Определение № 2454 от 14.08.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2454 гр. София, 14.08.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зоя А.а

Членове:

Владимир Йорданов

Д. Димитров като разгледа докладваното от Зоя А.а Касационно гражданско дело № 20228002103909 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от Прокуратура на РБългария, чрез прокурор от Апелативна прокуратура Пловдив И. П. срещу решение № 108 от 04.07.2022 г. по в.гр.дело № 152/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 62/24.02.2022 г. по гр.дело № 630/2021 г. на Окръжен съд Хасково в уважената част на предявените искове с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за сумата 30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за сумата 7130 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 21.07.2020 г. до окончателното изплащане. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и се постанови друго, с което предявените искове се отхвърлят.

В изложението към касационната жалба са поставени въпросите, които съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, както следва: 1. Как се прилага общественият критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и за задължението на съда да определи размера на това обезщетение, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта. 2. За наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и твърдените неимуществени вреди. 3. При констатирано явно и съществено несъответствие на въззивното решение при определяне размера на обезщетението относно критерия по чл. 52 ЗЗД за справедливостта, определен от сходни 1 случаи с конкретно посочена практика на съдилищата единствено по номер на съдебния акт, която му противоречи, основание ли е за цялостна или частична отмяна на въззивното решение. Правните въпроси са решени в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС и с практиката на ВКС. Изложени са съображения, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради очевидната му неправилност – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

От ищеца по делото В. Ж. С., чрез адв. Д. Н. е подадена насрещна касационна жалба срещу въззивното решение по в.гр.дело № 152/2022 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 62/24.02.2022 г. по гр.дело № 630/2021 г. на Окръжен съд Хасково е отхвърлен предявения от жалбоподателя против Прокуратура на РБългария иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата 30000 до 70000 лв. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ се уважи над сумата 30000 лв. до 70000 обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 21.07.2020 г. до окончателното изплащане.

В изложението към касационната жалба е формулиран правния въпрос в хипотезата на чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК: Как незаконното обвинение за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на подсъдимия, се отразява върху размера на паричното обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди; кои обстоятелства в подобна хипотеза следва да се имат предвид от съда, наред с примерно изброените в т. ІІ от ППВС № 4/1968 г. Въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС и с практиката на ВКС.

Ищецът в насрещната жалба е изразил и становище за неоснователност на подадената жалба от ответника.

Прокуратура на РБългария не е изразила становище по насрещната жалба на ищеца.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата на ответника е подадена в срока, предвиден в чл. 283 ГПК, съответно насрещната жалба на ищеца е подадена в срока по чл.287,ал.2 ГПК срещу въззивно решение, което в обжалваните части подлежи на касационно обжалване, всяка от жалбите е подадена от легитимирана страна и е процесуално допустима.

Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ и чл.86,ал.1 ЗЗД.

С въззивното решение съдът е приел, че основните факти в първоинстанционното производство са правилно установени:

По делото от фактическа страна е установено следното:

С постановление за привличане на обвиняем от 03.11.2016 г. на следователи в СО при СП по 2

ДП № 55/2015 г., и пр. пр. № 534/2015 г. по описа на СП – София ищецът В. Ж. С. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК за това, че: в периода от края на месец септември 2015 г. до 01.11.2016 г. в [населено място], [община], област Я. и в [населено място], в качеството си на длъжностно лице, а именно митнически инспектор при Митнически пункт Л. към Териториално митническо бюро - Б. при Агенция Митници, е участвал в организирана престъпна група, а именно: структурирано трайно сдружение на три и повече лица с цел да вършат в страната престъпления по чл. 301-302 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години с участници: С.

Е. П., С. В. К., Д. З. Г., П. Р. П., А. К. Д., Е. С. П., Р. П. Я., Х. М. К., Г. В. Е., Ж. С. Д., М. П.

Х.-Д., А. Д. А., Г. С. Г. и други неустановени към момента лица, като групата е създадена с користна цел и в нея участват длъжностни лица.

С постановление от същата дата на прокурор от СП ищецът е бил задържан за срок до 72 часа и на 04.11.2016 г. бил преведен в следствения арест, намиращ се в София, ул. „М-р Г.

В. № 2. С определение от 05.11.2016 г., постановено по чнд № 3051/2016 г. по описа на СпНС по отношение на ищеца била взета мярка за неотклонение "задържане под стража". С определение от 11.11.2016 г., постановено по внчд № 298/2016 г. по описа на АпСНС определението на СпНС било отменено и вместо това е била взета мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 3 000 лева.

С постановление на СП от 11.11.2016 г. на основание чл. 68, ал. 1 НПК на ищеца е била наложена забрана да напуска пределите на Република България.

