Решение № 255 от 12.07.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. С., 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20241800500138 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 16657 от 16.10.2023 г. по гр. д. № 48731/2022 г. по описа на РС – С. са отхвърлени следните искове: искът, предявен от С. Д. К. срещу държавата чрез субституента СГС, за плащане на сумата от 5100 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени поради нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д. № 9219/2019 г. по описа на СГС; искът, предявен от Т. Ж. Ц. срещу държавата чрез субституента СГС, за плащане на сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени поради нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д. № 12100/2021 г. по описа на СГС; искът, предявен от Т. Ж. Ц. срещу държавата чрез субституента ВКС, за плащане на сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени поради нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д. № 4718/2021 г. по описа на ВКС. С решението са присъдени и разноски в полза на ответниците.

Решението е обжалвано изцяло от ищците в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което предявените от тях искове бъдат уважени.

Депозирани са отговори на въззивната жалба от ответниците в първоинстанционното производство, в които жалбата е оспорена.

1

Представителят на контролиращата страна СОП излага становище за неоснователност на жалбата.

В решението липсва произнасяне /не са изложени мотиви, липсва и изричен отхвърлителен диспозитив/ по предявените акцесорни искове за обезщетение за забава от датата на подаване на исковата молба, ищците обаче не са направили искане за допълване на решението в тази част, поради което този порок на същото не е предмет на настоящата въззивна проверка.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, по следните съображения:

По жалбата в частта срещу решението в частта, в която е отхвърлен предявеният от С. Д. К. иск за обезщетение за неимуществени вреди, търпени поради нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д. № 9219/2019 г. по описа на СГС:

Видно от изложеното в исковата молба, ищецът С. Д. К. претендира обичайните презумптивни неимуществени вреди, търпени поради нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д. № 9219/2019 г. по описа на СГС.

Видно от материалите по делото, гр. д. № 9219/2019 г. по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на С. Д. К. срещу решение № 111871/10.05.2019 г. по гр. д.№ 19234/2018 г. по описа на СРС. Първоинстанционното дело, комплектовано с въззивната жалба, е постъпило в СГС на 12.07.2019 г. и в същия ден е разпределено чрез системата за случайно разпределение на дела.

В периода от постъпване на делото до 08.01.2020 г. делото е било администрирано /с разпореждания на съдията-докладчик от 29.07.2019 г., 20.08.2019 г., 23.08.2019 г. и 17.09.2019 г./, тъй като поради пропуск на първоинстанционния съд препис от решението по гр. д. № 19234/2018 г. по описа на СРС не е бил връчен на контролиращата страна СРП, съответно на същата не е бил връчен и препис от постъпилата въззивна жалба по делото, съответно пропуските са били отстранени от въззивния съд с горепосочените разпореждания на съдията-докладчик. С разпореждане от 08.01.2020 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.04.2020 г. С разпореждане № 11036/13.05.2020 г. на основание заповед № РД-081707/16.03.2020 г. на председателя на СГС, с която е наредено да се преустанови разглеждането на всички видове граждански и търговски дела за периода на извънредното положение, делото е пренасрочено за разглеждане на 12.06.2020 г. В проведеното о. с. з. на 12.06.2020 г. не е даден ход на делото поради нередовно призоваване на страни. Делото е било отложено за 20.11.2020 г. В проведеното о. с. з. на 20.11.2020 г. е даден ход на делото, като за събиране на доказателства същото е било отложено за 19.03.2021 г. С разпореждане от 17.03.2021 г. разглеждането на делото е било пренасрочено за 18.06.2021 г. на основание заповед № РД-08- 4964/27.11.2020 г. на председателя на СГС, съгласно която не се разрешава струпване на лица в и пред съдебните зали на Съдената сграда предвид усложнената епидемична 2 обстановка на територията на гр. С.. В о. с. з., проведено на 18.06.2021 г., делото е обявено за решаване. Към датата на подаване на исковата молба по настоящото дело - 07.09.2022 г., не е било налице произнасяне с решение по в. гр. д. № 9219/2019 г. по описа на СГС, такова е постановено на 03.02.2023 г.

Въззивният съд не споделя изводите на първоинстанционния съд, че от образуване на в. гр. д. № 9219/19 г. по описа на СГС на 12.07.2019 г. до следващото процесуално действие, предприето от съдията-докладчик по него, а именно насрочване на делото за разглеждане в о. с. з., е изминал период от 6 месеца. Както се посочи по-горе /а и в самото решение първоинстанционният съд го е обсъдил/, в периода от постъпване на делото в СГС и разпределението му на съответния съдия-докладчик до 08.01.2020 г., когато делото е насрочено за разглеждане в о. с. з., същото е било администрирано с регулярни разпореждания на съдията-докладчик поради пропуски на първоинстанционния съд при съобщаване на решението на страните и при администриране на постъпилата въззивна жалба /при това вместо да прекрати въззивното производство по делото и да върне делото на първоинстанционния съд за съобщаване на решението на СРП и връчване на препис от въззивната жалба на СРП и едва след това делото отново да бъде изпратено на СГС за произнасяне по въззивната жалба, каквато е обичайната практика, съдиятадокладчик от СГС е осъществил процедурите по администриране, с което въззивното производство всъщност е ускорено, а не забавено/. След приключване на администрирането на делото с разпореждането от 08.01.2020 г. делото е насрочено за разглеждане в о. с. з. на 03.04.2020 г., т. е. в тримесечен срок, а не в шестмесечен, както е прието от първоинстанционния съд. Забавянето на разглеждането на делото поради пренасрочване на две от насрочените о. с. з. поради обявените в страната първоначално извънредно положение, а впоследствие извънредна епидемиологична обстановка не е причинено от поведението на съда, а от обективна пречка, препятствала разглеждането на делото за определен период от време. Въззивният съд не споделя и изводите на първоинстанционния съд, че отлагането на едно от насрочените о. с. з. поради нередовно призоваване на страни е по причина поведението на съда. Наистина съдът следи за редовното призоваване на страните, но самото призоваване е свързано както с процесуалното поведение на страните, така и с технологично необходимото време длъжностното лице да връчи съобщението/призовката и да върне отрязъка й в съда, при което призоваването на страните невинаги е под контрола на съда. В случая за о. с. з., проведено на 12.06.2020 г., призовката до ищеца е била върната с отбелязване, че не е намерен на адреса в периода от 20.05.2020 г. до 04.06.2020 г., като незабавно след връщане на призовката в съда – на 05.06.2020 г., съдията-докладчик е разпоредил ново призоваване, но срокът до насроченото о. с. з. не е бил достатъчен за редовно призоваване. Призовките до ответниците за същото о. с. з. изобщо не са били върнати по делото, което за условията на работа в извънредна епидемиологична обстановка не бе необичайно явление, същевременно същото стои извън контрола на съда.

