Решение № 3134 от 18.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3134 гр. София, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110200591 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

С Наказателно постановление (НП) № *** от 25.11.2024г., издадено от М.Ф. - *** (КЗП), на основание чл.83, ал.1 от ЗАНН, чл.55, ал.2 и чл.45, ал.1 от Закона за потребителски кредит (ЗПК), за нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК на „***” ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 (три хиляди) лева.

Срещу така издаденото НП е подадена жалба от „***” ЕООД, в която се посочва, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Жалбоподателят се позовава на чл.33, ал.2, вр. ал.1 от ЗПК и чл.82 от ЗЗД, като приема, че обезщетението при забава на кредитополучателя обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза на кредитора без да покрива разноските на кредитора, които се претендират и присъждат отделно. Разноските били отделно вземане на кредитора и на основание чл.78 от ЗЗД и чл.76 от ЗЗД, вр. чл.11, ал.1 т.15 от ЗПК тези разходи били регламентирани в договора за потребителски кредит.

Жалбоподателят твърди, че на основание чл.11, ал.1, т.15, предл. последно от ЗПК и чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК разходите /т.е. разноските/ при неизпълнение били категорично и ясно дефинирани като отделен /самостоятелен/ вид разход по кредита при неизпълнение в тежест на кредитополучателя при неизпълнение на договорно задължение, различни от обезщетение при забава. Поради това те били изключени от обхвата на чл.10а от ЗПК.

Определя се като „недопустимо“ тези разноски да бъдат определяни като „управление на кредита“. Това понятие нямало законова дефиниция и при изложените от КЗП аргументи такива действия, свързани с изплащането на формираното задължение могат да бъдат извършени само от кредитополучателя, тъй като формираното задължение за изплащане на кредита било задължение на кредитополучателя. При забава на кредитополучателя се 1 извършвали действия по събиране на вземането, които били eх lege ясно разграничени и не били действия по „управление на кредита“. Освен това в жалбата се твърди, че в Акта и в Наказателното постановление имало различни дати на извършване на нарушението, което съставлявало самостоятелно основание за отмяна на НП. Поради това се иска СРС да отмени изцяло Наказателното постановление.

В молба на „***” ЕООД с вх. № 123486/08.04.2025г., подписана от адв. И., се посочва, че се поддържа жалбата и се претендират разноски в размер на 300 лева за юрисконсултско възнаграждение. Иска се СРС да вземе предвид аргументите от жалбата. Повтаря се тезата, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, недоказано и необосновано.

Признава се, че на 26.02.2024г. между „***“ ЕООД и Л.Б.В. да е сключен договор за обезпечен потребителски кредит в размер на ***. Твърди се, че на 27.03.2024г. В. изплатил задължението си в условията на пълно предсрочно погасяване. На 25.04.2024г. била извършена проверка от КЗП, по отношение на която се твърди в молбата, че липсвала активна легитимация от страна на КЗП, защото към 25.04.2024г. не е съществувало валидно договорно правоотношение между страните по Договора за обезпечен потребителски кредит № 1025531. Според жалбоподателя несъществуващото правоотношение не можело да бъде обект на проверка от компетентността на КЗП, тъй като с погасяване на задълженията по договора за кредит Л.В. вече не притежавал качеството на потребител. Освен това в молбата на Дружеството – жалбоподател се отрича да е извършено нарешение по чл.10а от ЗПК.

Твърди се, че понятието „управление на кредита“ не е нормативно дефинирано. Поради това жалбоподателят приема, че управлението на кредита представлява услуга, предоставяна от финансова институция /която по занятие извършва търговска дейност/ за управление на задълженията на своите клиенти чрез изграждане на база данни, чрез ангажиране на административен и специализиран ресурс от служители, които да се грижат за правилното и законосъобразно съществуване на търговеца. Според жалбоподателя наемането на персонал, поддържането на софтуерни продукти, наемането и поддържането на офис, администрация от различен вид и други дейности, които осигуряват ежедневното и нормално функциониране на бизнеса, представлявали действия по управление. От Договора за кредит било видно, че потребителят не заплаща подобни разходи по кредита. От преписката се установявало, че потребителят е поел задължение само и единствено да върне главницата на кредитора със съответната договорна лихва за времето, в което е ползвал заемните средства.

