Решение № 287 от 18.10.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Варна, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20233001000406 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 613а ал.1 ТЗ, вр. чл. 258 и сл.

ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от името на „АИК ДОМ“ ООД срещу решение № 258/09.06.2023 по електронно дело 20223100900796 (ТД 796/2022г.) по описа на ОС – Варна, В ЧАСТТА, с която е била определена началната дата на неплатежоспособността на този търговец към 01.08.2010 г. при открИ.е на производство по несъстоятелност по молба на кредитор „ИНВЕСТБАНК“ АД.

Въззвиникът „АИК ДОМ“ ООД, чрез пълномощника адв. К. сочи допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в неправилна преценка на факти, останали недоказани поради допуснати нарушения при попълване на делото с доказателства. Сочи, че съдът е обсъдил едностранчиво само заключение на вещо лице, което не е било обосновано по отношение на стойността на на активите и съпоставката им само с текущи задължения на предприятието за различните години на дейността му. Позовава се на събраните писмени доказателства за пазарната стойност на притежаваните до този момент активи, наличните оборотни средства от приходи от дейността и обезпечения от други съдлъжници, които са били напълно достатъчни да покриват вземанията на кредиторите поне до 1 дата 26.07.2022г., като най-ранен момент, в който активите са спаднали под пасивите в резултат на принудително осребряване на недвижим имот.

Доводите за необратимо влошаване на финансовото състояние на предприятието едва към този, признат изрично и в молба по чл. 625 ТЗ от управителя на длъжника, момент се поддържат в пледоарията по същество пред въззвиния съд. Пълномощникът моли за постановяване на решение, с което да се отмени неправилно посочена в решението на първоинстанционния съд начална дата и вместо него да се постанови друго, с което да се определи начало на безспорна неплатежоспособност от 26.07.2022г.

Въззиваемата страна кредитор „ИНВЕСТБАНК“ ЕАД, чрез юрк. Н., излага доводи за неоснователност на оплакванията, като сочи, че обективното състояние на неплатежоспособност е било правилно установено въз основа на подробен анализ на показателите за ликвидност и финансова автономност, изведени от вещото лице за целия период от 2010г. до 2020г. и обосновано е определена дата, след която ликвидните средства на предприятието не са били достатъчни да покрият краткосрочните му задължения. В писмено становище пълномощникът бланкетно поддържа искане за потвърждаване на правилното решение на първата инстанция.

Само въззиваемият кредитор е заявил и претенция за определяне на разноски за настояща инстанция, като е поискал изплащане на юрисконсултско възнаграждение, обявено в списък по чл. 80 ГПК (л.26).

С определение № 424/07.06.2023 г. въззивният съд е разгледал предварителните въпроси и допустимостта на производството(л.19), като освен доклад на съответните на обжалваната част оплаквания и становища на насрещните страни, въззвиният съд е изложил и мотиви по неоснователни искания за допускане на нови доказателства, които не следва да се излагат отново.

За да се произнесе по оплакванията на страните, въззвиният съд съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и съответства В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ на предявена молба с правно основание по чл. 625 ТЗ от „ИНВЕСТБАНК“ АД с искане за открИ.е на производство по несъстоятелност за неплатежоспособния длъжник „АИК ДОМ“ ООД, който не е изпълнил задълженията си като кредитополучател по инвестиционен банков кредит, удостоверени като изпълняеми вземания на праводателя на ищеца „Импорики банк – България“ ЕАД в изпълнителен лист, издаден по неоспорена заповед за изпълнение.

Претенцията на универсалния правоприемник на взискателя се основава едновременно на няколко презумпционни хипотези на неплатежоспособност 2 на търговеца, като се сочат от една страна липса на пълно удовлетворение от продължаващо повече от шест месеца принудително изпълнение срещу длъжника, въпреки осребряване на дадените от длъжника и ипотекерни гаранти обезпечения по четири договорни ипотеки (по изп. дело № 20117130400219, продължено след последователно прехвърляне като изп.дело № 201889404401939 до 10.08.2021г., когато е довършена последната публична продан), а от друга страна кредиторът се позовава и на признание за спрени поради неплатежоспособност плащания и към други кредитори, заявено от управлението на търговеца-длъжник пред съда в молба от 17.08.2022г., образувана в ТД 559/2022г. на ВОС. Ищецът е посочил 31.12.2019г. за начало на презумирана неплатежоспособност. Ответникът не е упражнил право на отговор, но в хода на съдебното дирене е поддържал довод за съхранени достатъчно активи поне до 26.07.2022г., когато влошаването на ликвидността настъпва необратимо след принудителното лишаване на предприятието от основния му актив, възложен на взискателя-кредитор.

С обжалванато решение е обявена неплатежоспособност на „АИК ДОМ“ ООД, като съдът е приел за установени и двете сочени от ищеца хипотези и след като е анализирал служебно установени от вещото лице показатели на финансовото състояние на предприятието и влошена ликвидност още от 2010г., е възприел като начална дата на неплатежоспособността най-ранен момент на проява на спиране на плащания на 01.07.2010г.(когато е спряно обслужването на безспорно изискуеми вноски по кредита), последвано и от закъснения по плащания на публични вземания от 15.08.2011г., и постепенно натрупване на загуби от оперативната дейност, независимо, че са били потвърдени и данните за приходи от нея до края на 2021г.

Като възприема трайно наложилото се в съдебната практика становище за изчерпване на сезиращото съде искане с посочването само на съответна хипотеза на несъстоятелност или свърхзадлъжнялост, но не и на конкретна начална дата, чието определяне е следствие от установяване на твърдяното основание за открИ.е на производството и се дължи от съда служебно в защита на публичния интерс (Решение № 56 от 10.09.2014 г. на ВКС по т. д.

