Решение № 5310 от 06.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5310 гр. София, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20241100106855 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „БАНКА ДСК“ ЕАД срещу Е.Е./Е. Е., с която са предявени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че по силата на договор за кредит от 23.10.2014 г. е предоставил на ответницата целеви потребителски кредит за заплащане на такси за обучение в Медицински университет - гр. Варна в размер на 78 233,20 лв. (40 000,00 евро), усвоен на десет транша на посочените в исковата молба дати. Съгласно чл. 7 от договора кредитополучателят дължи фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база, а съгласно чл. 10.2 от Общите условия начислената през гратисния период лихва се капитализира годишно към главницата. Твърди, че към 15.09.2021 г. главницата, ведно с капитализираната лихва, възлиза на 108 788,97 лв., а срокът за издължаване е 120 месеца на равни месечни вноски от по 1 263,13 лв., считано от първата падежна дата - 15.10.2021 г. Ищецът твърди, че ответницата не е заплатила дължимите вноски, поради което на основание Общите условия с исковата молба прави изявление за обявяване на целия остатък от кредита за предсрочно изискуем. След допуснатото в о.с.з. на 29.05.2026 г. изменение претендира присъждане на сумите както следва :

- чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 47 757,40 евро (93 405,35 лв.) - дължима главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 23.10.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (13.06.2024 г.) до окончателното плащане;

- сумата от 2 728,21 евро (5 335,91 лв.) - дължима договорна лихва за периода 1

15.09.2023 г. - 12.06.2024 г.;

- сумата от 136,47 евро (266,91 лв.) - лихва за забава за периода 15.09.2023 г. – 12.06.2024 г., както и сторените по делото с разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба и не е взела становище по предявените искове.

В съдебно заседание ищецът, чрез юрк. Д., поддържа исковете. Ответницата не се явява и не заявява становище по спора.

Съдът, след като обсъди твърденията в исковата молба, представените писмени доказателства, на основание чл. 235 ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че на 23.10.2014 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Е.Е./Е. Ередоту е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), по силата на който банката се е задължила да предостави на ответницата кредит за заплащане на такси за обучение по специалност „Медицина“ в Медицински университет - гр. Варна, а ответницата - да го усвои и върне при уговорените условия. Съгласно чл. 7 от договора кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база, без в договора или в приложимите Общи условия да е посочен конкретен, точно определен размер на лихвения процент. Съгласно чл. 2 и чл. 3 от договора срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от изтичане на гратисния период, обхващащ времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от датата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа.

Неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, подписани от кредитополучателя, съгласно чл. 10.2 от които дължимата лихва се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че отпуснатият кредит е усвоен изцяло на десет транша по 7 823,32 лв. всеки чрез преводи по сметка на Медицински университет – гр.

Варна, на датите 23.10.2014 г., 04.02.2015 г., 17.09.2015 г., 18.02.2016 г., 12.09.2016 г., 19.01.2017 г., 15.09.2017 г., 02.02.2018 г., 07.09.2018 г. и 08.02.2019 г., като общата усвоена сума възлиза на 78 233,20 лв. (40 000,00 евро по фиксирания курс на БНБ от 1,95583 лв. за 1 евро). Установява се още, че крайният срок за полагане на последния държавен изпит от ответницата е бил м. септември 2020 г., поради което гратисният период е изтекъл на 30.09.2021 г. Ответницата е извършвала плащания по кредита в периода от 15.10.2021 г. до м. август 2023 г., като общо е платила 29 176,54 лв., но е преустановила плащанията, считано от вноската с падеж 15.09.2023 г. Препис от исковата молба е връчен на ответницата по реда на Регламент (ЕС) 2020/1784 чрез съдебна поръчка на 12.08.2025 г.

Процесният договор е сключен с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на 2

ЗЗП, ето защо приложение намира чл. 7, ал. 3 ГПК, съгласно който съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Настоящият състав дължи произнасяне по действителността на договора служебно, независимо от процесуалното бездействие на ответницата.

Съгласно чл. 18, ал. 3 ЗКСД банката е длъжна преди сключване на договора да уведоми кредитополучателя за всички условия по кредита, а съгласно чл. 17, ал. 6 ЗКСД неспазването на това изискване, както и на изискванията на чл. 17, ал. 1 и 4 ЗКСД и на задължителните реквизити по типовия договор по чл. 7 ЗКСД, прави договора за кредит недействителен.

В случая чл. 7 от процесния договор предвижда единствено горна граница на лихвения процент – „не може да надхвърля 7 % на годишна база“, без страните да са постигнали съгласие за конкретен, точно определен размер на дължимата лихва в рамките на посоченото ограничение. Уговорка от този тип не осигурява яснота относно точния размер на приложимия лихвен процент и не отговаря на изискването на чл. 18, ал. 3 ЗКСД банката да уведоми кредитополучателя за всички условия по кредита, поради което договорът за кредит е недействителен на основание чл. 17, ал. 6 ЗКСД в неговата цялост (така и ОпредЕ.е № 1433/26.05.2026 г. по т.д. № 1919/2025 г. и ОпредЕ.е № 1848/11.06.2025 г. по т.д. № 522/2025 г.). И в двата акта е прието, че По изложените съображения съдът приема, че Договорът за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от 23.10.2014 г. е недействителен на основание чл. 17, ал. 6 ЗКСД поради неспазване на изискването на чл. 18, ал. 3 ЗКСД. Този извод прави безпредметно самостоятелното обсъждане на възражението за нищожност на клаузата за капитализация на лихвата по т. 10.2 от Общите условия (евентуален анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД) – доколкото и клаузата за капитализация е част от недействителния в цялост договор, разглеждането й не би променило крайния правен извод.

