Решение № 401 от 22.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. Пловдив, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20255001000267 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №491 от 18.12.2024 г.,постановено по т.д.№302/2023 г. по описа на

Окръжен съд-Пловдив,ТО,XI-ти състав,е осъдено

ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. ДРУЖЕСТВО „АСЕТ ИНШУРЪНС“

АД, ЕИК 203066057, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1303, район Възраждане, ***, да заплати на Ф. А. М., ЕГН

**********, с постоянен адрес с. ******, обл. *********, ул. „***** ****“ № 6 и настоящ адрес гр. ********, район ******, ул. „******“ № 2, ет. 1, ап. 3, следните обезщетения за вреди, търпени от ищеца Ф. М., вследствие на телесните му увреждания, причинени му при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 02.06.2018 год., при пътуване като пътник в лек автомобил марка „БМВ“, модел М6 с рег. №********, застрахован при ответното застрахователно дружество по силата на договор за застраховка „гражданска отговорност“,валидна към датата на произшествието, както следва:

1./ Сумата 700 000 лева , представляваща обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените на М. телесни увреждания,ведно със законната лихва върху присъденото 1 обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700 000 лв., начиная 28.02.2023 год. до окончателното плащане,като е отхвърлен този иск за разликата над присъдения размер от 700 000 лева до пълния претендиран размер от 800 000 лева и е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 07.06.2018 год. до 27.02.2023 год. вкл.;

2 . / Сумата 296 860,62 лева,представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разноски за лечение,ведно със законната лихва, чийто начален момент започва да тече от две различни дати, както следва: върху сумата 285 127,43 лв., считано от 28.02.2023 год. до окончателното плащане, а върху сумата 11 733,19 лв. /съставляваща разликата над сумата 285 127,43 лв. до сумата 296 860,62 лв./ - считано от 12.06.2024 год. до окончателното плащане,като е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва върху сумата 11 733,19 лв. за периода от 28.02.2023 год. до 11.06.2024 год. вкл.;

3./ Сумата 92 496 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - необходими възнаграждения за професионални придружители /болногледачи/ за период от 54 месеца, а именно от 01.12.2018 год. до 31.05.2023 г.,ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба - 01.06.2023 год. до окончателното плащане,като е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди - необходими възнаграждения за професионални придружители /болногледачи/ за разликата над присъдения размер до пълния претендиран размер от 150 967,50 лева;

4./ Сума от по 1 811,18 лева месечно , представляваща обезщетение за имуществени вреди

- необходимо възнаграждение за професионален придружител /болногледач/, дължима считано от датата на подаването на исковата молба - 01.06.2023 год. занапред, до настъпване на факт, даващ основание за изменение на размера на обезщетението или за отпадане на задължението за изплащане на месечно обезщетение, платимо на шесто число на всеки месец, за който се отнася обезщетението, ведно със законната лихва, считано от 7-мо число на всеки месец за всяко едно забавено месечно плащане, като е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди - необходимо възнаграждение за професионален придружител /болногледач/ за разликата над присъдения размер от по 1 811,18 лв. месечно до пълния претендиран размер от по 3 382,40 лева месечно.

2

Наред с това,с горното решение е осъдено ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. ДРУЖЕСТВО „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК 203066057, на основание чл.78,ал.1 от ГПК да заплати на Ф. А. М., ЕГН **********, сумата 48 494,24 лева разноски по делото, пропорционално на уважената част от исковете и е осъдено още да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗА, на АДВОКАТ Д. К. З., личен номер ***********, Булстат ***********, със служебен адрес гр. ******, ул. „*******“ № 36, ет. 2, сумата 45 717,89 лева с ДДС адвокатско възнаграждение, пропорционално на уважената част от исковете.

Със същото решение ищецът Ф. А. М., ЕГН ********** е осъден на основание чл.78,ал.3 от ГПК да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. ДРУЖЕСТВО „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК 203066057, сумата 314,80 лева разноски по делото, пропорционално на отхвърлената част от исковете.

Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство-Застрахователно акционерно дружество “АСЕТ ИНШУРЪНС”АД-гр.София с ЕИК 203066057 и насрещна въззивна жалба от ищеца в същото производство-Ф. А. М. с ЕГН **********.

С въззивната жалба на ответника Застрахователно акционерно дружество “АСЕТ ИНШУРЪНС”АД-гр.София с ЕИК 203066057,подадена чрез пълномощника му адв. П. Т.,решението на ОС-Пловдив от 18.12.2024 г. се обжалва в следните му осъдителни части:

1/В частта,с която дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания от причинените му вследствие на процесното ПТП телесни увреждания,за сумата над 150 000 лв. до присъдения размер от 700 000 лв.;

2/В частта,с която същото дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 296 860,62 лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди,изразяващи се в разноски за лечение,ведно със законната лихва,чийто начален момент започва да тече от две различни дати, както следва: върху сумата 285 127,43 лв., считано от 28.02.2023 год. до окончателното плащане, а върху сумата 11 733,19 лв. /съставляваща разликата над сумата 285 127,43 лв. до сумата 296 860,62 лв./ - считано от 12.06.2024 год. до окончателното плащане;

3/В частта,с която дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на 3 ищеца сумата от 92 496 лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди - необходими възнаграждения за професионални придружители /болногледачи/ за период от 54 месеца, а именно от 01.12.2018 год. до 31.05.2023 г.,ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба - 01.06.2023 год. до окончателното плащане;

4/В частта,с която дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на ищеца сумата от по 1 811,18 лева месечно, представляваща обезщетение за имуществени вреди

- необходимо възнаграждение за професионален придружител /болногледач/, дължима считано от датата на подаването на исковата молба - 01.06.2023 год. занапред, до настъпване на факт, даващ основание за изменение на размера на обезщетението или за отпадане на задължението за изплащане на месечно обезщетение, платимо на шесто число на всеки месец, за който се отнася обезщетението, ведно със законната лихва, считано от 7-мо число на всеки месец за всяко едно забавено месечно плащане.