С оглед правилното квалифициране на предмета на конкретния спор жалбоподателят посочва, че под „усвояване на кредита“ следва да се разбира получаването на заемните средства, а таксата за „администриране на просрочен кредит“ била последваща неговото усвояване. За да можело един кредит да се приеме за просрочен, първо трябвало да бъде усвоен и заради това не можело да се приеме, че КЗП тълкува правилно закона. Поради това неоснователно и незаконосъобразно от КЗП били обвинили „***” ЕООД в подобно нарушение. По нататък в молбата с вх. № 123486/08.04.2025г. се твърди, че таксите за администриране на просрочен кредит не били такива, които следва да бъдат отнесени за действия по усвояване или управление на кредита, тъй като начислените такси били свързани с изпращането на напомнителни писма по пощата, чрез СМС, на посочен мейл от 2 съответния потребител и не били свързани с това кредитът да се поддържа като съществуващ в системата на кредитора или подобни действия, които са обвързани с ежедневното поддържане на актуална информация по кредита. Твърди се, че начислените вземания не са такси за подаване на актуална информация към ЦКР или такси, които са свързани с извършване на проверка за кредитоспособността на потребителя преди сключването на договора за кредит. От Дружеството – жалбоподател не могат да приемат, че такса за просочен кредит представлява такава по чл.10а от ЗПК и не следвало да се възприема за разход, начислен въз основа на действие по усвояване или управление на кредита. На следващо място в молбата се претендира и за материална незаконосъобразност на НП, тъй като не било отчетено, че в чл.11, ал.1, т.15 от ЗПК е посочено задължителното съдържание на договора на кредит и стойността на всички дължими разходи при неизпълнение на договора. Наказващият орган не бил съобразил и чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК, според който при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Според жалбоподателя законът давал възможност да се уговарят такси за разходи при неизпълнение на договора и в частност при настъпила в резултат на това неизпълнение предсрочна изискуемост на задължението. Иска се СРС да приеме, че уговорената между страните такса за изпращане на напомнителни писма и за просрочени вземания не представлява такава по чл.10а, ал.2 от ЗПК за обичайното управление на редовен клиент, а е разход във връзка с неизпълнение на задължения на кредитополучателя по договора, за уговорката на каквито законът изрично давал възможност в чл.11, ал.1, т.15 от ЗПК. В тази връзка се цитира и Решение № 2692/18.04.2019г. по адм. дело № 11585/2018г. на АССГ. В края на молбата на „***” ЕООД с вх. № 123486/08.04.2025г. се посочва, че процесното НП било необосновано и незаконосъобразно, тъй като в него липсвали мотиви относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Цитира се и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. Изтъква се, че общата събрана сума от 10,54 лева представлява незначителна част, както от размера на главницата по така отпуснатия кредит от ***, така и от общата стойност на сумата за възстановяване – 3649,09 лева. Поради това деянието било с явно незначителна обществена опасност и засягало в ниска степен установения ред на държавно управление. Смекчаващи вината обстоятелства били това, че нарушението е първо по ред, Л.Б.В. не е възразявал срещу „***“ ЕООД за размера на дължимото обезщетение при пълно предсрочно погасяване, минималната работна заплата за страната през месец януари 2024г. била в размер на 933 лева, а от 01.01.2025г. – 1077 лева.

Освен това според адв. И. нямало отегчаващи вината обстоятелства. Поради това материалните последици били явно незначителни с оглед на наложената на Дружеството – жалбоподател имуществена санкция. С тези аргументи се иска от съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, недоказано и необосновано.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят „***” ЕООД не изпраща процесуален представител, който да вземе становище по време на съдебните прения.

