Решение № 791 от 01.07.2025, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 791 гр. Кюстендил, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря ВЕСЕЛА Б. ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20241520101141 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХІХ – чл.341 ГПК от Граждански процесуален кодекс (ГПК), във връзка с предявен иск с правно основание чл.34 ЗС Закон за собствеността (ЗС) – във фазата по допускане на делбата и определяне квотите на съделителите в делбената маса.

Съдът е сезиран с искова молба вх. № 5612/10.05.2024г. по описа на КРС, подадена от Д. К. Е. против В. Л. И., К. К. Е. и Н. К. В..

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответниците са съсобственици при квоти по ¼ ид. част за всеки от тях на сграда с идентификатор *** по КККР на с. ****, одобрени със заповед № РД-181234/13.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. ***, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ на сградата от 65 кв.м, брой етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, състояща се от сутерен включващ мазе, херметично помещение и склад, и жилищен етаж, включващ входно антре, дневна, спалня, кухня, дрешник, и баня с тоалетна. Твърди се, че горепосочената сграда била собственост на бившите съпрузи М. Й. И. и Л. Н.

И.. Съпругът починал първи, в следствие на което притежаваната от него ½ ид. ч. от процесната сграда била наследена при равни права от преживялата съпруга М. И. и сина му В. Л. И.. Заявява се, че теренът върху който е построена сградата е собственост на ищеца и неговите братя – ответниците К.

К. Е. и Н. К. В., по наследство от покойната им леля М. И.. Като наследници на М. И. същите наследили при равни права – по ¼ ид.ч., и притежаваните от наследодателката ¾ ид. ч. от процесната сграда. Сочи се, че върху ½ ид.ч. от 1 сградата е учредено пожизнено право на ползване за Д. Д.Е., по силата на нотариален акт № 182, том I, рег. № 2230, дело № 168/2024 г. по описа на нотариус Н. М. с рег. № ***. Заявява се, че съсобствениците не могат да поделят доброволно сградата, поради което се иска съдът да постанови решение, с което да допусне до делба процесната сграда при права по ¼ ид.ч. за всеки от съделителите, както и да извърши делбата като изнесе сградата на публична продан като неподеляема. Ищецът заявява, че с подадената искова молба отправя покана до В. Л. И. да му заплаща наем в размер на 500 лв. месечно за притежаваната от първия ¼ ид.ч. от сградата, поради това че само ответникът я ползва.

В срока по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от ответника В. Л. И., чрез адв. А. Г. – САК. Заявява се, че исковата молба е допустима, а изложената в нея фактическа обстановка отговаря на действителността. Сочи се, че е възможно да бъдат установени различни от посочените от ищеца квоти на съделителите в съсобствеността, с оглед на което е отправено доказателствено искане за издаване на съдебни удостоверения. Иска се съдът да допусне процесния имот до делба като се заявява, че същият е поделяем и не следва да бъде изнасян на публична продан, тъй като са налице предпоставките за възлагането му на някой от съделителите.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищеца, а ответникът В. Л. И., чрез процесуалния си представител, е направил възражение, че е придобил собствеността върху процесния имот въз основа на давностно владение, считано от 2010г.

Останалите ответниците не се явяват, нито изпращат представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск за делба на недвижим имот с правно основание чл.34 ЗС вр. с чл.341 ГПК. Според посочените правни норами всеки от съсобствениците може да иска делба и тя е допустима по отношение на общи вещи, освен ако законът разпорежда друго или това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта, респ. по силата на закона правото на съдебна делба по чл.34 ЗС принадлежи на всеки съсобственик.

Съществуването му е предпоставено от доказването, че страните са участници в имуществена общност и че е налице съсобственост по смисъла на чл.30, ал.1 ЗС.

Видно от копие на Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 401, том I, рег. № 630, дело № 37 от 2009г. е признато правото на собственост на Л. Н. И. и М. Й. И. са собственици на следния недвижим имот – самостоятелен обект – едноетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 130 кв.м., представляваща сутерен и включващ мазе, херметично помещение и склад, и жилищен етаж, включващ входно антре, дневна, спалня, кухня, дрешник, и баня с тоалетна, която сграда е построена в УПО, представляващ парцел ХI, имот планоснимачен номер – 2

100,99, в квартал 26 по плана на с. ***, утвърден със Заповед № 5699/06.10.1954г., състоящ се целият от 1233 кв.м., при съседи: улица с осови точки 47-48, УПИ XIV-100, УПИ XII-98, УПИ XIII-98.

Видно от копие на Скица на поземлен имот № 15-38947-16.01.2024г. поземлен имот с идентификатор *** сграда с идентификатор *** по КККР на с.***, одобрени със заповед № РД-181234/13.06.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. ****, е с номер по предходен план парцел ХI, имот планоснимачен номер – 100,99, в квартал 26 по плана на с. ***.