Жалбоподателят

ЗАД”Асет

Иншурънс”АД-гр.София счита,че първоинстанционното решение,в обжалваните от него части,е неправилно и незаконосъобразно,постановено в нарушение на материалния закон,при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,а също така и че е необосновано.

Според него,неправилно съдът е приел за справедливо присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700 000 лв.Сочи,че ищецът безспорно е претърпял и ще продължава да търпи значителни болки и страдания вследствие на получените при процесното ПТП телесни травми,но намира,че в случая определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700 000 лв. представлява абсолютен прецедент,сравнено с произнасянията на съдилищата по други сходни дела,като посочва в тази насока и съдебна практика,обективирана в изброените в жалбата съдебни решения.Поддържа,че присъдената сума не отговаря на критерия за справедливост и с оглед на конкретните обществено-икономически условия в страната.Излага аргумента,че целта на обезщетението е не да санкционира застрахователното дружество,върху което е прехвърлен по закон риска от настъпване на злополуката,а да възмезди справедливо претърпените вреди.

Освен това,дружеството-жалбоподател посочва,че по делото се е установило,че макар инцидента да се е отразил негативно на живота на 4 ищеца,същият все пак е продължил нормално живота си,бил спокоен и контактен човек и споделил с вещото лице,че живее в Германия,но често пътува по работа,както и че владее осем езика,които използвал в работата си.Сочи и обстоятелството,че ищецът от две години и половина имал съпруга и че има и социални контакти,макар и в тесен кръг,както и че не е търсил психологична или психиатрична помощ,което според жалбоподателя е индиция,че ищецът е в добро психическо състояние.

На следващо място,дружеството-жалбоподател поддържа,че съдът неправилно е уважил предявения иск за обезщетение за имуществени врединеобходими възнаграждения за професионални придружители /болногледачи/ за период от 54 месеца,а именно от 01.12.2018 г. до 31.05.2023 г.,както и за обезщетение за имуществени вреди-необходимо възнаграждение за професионален придружител /болногледач/,дължимо занапред, считано от датата на подаване на исковата молба-01.06.2023 г. до настъпване на факт,даващ основание за изменение на размера на обезщетението или за отпадане на задължението за изплащане на месечно обезщетение.В този контекст жалбоподателят признава,че според постоянната практика на ВС и ВКС разходите,свързани с полагането на необходимите грижи за пострадалия представляват пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане,като такива разходи могат да бъдат и заплащането на възнаграждение за болногледач,но намира,че законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна,какъвто бил настоящият случай.В този контекст жалбоподателят поддържа,че съдът не е съобразил и взел предвид,че ищецът е имал възможност да подаде искане за освидетелстване с експертно решение от ТЕЛК и че това би му дало възможността да се ползва,с оглед на увреденото му общо състояние,от предвидените възможности за хора с неговите нужди по Закона за личната помощ и от Закона за хората с увреждания.По-специално сочи,че ищецът е могъл да се възползва от възможността,визирана в чл.72 във вр. С чл.69,т.2 от ЗХУ и да получи целева помощ и/или право на рехабилитация по чл.29 от ЗХУ.Извън тези възможности,ищецът като човек с трайни увреждания имал,според жалбоподателя,своите нормативно закрепени права да се ползва от предвидените в Закона за личната помощ възможности за личен асистент.

Относно обезщетяването на бъдещи вреди, дружеството-жалбоподател намира за правилен извода на съда,че не съществува пречка да бъдат обезщетени такива вреди, но счита,че настъпването на тези разходи следва да 5 е сигурно,а размерът-установим.В случая,според жалбоподателя,настъпването на разходи за болногледач в бъдеще време не било сигурно,защото извършването им зависи от самото поведение на увреденото лице и от волята му да се ползва от публично предоставените му и обезпечени възможности за подпомагане като човек с трайни увреждания.

Освен изложеното,дружество-жалбоподател намира,че първоинстанционният съд неправилно е уважил и предявения от ищеца иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди,изразяващи се в направени разходи за лечение.Поддържа довода,че в случая подлежи на обезщетяване единствено лечението,което е назначено на ищеца по съответния медицински ред,но не и всяко друго лечение самоинициирано от ищеца.Посочва в този контекст,че лечението на ищеца както в Германия,така и в Русия е било извършено по инициатива на самия ищец и по препоръка на други хора с личен опит и освен това е останало недоказано,че това лечение е било прогнозно резултатно.Самото лечение не дало резултат,което според жалбоподателя също потвърждава това,че лечението на ищеца не е било прогнозно резултатно.Счита още,че той като ответник не може да бъде задължен да покрива всяко иновативно лечение,на което ищецът реши самоинициативно да се подложи,а още по-малко такова,за което няма доказателства,че ще бъде резултатно.