Определение № 4267 от 24.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4267 гр. София, 24.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20258002101486 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Т. Ц. – П., подадена чрез процесуален представител адв. М. П. против част от решение № 4221/11.07.2024г., постановено по в.гр.д. № 3637/2024г. по описа на Софийски градски съд.

С обжалваната част от въззивното решение е частично отменено първоинстанционно решение № 19664/29.11.2023г. постановено по гр.д. № 19361/2022г. по описа на Районен съд – София и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД М. Т. Ц. – П. с ЕГН [ЕГН] е осъдена да заплати на Е. Н. З. с ЕГН [ЕГН] сумата от 25000 лева, представляваща 1/2 част от получената от наследодателя й Т. А. Ц., починал на 01.07.2020г. сума в общ размер от 50 000 лева, с придобиване на която до размера на наследствения й дял, ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.04.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 291.67 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.03.2022г. до 10.04.2022г.

В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, въззивното решение не е предмет на касационно обжалвано и е влязло в сила.

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд правилно е установил фактите по 1 делото, но е достигнал до погрешни правни изводи, приемайки че е налице неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, позовавайки се на чл. 65, ал. 1 от ЗЗД.

Поддържа неправилност на извода на въззивния съд, че не е установена волята на страните по установено конкретно облигационно отношение във връзка с разменена парична престация за това какво е дължимото във връзка с полученото. Сочи, че въззивният съд не е взел предвид преддоговорните отношения между ищеца и наследодателя на страните, който е действал като управител на „Т. Солар Девелопмънт – 1“ ООД, насочени към организиране и подготовка на сключване на конкретен договор с два алтернативни предмета по избор на ищеца – да придобие 50 дка от притежавана от дружеството земеделска земя в [населено място], общ. П. или 50% от дружествените дялове на същото дружество. Извършеното от ищеца плащане на исковата сума с основание „belodol“ е израз на конклудентно съгласие с отправеното му от Т. Ц. предложение. Доколкото в тези преддоговорни отношения Т. Ц. е действал в качеството си на управител и съдружник на „Т. Солар Девелопмънт – 1“ ООД, обвързвайки последното с поетите към ищеца задължения, а ищецът е превел процесните суми с ясното съзнание, че може да придобие собственост върху нивите в [населено място] единствено от дружеството – собственик, поддържа, че искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е предявен срещу ненадлежна страна – наследник по закон на Т. Ц., вместо срещу представляваното от последния дружество с ограничена отговорност, с което ищецът е встъпил в материалното правоотношение, предмет на спора.

В отговор на касационната жалба, ответникът Е. Н. З., чрез процесуален представител адв.

Л. П. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

В решението си въззивният съд е приел за установени следните факти: страните по делото са брат и сестра и единствени наследници по закон – низходящи на баща им Т. А. Ц., починал на 01.07.2020г. От събраните пред първата инстанция писмени доказателства /заверено копие от отчет по сметка от 04.12.2021г. от „Първа инвестиционна банка“ АД/ и заключение на ССчЕ, приел за установено, че на 21.04.2020г. и на 24.04.2020г. са извършени два вътрешнобанкови превода, съответно на сумата от 30 000 лева и на сумата от 20 000 лева, с наредител ищецът Е. Н. З. по банкова сметка с получател и титуляр Т. А. Ц. и с 2 вписано основание на преводите „belodol“, без да е посочено конкретно правоотношение между страните. Съгласно обясненията на вещото лице, постъпването на описаните суми, получателя и плащането, датата на трансфера и основанието за плащане са потвърдени от страна на търговската банка. С декларация от 29.03.2020г. на Т. А. Ц. и извадка от електронно съобщение, адресирано до сина му и ищец по делото Е. З., чиято автентичност не е била оспорена в процеса, приел за установено изявлението на наследодателя Ц., че сумата от 50000 лева, която предстои да получи от сина си – по банков път, ще бъде използвана за изплащане на дружествения дял на лицето д-р Герт Майхел - съдружник на декларатора в „Т. Солар Девелопмент - 1“ ООД, включително за съпътстващите разноски по процедурата, като срещу тази сума Ц. – като управител на това дружество се задължава да прехвърли в собственост на Е. З. 50 дка от притежавана от „Т. Солар Девелопмент - 1“ ООД земеделска земя в землището на [населено място], общ. П.. Съответно, в електронно съобщение от 30.03.2020г., адресирано до ищеца, Т. Ц. посочил, че изпраща на същия декларация за дела на Герт Майхел, като в зависимост от обстоятелствата ищецът ще придобие директно собственост върху 50 декара или ще поеме неговия дял от „Т. Солар...“ ООД, който е 50 %.