Видно от горецитираната скица сграда с идентификатор *** по КККР на с. ***, одобрени със заповед № РД-18-1234/13.06.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. ***, е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, и същата е със застроена площ на сградата от 65 кв.м, брой етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, състояща се от сутерен включващ мазе, херметично помещение и склад, и жилищен етаж, включващ входно антре, дневна, спалня, кухня, дрешник, и баня с тоалетна.

Видно от копие на удостоверение за наследници изх. № 66801823/08.12.2023г., издадено от Община Кюстендил, Л. Н. И. е починал на 28.01.2021г., като е оставил наследници по закон – М. Й. И. /съпруга, починал на 08.07.2022г./ и В. Л. И. /син/.

От същото удостоверение, както и от копие на удостоверение за наследници изх. № 061/23.05.2024г., издадено от Община Кюстендил, е видно, че наследници на М. Й. И. се явяват нейните племенници, синовете на нейния брат – К. Й. Е. /починал на 29.12.2006г./, а именно: Д. К. Е., К. К. Е. и Н. К. В..

Видно от копие на Нотариален акт за собственост за учредяване на вещно право на ползване върху недвижим имот № 182, том I, рег. № 2230, дело № 168 от 2010г. Д. К. Е. и К. К. Е. са учредили в полза на Д.Д. Е. пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху ½ ид.ч. върху сграда с идентификатор ***.

Представено е копие на удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 ДОПК, която възлиза на общо за целия имот в размер на 8852,60 лева.

Събрани са и гласни доказателствена средства чрез разпит на свидетелите Ч. И. З., Р. Г. П., Р. Г. М., А. Б. П., К. Б.С. и Т. А. В..

Съответно, при предявен иск за делба на недвижим имот, с правно основание чл.34 ЗС вр. чл. 69 ЗН вр. с чл.341 ГПК, страните следва да докажат, че са участници в имуществена общност, тоест че е налице съсобственост, на твърдяното правно основание – в случая наследяване.

За страните е безспорно, а и от представените Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 401, том I, рег. № 630, дело № 37 от 2009г. и удостоверения за наследници се установява, че В. Л. И. е наследник на своя баща Л. Н. И., а останалите съделители – са наследници на своята леля М. Й. И., както и че наследодателите са били собственици на процесния имот.

3

Спорния въпрос в случая се концентрира върху това дали имотът е бил придобит въз основа на давностно владение от страна на съделителя В. Л. И., по отношение на който съдът намира следното:

За да бъде уважена претенцията за изтекла придобивна давност, представляваща оригинерен способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, съсобственикът, който се позовава на нея, следва да докаже своето владение по смисъла на чл.68 ЗС върху процесния имот и изтичане на 10-годишен период от време. Обективният елемент на владението – упражняването на фактическа власт – съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът /чл.69 ЗС/ предполага наличието на намерението да се свои вещта. Доколкото обаче в процесния случай се касае за съсобственост между страните, произтичаща от наследяване, презумпцията по чл.69 ЗС се счита за оборенаа. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. ВКС приема, че след като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта, признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС.

За да се установи съсобственост върху една вещ по силата на наследяване, не е задължително наследниците да са придобили правата върху имота от един и същ наследодател. Когато вещта е била съсобствена и всеки от съсобствениците се наследява от различни наследници, това не се отразява на обективния факт, че всеки един от наследниците е придобил права върху вещта по силата на наследяване на своя наследодател, т.е. презумпцията на чл.69 ЗС не може да намери приложение в този случай. Обстоятелството, че след смъртта на двамата наследодатели те биват наследени от различни наследници, това обстоятелство се явява ирелевантно и не променя настъпването на правните последици досежно процесния имот, а именно настъпилата съсобственост между съделителите въз основа на наследяване.

ВКС приема, че за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т. нар. преобръщане на владението, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.

Завладяването на частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението 4 им и установяващи своене освен ако това е обективно невъзможно.

В конкретния случай по спорния въпрос дали ответникът В. Л. И. е демонстрирал по отношение на останалите съсобственици, че е започнал да държи целия имот за себе си с намерение да я свои, както и че това намерение е доведено до знанието им са разпитани свидетелите Ч. И. З., Р. Г. П., Р. Г. М. и А. Б. П.. Всички те свидетелстват, че ответникът често посещавал процесния имот, в който живеели наследодателите до смъртта на Л. Н. И., починал на 28.01.2021г. Свидетелстват, че ответникът полагал грижи за къщата, осъществявал ремонтни дейности в нея, поддържал двора, помагал на наследодателите, с които бил в прекрасни отношения. През цялото това време ответникът живеел и продължава да живее в гр. София. Свидетелите твърдят, че пред тях ответникът не е отричал правото на собственост на наследодателите. Съдът кредитира показанията на свидетелите като подробни, логични и добросъвестно депозирани. Същите се подкрепят и от показанията на свидетелите на ищеца в частта досежно това, че процесният имот е бил собственост на наследодателите, че същите са живеели там до смъртта на Л.Н.