Поради това настоящият въззивен състав намира, че забавянето на производството по делото поради отлагането му в о. с. з. на 12.06.2021 г. не се 3 дължи на поведението на съда. Забавяне при разглеждането и решаването на делото от СГС има единствено при постановяване на решението. Делото е обявено за решаване на 18.06.2021 г., а решението е постановено на 03.02.2023 г. Срокът, в който е постановен съдебният акт, не може да се приеме за разумен сам по себе си, а доколкото забавянето не е било компенсирано от други процесуални действия, извършени в кратки срокове, в рамките на общата продължителност /от 3 години, шест месеца и петнадесет дни/ на делото /която именно обща продължителност се преценява при предявен иск по чл. 2б ЗОДОВ съгласно константната съдебна практика/, то би се наложил извод за поне частична основателност на иска. В случая обаче искът е изцяло неоснователен. Оплакването във въззивната жалба, че ищецът претендира презумптивни неимуществени вреди - тези, които, както приема съдебната практика, са търпени винаги от лице, спрямо което съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок - притеснение за развитието на производството и за евентуален негов неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и доверието в правораздаването и изобщо в държавността поради забавянето на делото, поради което ищецът не следва да конкретизира и доказва тези презумптивни вреди, е принципно основателно.

Това обаче не води до извод за основателност, дори частична, на предявения иск в конкретния случай. Това е така, тъй като и само въз основа на приложеното по настоящото дело гр. д. № 9219/2019 г. по описа на СГС, т. е. без да е необходимо представяне на допълнителни доказателства от която и да е от страните в производството за доказване на нейната теза, се налага извод, че ищецът не е претърпял неимуществени вреди, които да са в пряка причина връзка с продължителността на производството по гр. д. № 9219/2019 г. по описа на СГС, дори презумптивни такива. Резултатът от производството по гр. д. № 9219/2019 г. по описа на СГС е негативен за ищеца – с окончателния акт на СГС, постановен по това дело, е потвърдено решение № 111871 от 10.05.2019 г. на СРС по гр. д. № 19234/2018 г. на СРС, с което са отхвърлени исковете, предявени от С. Д. К. срещу АССГ и ВАС с правно основание чл. 2б ЗОДОВ. Т. е. положението на ищеца е било по-благоприятно преди постановяване на съдебния акт по гр. д. № 9219/2019 г. по описа на СГС, тъй като до неговото постановяване той е имал очаквания, че актът ще бъде благоприятен за него, а с постановяването на акта за ищеца са настъпили неблагоприятните последици от отхвърляне на претенцията му с окончателен съдебен акт. След като положението на ищеца е било по-благоприятно преди постановяване на забавения съдебен акт, отколкото след неговото постановяване, логически е изключена възможността ищецът да е претърпял неимуществени вреди, произтичащи от продължителността на производството гр. д. № 9219/2019 г. по описа на СГС.

По жалбата в частта срещу решението в частта, в която е отхвърлен предявеният от Т. Ж. Ц. иск за обезщетение за неимуществени вреди, търпени поради нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д. № 12100/2021 г. по описа на СГС:

Видно от материалите по делото, гр. д. № 12100/2021 г. по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Т. Ж. Ц. и още трима жалбоподател срещу 4 решение по гр. д. № 17393/2020 г. по описа на СРС. Въззивната жалба, комплектована с делото, е постъпила в СГС на 06.10.2021 г. Към датата на даване ход на устните състезания по настоящото дело от въззивния съд 19.06.2023 г., делото все още е в процедура по отвеждане на съдиите от СГС и не е насрочено за разглеждане в о. с. з. /видно от изисканата от настоящия съдебен състав служебна справка от деловодната система на СГС/. Делото обаче /видно от същата справка/ регулярно се докладва на съответния заместник-председател на съда за преразпределянето му на нов съдиядокладчик. Ищцата претендира презумптивни неимуществени вреди - тези, които, както приема съдебната практика, са търпени винаги от лице, спрямо което съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок - притеснение за развитието на производството и за евентуален негов неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и доверието в правораздаването и изобщо в държавността поради забавянето на делото, които презумптивни вреди ищцата не следва да конкретизира и доказва. Факт е, че в резултат на продължаващата процедура по отвод на съдиите от СГС производството по гр. д. № 12100/2021 г. по описа на СГС се забавя, като към настоящия момент забавянето е повече от две години и осем месеца. Причина за това забавяне обаче не е поведението на съда. В тази връзка въззивният съд възприема съображенията на първоинстанционния съд.