На 21.11.2016 г. било направено искане от прокурор от СП за отстраняването на ищеца от длъжност по чл. 69, ал. 1 НК, като с протоколно определение от 25.11.2016 г., постановено по чнд № 3227/2016 г. по описа на СпНС искането на прокуратурата било оставено без уважение.

На 03.07.2017 г. с постановление на следовател от СО - СП ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 НК. В СпНС е бил внесен обвинителен акт, като сред обвиняемите е и ищеца, въз основа на който е образувано нохд № 894 по описа на СпНС за 2018 г. При проведеното на 14.06.2018 г. разпоредително заседание съдът, на основание чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, върнал делото на СП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, както била отменена и наложената на ищеца забрана да напуска пределите на Република България.

На 20.07.2018 г. бил внесен нов обвинителен акт, с който обвинението срещу ищеца не било променено, като било образувано нохд № 2374 по описа за 2018 г. на СпНС. В разпоредителното заседание съдът определил седмодневен срок, в който СП да отстрани констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт. След изправянето им, делото продължило по същество, като в периода от 05.12.2018 г. до 03.07.2020 г. били проведени 15 съдебни заседания. С Присъда № 24 от 03.07.2020 г., постановена по НОХД № 2374/2018 г. по описа на СпНС ищецът и останалите подсъдими по делото били оправдани.

Присъдата е влязла в сила на 21.07.2021 г.

С оглед твърденията на ищеца, че във връзка с воденото срещу него наказателно производство е бил осъществил 15 пътувания от С. до Я. /където живеел адвокатът му/ и от 3 там до София до СП и обратно, както и 5 броя пътувания от С. до София до СпНС и обратно с лек автомобил марка "Ф.", модел "Пасат", произведен 2007 г., дизелов двигател с обем 1968 куб. см., мощност - 125 kw, ХОС е назначил съдебноикономическа експертиза. От заключението на тази експертиза, което съдът възприел като компетентно и безпристрастно дадено е установено, че размерът на пътните разходи на лек автомобил марка "Ф.", модел "Пасат", произведен 2007 г., дизелов двигател с обем 1968 куб. см, мощност - 125 кw, съобразено със стойността на горивото за 20 пътувания, при средна разходна норма на гориво 6,5 л/100 км и средна стойност на горивото 2,184 лева на литър, необходимите разходи за тези пътувания са в размер на 2 130,82 лева. Стойността на горивото е била определена от вещото лице след съобразяване с датите на пътуванията по приложените по делото писмени доказателства - касови бонове за покупка на гориво, протоколи от съдебни заседания в Специализиран наказателен съд, на които заседания са присъствали ищецът и неговият защитник. По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено от ищеца възнаграждение в размер на 5000 лв. по воденото срещу него наказателно производство е прието като доказателство копие на договор за правна защита и съдействие от 08.11.2016 г., от който е установена договорената сума между ищеца и упълномощения от него адвокат по ДП № 55/2016 г. на СО при СП и нейното заплащане.

Съдът е обсъдил и показанията на разпитаните свидетели Р. И. С. – съпруга на ищеца и И.

В. Р. – приятел на ищеца от 20 години.

Въззивният съд е приел изводите на първоинстанционния съд относно обективната отговорност на държавата при оправдаване на лицето, като е посочил, че правилно са изяснени основните факти в първоинстанционното производство.

Прието е, че са спорни размерите на дължимото обезщетение за неимуществените и имуществените вреди.

Позовал се е на § 1 от ДР на ЗОДОВ във вр. чл. 52 от ЗЗД, според които обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Прието е, че приложимите критерии са свързани с тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване (досъдебна фаза и поддържането на обвинение в съдебната), личността на увредения, настъпилите промени в обществения статус и репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното състояние на обвинения, извън неизбежно следващите се по човешка презумпция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот (Р-281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО на ВКС).

Прието е, че престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК е тежко по смисъла на чл.

93, т. 7 от НК, тъй като за него се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години, че това е повишило интензитета на търпените от ищеца негативни преживявания, свързани с непрекъснат стрес и страх от несправедливо осъждане. Наказателното производство срещу С. е продължило в досъдебна и съдебна фази общо 3 години, 8 месеца и 18 дена, през който период два пъти е привличан като обвиняем и е разпитван. Посочено е, 4 че на два пъти е внасян в СпНС обвинителен акт от СП, по които са образувани нохд 894/18 г. и нохд 2374/18 г., като по второто дело след повече от 10 открити съдебни заседания (по делото са представени доказателства за 14 ОСЗ) е постановена оправдателна присъда.