Решение № 2766 от 25.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2766 гр. Варна, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20223110110625 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Б*“ АД срещу А. *С., с която са предявени искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл.

430, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми

-18 122,37 лв. (осемнадесет хиляди сто двадесет и два лева и тридесет и седем стотинки), представляваща главница по Договор за текущо потребление от 03.07.2019 г., отчитан по кредитна сметка 11/26193353, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 11.04.2022 г. до окончателното изплащане на задължението,

-1154,03 лв. (хиляда сто петдесет и четири лева и три стотинки) – договорна лихва за периода от 11.06.2021 г.-08.03.2022 г.,

- 220,87 лв.- обезщетение за забава, включващо

54,60 лв. (петдесет и четири лева и шестдесет стотинки) – обезщетение за забава, начислено за периода от 01.12.2020 г.- 08.03.2022 г., на осн. чл.18.1. от ОУ, представляващо 10% върху просрочена главница, натрупана за периода от 01.12.2020 г. до 08.03.2022 г.

166,27 лв. (сто шестдесет и шест лева и двадесет и седем стотинки) – обезщетение за забава, на осн. чл.18.3. от ОУ, представляващо 10% върху изискуемата главница, натрупана за периода от 09.03.2022 г. до 11.04.2022 г. / датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК/

-120,00 лв. (сто и двадесет лева) - дължими разходи при изискуем кредит за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК 2600/21.04.2022 г. по гр.д. 4742/2022 г. по описа на ВРС, 12 състав.

Ищецът поддържа, че между него /кредитор/ и ответника /кредитополучател/ на 03.07.2019 г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката е предоставила на ответника 20000 лв. със срок на издължаване 03.07.2028 г..

Уговорен бил променлив лихвен процент от 8,60%, формиращ се от стойността на референтен лихвен процент /РЛП/ и фиксирана преференциална надбавка от 8,420%, като максимлано лихвения процент можел да достигне до 13,27%. Сочи се, че съгласно чл.18.1 от ОУ, при забава в плащането на месечна вноска, от деня следващ падежната дата главницата се олихвява с договорен лихвен процент и с надбавка в размер на 10 пункта. Излага се, че 1 съгласно чл.18.2 ОУ при забава за плащане на главница/лихва повече от 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. Съгласно чл.18.03 ОУ било уговорено, от датата на предсрочната изискуемост, целият непогасен остатък от главницата да се олихвява със законна лихва по чл.86 ЗЗД. Ищецът сочи, че средствата по отпуснатия кредит са усвоени по разплащателна сметка на ответника. На 01.10.2020 г. било сключено допълнително споразумение за размер на договорната лихва от 8,550% и се удължил срока за изплащане на кредита -до 01.10.2030 г. излага се, че ответника преустановил плащанията по кредита след юни 2021 г. и 9 бр. вноски от м.07.2021 г. останали неплатени. Поддържа се, че банката обявила кредита за предсрочно изискуем, като уведомление на длъжника в този смисъл било връчено на 09.02.2022 г. Излага се, че ищецът е направил разходи за изискуем кредит, дължими съгласно т.18 от договора за кредит вр. т.8 от ОУ. При изложеното се иска уважаване на предявените искове.

Исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника лично. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В хода на заповедното производство е депозирано бланкетно възражение по чл.414 ГПК.

Преди първото по делото открито съдебно заседание ответника е депозирал становище с възражения за нищожност и унищожаемост на договора за кредит, които съдът с определение от о.с.з. от 10.02.2023г. е намерил за преклудирани, поради което няма да разглежда.

Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следното: 1) наличието на валиден договор за предоставяне на кредит; 2) че сумата е била предоставена, съответно длъжникът да усвоил реално сумата по отпуснатия кредит; 3) че е настъпила предсрочна изискуемост/ настъпил е падежа на задължението за връщане на сумата.

По иска по чл. 430, ал. 2 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже: 1) че ответникът е поела задължение за плащане на възнаградителна лихва в твърдения размер; 2) че падежът на задължението за плащане на възнаградителната лихва е настъпил; 3) действителност на клаузата за определяне на размера на възнаградителната лихва;

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1) изпадането на ответника в забава, 2) размера на лихвата за забава

По иска по чл.79 ЗЗД за дължимост на разходи за изискуем кредит : 1) действителна уговорка за дължимост на такива разходи; 2) сторването на такива разходи; 3) размера на разходите.

В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните задължения.

По делото е представен договор за кредит за текущо потребление от 03.07.2019 г. сключен между „*“ АД / кредитор/ и А. * /кредитополучател/ за сумата от 20 000лв., срок на издължаване 120 месеца, считано от усвояването му с вноска на месец от 253,54 лв., видно от приложения към договора погасителен план. В погасителния план е посочено от какви елементи и в какъв размер се състои всяка вноска-главница, лихва и такса. Уговорено е падежната дата да е първо число на месеца. В чл.8 от договора е посочено, че кредита се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 8,60% годишно, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ 0,180%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 8,420% при изпълнение на Условията по програма ДСК Партньори плюс, описан в приложени 2 към договора. В същия член е посочено, че максималния размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на Условията, е променливия лихвен процент, приложим по стандартните потребителски кредити, в размер на референтния лихвен процент към съответната дата и фиксираната стандартна надбавка в размер на 13,27%. Посочено е, че стойността на индикатора „среден лихвен процент по салда на срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ се публикува на посочена в договора интернет страница.

