Решение № 3099 от 28.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3099 гр. София, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20211110160623 по описа за 2021 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от В. Н. Х. срещу Фирма, с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата от 1250 лв., частично от сумата от 8744.07 лв., представляваща неоснователно получена сума за мораторна лихва за периода от 01.02.2002 г. до 25.03.2010 г., по изп. д.

№ ***************** по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844, с район на действие СГС, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д.

№ 19279/2020 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищцата твърди, че срещу нея на 19.11.2013 г. е образувано изп. д. № ***************** по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844, с район на действие СГС, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 09.07.2013г. на основание влязла в сила на 30.04.2010г. заповед за изпълнение по гр.д. № 6091/2010г. на СРС, III ГО, 113-ти състав. Ищцата е осъдена да изплати в полза на Фирма следните суми: 3404.50 лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода м.12.2001г.-30.04.2009г., ведно със законната лихва, считано от 29.04.2010г. до окончателното плащане, сумата от 1721.43 лв.-мораторна лихва за забава на плащането за главница за периода 01.02.2002г.-25.03.2020г., както и 396 .30 лв.-разноски по заповедното производство. Поддържа, че изпълнителното производство е образувано след изтичане на 3-годишния давностен срок от влизане в сила на издадената заповед за изпълнение, предвид което събирането на суми по изп. дело суми е неоснователно. На следващо място сочи, че в срок от две години /13.01.2014 г.-13.01.2016 г./ не са предприемани по изпълнителното дело действия, годни да прекъснат давността, предвид което настъпва перемция. Въпреки това по перемираното изпълнително дело е постъпила сума от 9657.62 лв., от които 8744 .07 лв. са разпределени в полза 1 на дружеството, а останалата сума от 913.55 лв. е преведена за такси на ЧСИ.

Предвид това, претендира връщане на постъпилата по изп. дело сума от 1250 лв., частично от 8744.07 лв. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.

Пред съда страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Фирма е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че в случая не е приложима 3-годишна погасителна давност, а 5-годишна, като към момента на удържане на сумата от 8744.07 лв. – на 29.01.2018 г., същата не е изтекла и процесната сума не е събрана неоснователно. Сочи, че давността е прекъсната на 19.11.2013 г., на 10.02.2016 г., на 29.12.2016 г., на 18.01.2018 г. и към 29.01.2018 г. е налице основание за събиране на процесната сума. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Пред съда страната не се представлява и не взема становище.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен препис от изп. д. № ***************** по описа на ЧСИ С.Я., от което се установява, че същото е било образувано с молба подадена от ответника на 18.11.2013 г. Като към молбата за образуване е приложен изпълнителен лист от 09.07.2013 г. по ч. гр. д. № 6091/2010 г. по описа на СРС, 113 състав, като с молбата на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител му е възложено да проучи имуществото на длъжника.

На 13.01.2014 г. е изпратено запорно съобщение до Фирма, с което е наложен запор върху всички сметки на длъжника В. Н. Х. открити в банката.

От представените доказателства се установява, че на 16.01.2014 г. /датата на получаване на запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в Фирма.

На 24.01.2014 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до В. Н. Х. в качеството му на длъжник по изпълнителното дело.

На 10.02.2016 г. е постъпила молба от взискателя по изпълнителното дело Фирма, с която е поискано извършването на справка в НАП с цел налагане на запор върху възнаграждението/пенсията на длъжника, както и да се насрочи опис на движимото имущество собственост на длъжника.

С разпореждания от 23.03.2016 г. и 11.05.2016 г. съдебният изпълнител е насрочил опис и оценка на движимите вещи, собственост на длъжника на адрес гр. София, ж.к. „Разсадника“, бл. 11, вх. 2, ап. 51, която е следвало да се проведе първоначално на 05.05.2016 г., а в последствие е насрочена за 14.06.2016 г.

На 29.12.2016 г. е постъпила молба от взискателя по изпълнителното дело Фирма, с която е поискано налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, както и върху възнаграждението/пенсията.

На 18.01.2018 г. е изпратено запорно съобщение до Фирма, с което е наложен запор върху всички сметки на длъжника В. Н. Х. открити в банката.

2

От представените доказателства се установява, че на 19.01.2018 г. /датата на получаване на запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в Фирма. По така наложения запор дължимите суми са били преведени изцяло на 26.01.2018 г. посредством седем платежни нареждания.

С платежно нареждане от 29.01.2018 г. е извършено разпределение и по сметка на взискателя по изпълнителното дело е била преведена сума в размер на 8744.07 лв.

С постановление от 29.06.2018 г. е прекратено изпълнителното дело и са вдигнати наложените обезпечителни мерки.

На 25.06.2019 г. е издадено от съдебния изпълнител удостоверение, от което е видно, че на 29.01.2018 г. по делото е постъпила сума в размер на 9657.62 лв., от която сума на взискателя е била преведена сумата от 8744.07 лв., а на съдебния изпълнител сумата от 838.68 лв. пропорционална такса и 74.87 лв. обикновена такса., а на 27.06.2018 г. била постъпила сумата от 121.57 лв., от която на съдебния изпълнител била преведена сума в размер на 8.80 лв. пропорционална такса и 112.77 лв. обикновена такса.

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже, че по процесното изпълнително дело е събрана принудително процесната сума, а в тежест на ответника –наличието на валидно правно основание за плащане на сумите.

Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, какъвто е и настоящият случай, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – виж например Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК.

Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД , давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

3

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч. насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.

Настоящият състав приема, че с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД , считано от датата влизането в сила на процесната заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 6091/2010 г. по описа на СРС, 113 състав е започнала да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла към момента на предприемането от страна на кредитора на действия за принудително изпълнение на вземанията по изпълнително дело № ***************** по описа на ЧСИ С.Я., чрез подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело – на 18.11.2013 г.

В разглеждания случай от представения по делото препис на изпълнително дело № *****************, се установява, че същото е било образувано въз основа на подадена молба на 18.11.2013 г. с приложен към нея - процесния изпълнителен лист. Съгласно мотивите към Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, не прекъсва давността образуването на изпълнителния процес, представляващо действието на съдебния изпълнител, който образува изпълнителното дело в качеството му на процесуален орган. Това обаче не важи за подаването на редовна молба за образуване на изпълнителното дело, а такава е и молбата, съдържаща овластяване по чл. 18 ЗЧСИ, която прекъсва давността. В настоящия случай в молбата по чл. 426 от ГПК съдържа изрично възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, 4 поради което с нея може да се приеме, че е била прекъсната давността.

Следващите изпълнителни действия, годни да прекъснат давността по това изпълнително дело са запор от 16.01.2014 г. /датата на получаване на запорното съобщение/ върху всички сметки на длъжника В. Н. Х. в Фирма, молба от 10.02.2016 г. подадена от Фирма, с която е поискано съдебния изпълнител да извърши конкретни изпълнителни действия по отношение на В. Н. Х., молба от 29.12.2016 г. от Фирма, с която е поискано извършване на конкретни изпълнителни действия по отношение на В. Н. Х., както и запор от 19.01.2018 г. /датата на получаване на запорното съобщение/ върху всички сметки на длъжника В. Н. Х. в Фирма.