№ 3057/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 80 от 8.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 1565/2014 г., I т. о., ТК ), въззвиният съд намира, че съдът по несъстоятелността не е обвързан с посочените от насрещните страни моменти на спиране на плащания или друга проявна форма на иначе безспорната неплатежоспсобност и затова обжалваната част от съдебния акт е изцяло адекватна на упражненото от кредитора право на иск с универсални последици в правната сфера на длъжника и всички негови кредитори. Частта от решението, предмет на въззвиния контрол е допустим съдебен акт.

Останалите части, с които е била уважена молбата на кредитор, надлежно легитимиран с право на иск като кредитор с вземане, произтичащо от търговска сделка и е установено обективно състояние на неплатежоспособност на търговското предприятие, решението не е 3 обжалвано, поради което въззивният съд зачита като стабилни тези обуславящи спорния въпрос предпоставки.

По въпроса, повдигнат пред настоящата инстанция с въззивната жалба, за началната дата на неплатежоспособността, съображенията на състава на Апелативен съд – Варна са следните:

Решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ има действие спрямо всички, поради което началната дата на неплатежоспособността се определя при всестранно изследване и анализ както на всички задължения на търговеца, така и на възможностите на предприятието да ги изплаща чрез собствената си дейност, по начин който не застрашава сигурността на стопанския оборот и участниците в него. Затова съдът има задължение да съпостави установените по предположенията в чл. 608 ал. 3 и 4 моменти с установени кумулативно признаци, които характеризират неплатежоспособността като обективна трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни /текущи/ задължения с краткотрайните /текущи/ активи (Решение № 80 от 8.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 1565/2014 г., I т. о., ТК). Затова съществена за разрешаване на поставения въпрос е преценката на цялостното икономическо състояние на предприятието - длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност/задлъжнялост в периода между найранния падеж на изискуемо задължение и съответно датата на последното извършено плащане към кредитор и причините за евентуално натрупване на забавата.

Между страните няма спор, че на 01.07.2011 г. е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и представени документи по чл. 418 ГПК за начислени по сметка на кредитополучател предсрочно изискуеми задължения по договор за банков кредит. Няма спор, че заповедта е стабилизирана. Заявеното като незабавно изпълняемо вземане на взискателя не е било оспорено по същество от длъжника, който (според служебно издирено съдържание на публично оповестени съдебни актове по в.ч.т.д. 804/19г на ВОС и т.д. 1414/19 на ВОС и) е ограничил защитата си с възражение от 19.03.2012г. срещу връчената му заповед само до оспорване на разноските, поради което за безспорни към към 27.06.2011г., следва да се зачитат и принудително изпълняемите задължения по този кредит. По делото не е спорен и факта на образувано през 2011г. принудително изпълнение, по което длъжникът не е могъл да предложи доброволно плащане и е понесъл насочване на изпълнение върху ипотекирания от него имот в с. Левски с налагане на възбрана на 20.10.2011г.

(л. 114 от делото на ВОС). През 2013г. са последвали и възбрани в полза на публичен взискател и друг кредитор, чиито вземания са присъединени и се събират по висящото последно образувано изпълнително дело № 20188940401939 на ЧСИ №894 (л. 47 от делото). Явно е, че към м. септември 2012г. са изтекли поне шест месеца от уведомяване на длъжника за начало на принудително изпълнение на стабилизирано осъдително изпълнително основание и към този момент може да се констатира предполагаемата 4 неплатежоспособност като резултат от липса на ликвидни активи, с които да се изплати доброволно този паричен дълг(чл. 608 ал. 4 ТЗ).

По-ранен момент на спиране на плащанията обаче се очертава поради установените пропуснати падежи на необслужените задължения на предприятието, признати от длъжника към 2022г по повод молбата му за обявяване на несъстоятелност и изследвани от назначеното по делото вещо лице чрез служебно събраните справки от публични регистри и насрещни проверки на счетоводни записи на основния кредитор и публичния взискател.

Вещото лице е установило натрупване на просрочени незначителни по размер задължения за осигурителни вноски, които са били декларирани за шест поредни месеца (март – август 2011г), но неплатени на падежи от 01.05.2011г. до 3.10.2011г., като през следващата година започват натрупвания на просрочия на по-значителна стойност, като се добавят и неплатени други публични задължения за ДДС с падежи от 2012г.

Според неоспорената заповед, присъдените и неоспорени от длъжника задължения(л.43 от делото на ВОС) са формирани от изискуема главница, и забавени вноски за текуща договорна лихва от 25.07.2010г. до 04.05.2011г, както и обезщетение за просрочени плащания, считано от 25.08.2010г. Видно от представените от кредитора доказателства за договарянето на тези задължения (л. 8), през първата година на ползване на кредитополучателят е дължал месечни вноски само за текущата лихва върху усвоените средства, като този гратисен за главницата период е бил удължен с анекс до май 2010г., а след това е започнал да се прилага погасителен план с 75 равни месечни вноски за главница в размер на по 13030 евро. Съпоставката между тези уговорки и присъдените задължения сочи недвусмислено, че длъжникът е бил лишен от договореното разсрочено погасяване на предоставения кредит именно след изтичане на гратисния период, когато текущите му месечни задължения се повишават чувствително и изискват осигуряване на съответно повишаване и на текущи ликвидни средства. Затова се налага и анализът на финансовите възможности на предприятието да обхване и този период, за да се установи причината, поради която обслужването на вече изискуеми вноски както за лихви, така и за главница са останали неплатени.