Определение № 229 от 17.07.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 229 гр. Враца, 17.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. Иванова при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова в присъствието на прокурора Е. В. С. като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело № 20261400200347 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 56а, ал. 3, вр. ал. 2 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА), вр. чл. 63, ал. 1 НПК.

Образувано е по искане на Окръжна прокуратура-Враца за даване на разрешение за издаване на Европейска заповед за арест по отношение на обвиняемия М. А. Д., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. ***, български гражданин, с цел провеждане на наказателно преследване по досъдебно производство № 1055/2025 г. по описа на Окръжна прокуратура-Враца, № 163/2025 г. по описа на РУ-Козлодуй.

Към искането са приложени Национална заповед за задържане на обвиняем от 13.07.2026 г., издадена от прокурор при Окръжна прокуратура- Враца, проект на Европейска заповед за арест и материалите по досъдебното производство.

В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура-Враца поддържа искането. Излага, че събраните по делото доказателства обосновават предположение за съпричастност на обвиняемия към деянията, за които е привлечен, а поведението му и установеното напускане на страната разкриват реална опасност да се укрие. Сочи, че е налице и реална опасност от извършване на престъпление, тъй като настоящите деяния са извършени в изпитателния срок на предходно осъждане. Счита, че издаването на Европейска заповед за арест е законосъобразно и пропорционално на преследваната цел.

Служебният защитник на обвиняемия - адв. С. С., оспорва искането, като твърди, че е възможно обвиняемият да не е знаел за започналото срещу него досъдебно производство. Изтъква също, че неявяването му пред разследващия орган може да се дължи на обективни причини - здравословни проблеми, трудова 1 ангажираност или семейни ангажименти, които са попречили на явяването му за привличане в качеството на обвиняем. С оглед на това моли да не се уважава искането по чл. 56а, ал. 1 ЗЕЕЗА.

Съдът, след като обсъди искането, приложените към него документи и материалите по досъдебното производство, както и становищата на страните, приема следното:

Искането е процесуално допустимо. Подадено е от компетентен прокурор в хода на досъдебно производство и е адресирано до съответния първоинстанционен съд. Към него са приложени документите, изискуеми от чл. 56а, ал. 1 ЗЕЕЗА Национална заповед за задържане на обвиняемия и проект на Европейска заповед за арест.

Съгласно чл. 56а, ал. 3 ЗЕЕЗА съдът следва да провери:

1. наличието на предпоставките по чл. 63, ал. 1 НПК по отношение на представената Национална заповед за задържане;

2. законосъобразността на издаването на Европейската заповед за арест;

3. пропорционалността на издаването й.

От представените материали се установява, че с постановление от 03.12.2025 г., предявено на неговия служебен защитник на 12.05.2026 г., М. А. Д. е привлечен като обвиняем задочно при условията на чл. 206, вр. чл. 269, ал. 3, т. 4, б. "в" НПК за две престъпления, извършени на 07.05.2025 г. в гр. Козлодуй, а именно:

- престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, изразяващо се в отнемане на чужди движими вещи и парична сума без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да бъдат присвоени, наказуемо с лишаване от свобода до осем години;

- престъпление по чл. 249, ал. 1 НК, изразяващо се в използване на чужд платежен инструмент без съгласието на титуляря, при което са извършени две тегления на парични суми от банкомат, за което се предвижда наказание от две до осем години лишаване от свобода и глоба до двойния размер на получената сума.

На настоящия етап от производството не се изисква несъмнена доказаност на обвинението, а наличие на достатъчно фактически данни, които при съвкупната им оценка да обосновават предположение, че обвиняемият е съпричастен към престъпленията.

Такова предположение се извежда от събраните по досъдебното производство гласни и писмени доказателства, протоколите за извършените процесуално-следствени действия, материалите, свързани с използването на платежния инструмент, приложените изображения и записи, както и от 2 заключенията на изготвените експертизи. Доказателствените източници са взаимно свързани и разгледани в тяхната съвкупност надхвърлят равнището на обикновено предположение или неподкрепено подозрение.

На този етап не се констатират обстоятелства, които да изключват наказателната отговорност на обвиняемия или да обезсилват в такава степен доказателствената съвкупност, че предположението за неговото авторство да стане необосновано.

Поради това съдът приема, че е изпълнена първата предпоставка по чл. 63, ал. 1 НПК.

Налице е и реална, конкретна и актуална опасност обвиняемият да се укрие.

От материалите се установява, че за привличането му като обвиняем М. Д. не е намерен на известните по делото адреси. Събрани са данни, че е напуснал пределите на Република България, като местонахождението му извън страната не е установено. Въпреки проведеното призоваване и осъществения контакт по телефон обвиняемият не се е явил пред органите на досъдебното производство и не са представени уважителни причини за неявяването му.

С телеграма на Главна дирекция „Национална полиция“ № 6375 от 24.03.2026 г. Д. е обявен за общодържавно издирване, което до момента не е довело до установяването и довеждането му пред компетентния орган.