Представено е допълнително споразумение към договора за кредит от 01.10.2020 г., 2 видно от което остатъка на дълга към този момент е 19022,49 лв.- 18 617.26 лв.-главница, редовна лихва от 395,34 лв. и дължима лихва за забава в размер на 9,89 лв. Кредиторът със съгласието на кредитополучателя капитализира редовната лихва към главницата и се отказва от плащане на начислената по кредита лихва за забава в размер на 9,89 лв.

Уговорено е срокът на издължаване на кредита да е 120 месеца считано от подписване на споразумението, както и че кредитът ще се олихвява с променлив лихвен процент от 8,550% годишно / сбор от 0,130% референтен лихвен процент и фиксирана надбавка от 8,420%/.

Към допълнителното споразумение е подписан нов погасител план – до 01.10.2030 г. с вноска от 235,36 лв. месечно.

На л. 26 от делото е представено уведомление изх. номер 0090-20-00175/04.02.2022 г., от ищеца до ответника, относно обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем поради забава в погасяване на задълженията по него. Представена е разписка за получаване лично от ответника на уведомлението / с посочен изх. й номер като съдържание на пратката/ на 09.02.2022 г.

По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза / ССчЕ/ от 04.07.2023 г. / обобщен вид, отговарящ на всички въпроси вкл. допълнително зададените в определения от о.с.з./, в която вещото лице е посочило, че кредитът е усвоен на 03.07.2019 г. по разплащателна сметка на А. Стайловски. На нито една падежна дата не са били осигурени достатъчно средства за погасяване на съответната анюитетна вноска. Вещото лице е посочило, че в таблица 2 са посочени непогасените задължения по договора за кредит за периода 01.12.2020 г.-08.03.2022 г. – 18 226,15 лв. главница; 1251,91 лв.- договорна лихва и 52,24 лв.- санкционна лихва. В таблица 3 са описани непогасените задължения по договора за периода 09.03.2022 г.-11.04.2022 г. – 18 122,37 лв.- непогасена главница, 68.39 лв.неплатена договорна лихва, 2,36 лв.-неплатена санкционна лихва. В о.с.з от 07.04.2023 г. вещото лице е уточнило, 1.че разликата между главниците по двете таблици / 18226,15 лв. и 18 122,37 лв./ се дължи на извършено плащане, с което е погасена главница и 2. че в сумата от 18122,37 лв. се включва сумата от 324,60 лв.- капитализирана лихва към главницата, съобразно допълнителното споразумение от 01.10.2020г . /л.92/.

Експертът сочи, че при приложение на чл.18.3 от ОУ, съгласни който от датата на предсрочна изискуемост на кредита, целия остатък на главницата се олихвява със законната лихва по чл.86 ЗЗД до окончателното погасяване на задължението върху сумата от 18122,37 лв. е начислена лихва за периода от 09.03.2022г.-11.04.2022 г. в размер на 171,17 лв. За тези заключение експертът е взел предвид данни за плащания по кредита от 5049,76 лв., които са извършени преди да постъпват суми по изп.дело, образувано въз основа на изп. лист, издаден в производството по чл. 417 ГПК /заповедното производство, предшестващо настоящото исково/, което се установява от отговора на въпрос 7. По отношение на договорната лихва е посочено, че за периода от 11.06.2021г.-08.03.2022 г. неплатената е в размер на 898,79 лв. В о.с.з. от 14.07.2023 г. вещото лице е разяснило, че при наличие на неплатена просрочена лихва за стар период се погасява първо тя, а след това текущата лихва.

Уточнено е, че към 01.07.2021 г. размера на просрочената лихва е бил 484,14 лв., като със заплатени 266,65 лв. по кредита / с плащания извършени на 05.07.2021 г. и 06.08.2021 г./ в счетоводството на банката са погасени просрочени лихви /л.128 гръб от делото/.

От правна страна

Съдът намира, че от представените писмени доказателства – самия договор, по отношение на който не се доказва недействителност, между страните е сключен валиден договор за кредит за текущо потребление на 03.07.2019 г., чийто срок на изпълнение, размер на договорна лихва и на главница / с оглед капитализиране/ са изменение са с допълнително споразумение от 01.10.2020 г. От изслушаната експертиза, на която съдът дава вяра в тази част, се установява, че кредитът е усвоен от ответника по разплащателна банкова сметка.

По отношение на предсрочната изискуемост

Съгласно трайната практика на ВКС предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

3

От представените по делото доказателства се установява че е обявена предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит преди депозиране на исковата молба.

Представено е уведомление с изх. номер 0090-20-00175/04.02.2022 г. отправено до ответника по повод на негово неизпъление, с оглед на което на оспвание т.18.2 от ОУ към кредита, банката обявява кредита за предсрочно изискуем и разписка, видно от която ответникът е получил именно това уведомление на 09.02.2022 г. За последното съдът намира, че се установява от посоченото съдържание на разписката. При тези доказателства, съдът намира, че кредита е станал изцяло предсрочно изискуем на 10.02.2022г.