От прието пред първата инстанция предизвестие от Герт Майхел, в качеството му на съдружник в „Т. Солар Девелопмент - 1“ ООД, адресирано до Т. Ц., като съдружник и управител на дружеството и получено от него на 24.02.2020г. приел, че последният е бил уведомен за желанието му да прекрати участието си в дружеството, с искане за изплащане на стойността на дружествения му дял на стойност 25000 евро.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.07.2010г., обективиран в НА № ..../....г. по описа на нотариус Х. Р. с рег. № .... на НК и с район на действие РС - София, „Т.

Солар Девелопмент - 1“ ООД придобило недвижим имот, представляващ земеделска земя – нива с площ от 99.857 дка, четвърта категория земя, находящ се в м. „Г.“, представляваща поземлен имот № 011061 по плана на земеразделяне на [населено място], общ. П., обл.

Бургас. На 02.10.2020г. този имот бил прехвърлен в полза на трето лице, съгласно представената от ответната страна и приета по делото справка от 15.12.2021г. от АВ по партидата на „Т. Солар Девелопмент - 1“ ООД.

С нотариална покана за изпълнение на парично задължение, представена на 10.02.2022г. пред С. Г. - помощник - нотариус при нотариус В. Г. с рег. № .... на НК и с район на действие РС - София, ищецът Е. Н. З., чрез адв. Ю. С. отправил искане към ответницата за заплащане на сумата от 25000 лева, представляваща припадащата й се 1/2 част от сумата от 50 000 лева, предоставена от него – чрез паричните преводи от 21.04.2020г. и от 24.04.2020г. под формата на заем – за придобиване на поземлен имот в [населено място], на общия наследодател на лицата – Т. А. Ц., починал на 01.07.2020г. В поканата, на М. Ц. е предоставен двуседмичен срок, считано от получаването й, същата да заплати дължимата сума с предупреждение, че при липсата на доброволно изпълнение в този срок, ищецът ще потърси правата си по съдебен ред. Поканата е връчена на ответницата на 14.02.2022г. В отговор на нотариалната покана, представен под формата на нотариална покана на 26.04.2022г. пред С. Г. - помощник - нотариус при нотариус В. Г. с рег. № ..... на НК и с район на действие РС - София и получен 3 от Е. З. на 29.04.2022г., ответницата по делото М. Ц. заявила, че претенцията към нея за заплащане на сумата от 25000 лева е неоснователна, поради липсата на доказателства за съществуване на твърдяното вземане и неговия характер. С поканата е отправено искане към З. за заплащане на сумата, представляваща предмет на възражението за прихващане, заявено по делото, както и обезщетение за лишаването й от ползване на собствен имот – паркомясто.