Съгласно чл. 17, ал. 7 ЗКСД при недействителност на договора за кредит кредитополучателят е длъжен да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси или други разходи. Настоящият състав съобразява практиката на ВКС по аналогичната разпоредба на чл. 23 ЗПК (ОпредЕ.е № 1848/11.06.2025 г. по т.д. № 522/2025 г. на ВКС, I т.о., и цитираната в него практика по чл. 290 ГПК – Решение № 50174/26.10.2022 г. по гр.д. № 3855/2021 г., IV г.о.; Решение № 50259/12.01.2023 г. по гр.д. № 3620/2021 г.;

Решение № 60186/28.11.2022 г. по т.д. № 1023/2020 г., I т.о.; Решение № 50056/29.05.2023 г. по т.д. № 2024/2022 г., I т.о.; Решение № 50005/21.02.2024 г. по т.д. № 1950/2022 г., I т.о.), съгласно която при установена в производството недействителност на договора за кредит съдът дължи произнасяне по дължимата чиста сума в рамките на същото производство, без да е необходимо ищецът да предявява отделен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД. Съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация на претенцията, а прилага съответната материалноправна норма към установените по делото факти - в случая сключването на договора и размера на реално предоставената и усвоена сума, които факти са изложени в исковата 3 молба и не се различават в зависимост от възприетата правна квалификация.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че усвоената от ответницата чиста сума по кредита възлиза на 78 233,20 лв., равностойни на 40 000,00 евро по официалния курс на БНБ от 1,95583 лв. за 1 евро, приложим на основание Закона за въвеждане на еврото в Република България. Тази сума представлява чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 17, ал. 7 ЗКСД и се дължи от ответницата без лихви, такси или други разходи.

Доколкото задължението за връщане на чистата стойност на кредита при недействителност на договора не е уговорено със срок, то става изискуемо след покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Такава покана, обективирана в исковата молба, е достигнала до ответницата с връчването на препис от нея по реда на Регламент (ЕС) 2020/1784 чрез съдебна поръчка на 12.08.2025 г., от която дата съдът приема, че задължението за връщане на чистата стойност на кредита е изискуемо и от която дата се дължи законна лихва върху главницата до окончателното плащане.

При недействителност на договора кредитополучателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, без лихви, такси или други разходи, а разпредЕ.ето на извършените от ответницата плащания между главница, договорна и санкционна лихва е било направено от банката въз основа на клаузи от недействителния договор, съдът намира, че всички извършени от ответницата плащания по кредита в общ размер на 29 176,54 лв.

(14 917,73 евро) следва да намалят дължимата чиста стойност на кредита, независимо от осчетоводяването им от банката. В противен случай банката би получила освен пълния размер на чистата главница и вече платените й суми, което би съставлявало неоснователно обогатяване, чието избягване е и целта на разпоредбата на чл. 17, ал. 7 ЗКСД. Съответно дължимата и непогасена стойност на кредита възлиза на 49 056,66 лв. (25 082,27 евро).

Задължението за реституция при недействителност на договора е изискуемо след покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Такава покана, обективирана в исковата молба, е достигнала до ответницата с връчването на препис от нея по реда на Регламент (ЕС) 2020/1784 чрез съдебна поръчка на 12.08.2025 г., от която дата съдът приема, че се дължи законна лихва върху главницата до окончателното плащане.

Доколкото съдът прие, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 17, ал. 6 ЗКСД, а съгласно чл. 17, ал. 7 ЗКСД при недействителност на договора кредитополучателят не дължи лихви, искът за сумата от 5 335,91 лв. (2 728,21 евро), представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода 15.09.2023 г. – 12.06.2024 г., се явява изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По същите съображения искът с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата от 266,91 лв.

(136,47 евро), представляваща лихва за забава за периода 15.09.2023 г. – 12.06.2024 г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

По разноските

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да заплати на ищеца 4 разноски съразмерно на уважената част от исковете в общ размер1712,06 евро.

Ответницата не е представила доказателства за направени разноски по делото, поради което такива не следва да й се присъждат.

РЕШИ:

ОСЪЖДА Е.Е./Е. Е., граждански № ********, л.к. ********, адрес:

Република Кипър, ул. ******** П., да заплати на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19: на основание чл. 17, ал. 7 ЗКСД сумата от 25 082,27 евро (двадесет и пет хиляди осемдесет и два евро и 27 евроцента), представляваща непогасения остатък от усвоената от ответницата сума по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 23.10.2014 г. (в общ размер на 40 000,00 евро), ведно със законната лихва върху сумата от 25 082,27 евро, считано от 12.08.2025 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер от 25 082,27 евро до пълния предявен размер от 47 757,40 евро и искането за законна лихва от предявяване на исковата молба на 13.06.2024 г.