Въззиваемата страна - Председател на КЗП - се представлява пред СРС, НО, 10 състав 3 от свой процесуален представител само в съдебното заседание на 03.06.2025г., когато по време на съдебните прения пред СРС юрк. П. пледира за отхвърляне на жаллбата като неоснователна и за потвърждаване на обжалваното Наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Процесуалният представител на въззиваемата страна счита, че е безспорно установено при извършената на 22.04.2024г. проверка, че има нарушения, констатирани в Констативен протокол, АУАН и НП. Пред СРС юрк. П. разказва, че в КЗП била постипъла жалба от лицето, изтеглило кредит в размер на 2700 лева, че трябвало да върне 9300 лева – на 18 вноски по 514 лева. Твърди се, че съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Подробни съображения юрк. П. е развила в писмени бележки. Допълва, че при прекомерност на поискани съдебни разноски от другата страна, следва да се намали размерът на същите до минималните изискуеми възнаграждения съгласно Наредбата за адвокатските възнаграждения. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В писмените бележки на юрк. П. се сочи, че жалбата е неоснователна, а Наказателното постановление е законосъобразно и правилно. Твърди се, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, като АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

Отрича се да е ограничено правото на защита на нарушителя и да са налице формални предпоставки за отмяна на НП. В писмените бележки се преповтарят фактите и правните изводи, посочени в Наказателното постановление, след което се заявява, че наказващият орган правилно е квалифицирал деянието като нарушение по чл.10а, ал.2 от ЗПК и съответно законосъобразно е ангажирал отговорността на Дружеството – жалбоподател по чл.45, ал.1, вр. чл.10а, ал.2 от ЗПК. Претендира се да са спазени сроковете и реквизитите за съставяне на АУАН и НП. Нарушението било конкретизирано точно чрез словесното му описание и нямало разминаване между описанието на нарушението и правната му квалификация. Поради това правото на защита на жалбоподотеля не било накърнено. Иска се СРС да потвърди Наказателното постановление като законосъобразно и правилно.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното от фактическа страна :

На 26.09.2023г. Д.Б подал искане за сключване на договор за потребителски кредит към „***” ЕООД. На 27.09.2023г. между Д.Б и „***“ ЕООД бил сключен Договор за потребителски кредит № ***. Параметрите на договора за кредит (вписани в Договор № *** и в Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от 27.09.2023г.) били следните : размер на кредита – 2700 лева, фиксиран лихвен процент – 47 %, дата на последно плащане – 27.03.2025г., обща сума за плащане – 3981,80 лева. Според чл.13, ал.2 от цитирания Договор в случай на забава или неизпълнение на задълженията по договора – кредиторът може да предприеме действия за извънсъдебно събиране на вземанията към кредитополучателя, а именно : изпращане на съобщения, покани и уведомления на посочените от кредитополучателя адреси, периодично информиране на кредитополучателя за допуснатите забави и възможностите за изпълнение 4 чрез провеждане на телефонни разговори и извършване на посещения на посочените от кредитополучателя адреси за връчване на покани, съобщения и уведомления. В тези случаи кредополучателят следва да плаща сторените от кредитора разходи за събиране на просрочените вземания съгласно Тарифата за таксите и разходите, събирани от „***“ ЕООД във връзка с договорите за потребителски кредит, сключени чрез интернет. В Тарифата за таксите и разходите, събрани от „***“ ЕООД от неговите клиенти, във връзка с предоставяните от Дружеството заеми чрез интернет е фиксирано, че разходите за събиране на вземането при забава в плащането на вноска /при потребителски кредит/ е съответно за 7 дни забава – 15 лв., за 14 дни забава – 15 лв., за 21 дни забава – 15 лв., за 30 дни забава – 20 лв., за 42 дни забава – 20 лв., за 56 дни забава – 25 лв. и за 70 дни забава – 25 лв.