Опасността от укриване не се извежда единствено от тежестта на обвиненията, а от конкретното процесуално поведение на лицето - отсъствие от известните адреси, напускане на страната, неустановено местонахождение и неявяване пред разследващите органи въпреки предприетите действия за призоваването му. Тези обстоятелства, преценени съвкупно, обосновават извод, че без използването на механизма на Европейската заповед за арест присъствието на обвиняемия не може да бъде осигурено.

В този аспект възраженията на защитата за хипотетична възможност неявяването на обвиняемия да е по обективни, уважителни причини са изцяло неоснователни и неподкрепени от данните по делото.

Доколкото чл. 63, ал. 1 НПК изисква опасност от укриване или опасност от извършване на престъпление, установената реална опасност от укриване е достатъчна за изпълнение на законовата предпоставка.

В случая обаче съдът приема, че е налице и реална опасност от извършване на престъпление. Тя се извежда от справката за съдимост, от която се установява, че обвиняемият Д. е осъждан, като деянията, за които е привлечен към наказателна отговорност по настоящото дело, са извършени в изпитателен срок на предходно 3 осъждане.

Европейската заповед за арест се иска с цел провеждане на наказателно преследване по висящо досъдебно производство срещу лице, привлечено задочно като обвиняем за умишлени престъпления от общ характер.

Предвидените за инкриминираните деяния наказания са над минималния праг за издаване на Европейска заповед за арест. Националната заповед за задържане е издадена от компетентен орган и съдържа данни за обвиняемия, повдигнатите обвинения, доказателствената основа и обстоятелствата, обосноваващи необходимостта от задържането му.

Представеният проект на Европейска заповед за арест отговаря на изискванията на чл. 56, ал. 2, вр. чл. 37 и чл. 37а от ЗЕЕЗА. Той е издаден в писмена форма и съдържа данни относно самоличност и гражданство на исканото лице, наименование, адрес, телефон, факс и електронен адрес на издаващия орган, националната заповед за задържане, характер и правна квалификация на престъпленията, обстоятелства, при които те са извършени, включително време, място и степен на участие на исканото лице, вид и размер на наказанието, което се предвижда.

Съдът не установява несъответствие между фактическите и правните основания, посочени в Националната заповед за задържане, и тези, отразени в проекта на ЕЗА. Не се установява европейската заповед да се иска за цел, различна от допустимата по закона, нито чрез нея да се заобикаля приложимият национален процесуален ред.

Следователно издаването на Европейската заповед за арест е законосъобразно.

Относно пропорционалността - издаването на Европейска заповед за арест представлява съществена намеса в правото на свобода и личен живот на исканото лице, поради което следва да бъде използвано само когато е необходимо и съразмерно на преследваната законна цел.

В конкретния случай се води наказателно производство за две отделни умишлени престъпления, едното от които е свързано с неправомерно използване на чужд платежен инструмент. Деянията не се отличават с явно незначителна обществена опасност, а законът предвижда наказания лишаване от свобода със значителен максимален размер.

Целта на исканата ЕЗА е обвиняемият да бъде установен, задържан и предаден на българските органи за провеждане на наказателното производство при осигуряване на правото му на защита. Тази цел е легитимна и не може практически 4 да бъде постигната чрез по-лека мярка, доколкото местонахождението на обвиняемия извън страната е неизвестно, проведеното национално издирване не е дало резултат, а обвиняемият не се е явил доброволно.

Налице е разумно съотношение между тежестта на намесата в правата на обвиняемия, характера на преследваните престъпления, предвидените наказания и необходимостта да бъде осигурено нормалното развитие на наказателното производство.

Ето защо съдът приема, че издаването на Европейска заповед за арест е необходимо, подходящо и пропорционално.

Предвид изложеното са налице всички предпоставки по чл. 56а, ал. 3 ЗЕЕЗА за уважаване на искането.

По тези съображения Окръжен съд-Враца

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на прокурор при Окръжна прокуратура-Враца да издаде Европейска заповед за арест по отношение на обвиняемия М. А. Д. - роден на *** г. в гр. ***, българин, български гражданин, с поС.ен адрес в Република България в г*** и настоящ адрес в гр. ***, ЕГН **********, за установяването, задържането и предаването му на Република България с цел провеждане на наказателно преследване по досъдебно производство № 1055/2025 г. по описа на Окръжна прокуратура-Враца, досъдебно производство № 163/2025 г. по описа на РУ-Козлодуй, за престъпления по чл. 194, ал. 1 НК и чл. 249, ал. 1 НК.

Разрешението се отнася до Европейската заповед за арест съобразно представения по делото проект и фактическите и правните основания, посочени в Националната заповед за задържане на обвиняем от 13.07.2026 г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба и протест пред Софийския апелативен съд в тридневен срок от днес по реда на чл. 64, ал. 6–8 НПК.

В случай на жалба или протест насрочва делото пред САС за 23.07.2026 г. от 10:00 часа, за която дата и час страните по делото са уведомени.

След влизане на определението в сила препис от него да се изпрати незабавно на Окръжна прокуратура-Враца.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________ 5