При тези доказателства, които обсъдил поотделно и в съвкупност, от правна страна въззивният съд приел, че е установено предаване на сумата от 50000 лв. от ищеца на наследодателя на страните – Т. А. Ц.. Отчел, че от съвкупността на доказателствата по делото не е установена волята на тези страни за обвързване по конкретно установено облигационно правоотношение между тях във връзка с разменената парична престация, за това какво е дължимото във връзка с полученото. Съобразил, че по декларираните от наследодателя на ответницата в декларация от 29.03.2020г. две алтернативни възможности, че срещу преведената му от ищеца по банков път сума, ищецът ще придобие директно собственост върху 50 декара или ще поеме дела на напускащия съдружник д-р Герт Майхел от „Т. Солар...“ ООД, който е 50 % не е установено дадено изявление от ищеца, в т.ч. чрез приемането на една от възможностите или чрез установяване на конкретна облигационна обвързаност по тях. Обосновал правилност на извода на първоинстанционния съд, че по силата на чл. 65, ал. 1 от ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото. Доколкото в случая не е установена волята на страните по установено конкретно облигационно отношение между тях във връзка с разменената парична престация, за това какво е дължимото по полученото, то по правилата на неоснователно обогатяване извел, че се дължи връщане на сумата, с която несъмнено е налице обедняване на ищеца и обогатяване на ответницата до размер на 1/2 нейна наследствена част от общо получената от наследодателя сума от 50000 лв. Обобщил, че по делото са установени предпоставките на общия фактически състав на неоснователното обогатяване. Приел, че е налице обогатяване на ответника за сметка на ищеца и съответно обедняване на ищеца във връзка с обогатяването на ответника, за което по делото не е доказано конкретно правно основание. Поради това мотивирал основателност на предявения иск на посоченото извъндоговорно основание, в който смисъл постановил и крайния си акт.

За периода от 01.03.2022г. до 10.04.2022г. определил по размер дължимата законна лихва върху сумата 25000 лв. по реда на чл. 162 от ГПК. С оглед и отправената от ищеца нотариална покана за главното си вземане, обосновал основателност и на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на сумата от 291.67 лева.

За неоснователно приел предявеното от ответницата възражение за прихващане със сумата от 19558.30 лева, представляваща пасив от наследството на Т. Ц. и задължение на наследодателя на страните, възникнало по силата на сключен от него на 06.08.2013г. неформален договор за заем с лицето М. П. и преведена по сметка на Ц.. Възражението било основано на твърдение, че това вземане било прехвърлено от кредитора П., като цедент на ответницата М. Т. Ц.-П., като цесионер с договор за цесия от 29.09.2021г., за което длъжникът – ищец З. бил уведомен с нотариална покана от 29.04.2022г. С тези доводи ответницата отправила искане за отхвърляне на исковете, а в случай, че същите бъдат 4 уважени – за извършване на прихващане със съществуващото в нейна полза вземане срещу ищеца до размера на по-малкото от тях. Възражението е прието за неоснователно поради липса на доказателства за възникнало заемно правоотношение между наследодателя на страните и третото за спора лице, както и че преведената от последното по банков път сума в размер на 20000 евро е именно на основание заем. При липса на ангажирани доказателства, въззивният съд е приел, че за наследодателя на страните не е възникнало задължение за връщане на сумата на основание посоченото облигационно отношение, т.е. такова задължение по договор не е било включено в пасива на наследството открито със смъртта на Ц.. С оглед това и при оспорена достоверност на датата на представения договор за цесия /29.09.2021г./ на основание чл. 181 от ГПК, съдът приел за недоказано твърдението на ответницата, че вземането й за 1/2 част от сумата 20000 евро е възникнало от договора за прехвърляне на вземане произтичащо от договора за заем, сключен с М. П.. Съобразил, че в производството не е установено включване на задължение за посочената сума 20000 евро и на извъндоговорно основание. За основателно от друга страна приел възражението на ищеца Е. З. за погасяване по давност на предявеното с възражение за прихващане вземане на договорно, евентуално извъндоговорно основание на основание чл. 110 от ЗЗД и чл. 103 от ЗЗД, като заключил, че вземането предмет на възражението за прихващане е погасено по давност, считано от 06.08.2018г., а вземането на ищеца Е. З. е възникнало след тази дата – съответно на 21.04.2020г. и на 24.04.2020г.