – вероятна основателност на иска съобразно представените доказателства /по чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК/ или представяне на гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД /по чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК/; 4) посочената от ищеца обезпечителна мярка да е подходяща.

В конкретния случай релевираните в молбата твърдения формират положителен правен извод на настоящия състав за допустимост на бъдещите искове. Същевременно, представените с молбата писмени доказателства, преценени с оглед очертаващите предмета на бъдещите искове твърдения, сочат и на тяхната вероятна основателност.

Бъдещите искове са осъдителни, а обезпечителната нужда за кредитор с твърдяно неудовлетворено парично вземане се презюмира. При едно бъдещо осъдително решение в полза на ищеца, за него винаги се предполага, че ще бъде невъзможно или поне значително затруднено осъществяването на правата му по това решение, ако длъжникът предприеме действия по намаляване на имуществото си чрез разпореждане с наличните си активи.

Посочената обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 2, предл. 2 ГПК – 2 запор върху банкови сметки на ответника до размера на бъдещите осъдителни искове, се преценява от съда като подходяща.

Поради горното съдът намира, че исканото обезпечение следва да се допусне при условията на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, като на молителя се определи едномесечен срок за предявяване на бъдещия иск.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на бъдещите искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ на „С.И.Б“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ***, предявими срещу „П.Б.Р.“ ЕАД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление в гр. София, ***, ет. 1, офис 2В, за присъждане на сумите, както следва: