Решение № 155 от 09.08.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Сливница, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Св. В. при участието на секретаря Галина Д. В.ова като разгледа докладваното от Николай Св. В. Административно наказателно дело № 20241890200311 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. С. А., с която на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 42-0010191/18.03.2024 г., издадено от В. И. К. – началник ОО „АА“, София с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на министъра на транспорта и глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 89, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на министъра на транспорта.

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна- началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“- София, редовно призован, не изпраща представител в проведеното публично съдебно заседание.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

На 19.02.2024 г., около 07:45 часа в в района на ханче „Атлантик“, до разклона за с. Пролеша, посока гр. Сливница, свидетелите Б. Г. Н. и И. В. П. – инспектори при РД „АА“-София спрели за проверка управлявания от жалбоподателя товарен автомобил марка „***************“, с рег. № *************** от кат. N3 и прикачено към него ремарке *************** с рег. № ****************. Жалбоподателят извършвал обществен превоз на товари с лиценз № 1239230007, валидно до 08.11.2031 г. В хода на проверката 1 служителите на контролния орган изискали от жалбоподателят да представи карта за квалификация на водача. Той представил такава с № Р233437, която била с изтекъл срок – валидна до 04.02.2024 г. Жалбоподателят не представил и пътен лист за извършвания превоз. Впоследствие същия ден жалбоподателят представил в РДАА София пътен лист № 369402.

Актосъставителят Б. Г. Н. преценил, че са извършени административни нарушения и затова, в присъствието на свидетеля И. В. П., съставил акт за установяване на административно нарушение № 02376/19.02.2024 г., в който описал горните обстоятелства и посочил, че жалбоподателят нарушил разпоредбите на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България на министъра на транспорта и чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на министъра на транспорта. На жалбоподателя бил връчен препис от АУАН на български език, срещу подпис, като в същия жалбоподателят не направил възражения.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение началникът на ОО „Автомобилна администрация” е издадал и атакуваното наказателно постановление № 42-0010191 от 18.03.2024 г. В наказателното постановление административнонаказващият орган е възпроизвел обстоятелствената част на акта и е описал установеното в АУАН нарушение и е посочил нарушените разпоредби. На основание чл. 93, ал. 1, т.

1 от ЗАвП е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 2000 лева, а на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвП – глоба в размер на 100 лева.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите Б. Г. Н. и И. В. П., както и от приетите по делото писмени доказателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение № 02376/19.02.2024 г., пътен лист № 369402, карта за квалификация на водач, длъжностна характеристика на актосъставителя, заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. на министъра на транспорта, заповед № 341 от 28.02.2024 г. на изп. директор на ИА „АА“.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.

Съдът извърши преценка на показанията на свидетелите и приема, че тези показания са последователни и безпротиворечиви, като същите изясняват фактическата обстановка по делото, и затова ги кредитира. Свидетелите са очевидци на нарушението и пред съда излагат възприетите от тях и релевантни за нарушението факти. Показанията на свидетелите кореспондират с писмените доказателства по делото, в частност – със съставения АУАН и писмени сведения, където са описани всички релевантни обстоятелства по твърдяното нарушение, както и представените от въззиваемата страна копия на въпросните документи. Затова и съдът основа фактическите си изводи въз основа на тези показания.

За разкрИ.е на обективната истина по делото способстват и писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към 2 доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено на 09.05.2024 г. видно от отбелязването, а жалбата е подадена на 23.05.2022 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.

По процедурата:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

При проверка на НП и АУАН съдът констатира, че е спазена компетентността (материална и териториална) на длъжностните лица, съставили, съотв. издали, двата процесуални документа. АУАН е съставен от служител на контролен орган – РД „АА“ – София при ИА „АА“, на който е възложен контролът по спазването на въпросната наредба /вж. и чл. 90 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ и чл. 91, ал.3 и чл. 92, ал.1 от ЗАвП/, а НП е издадено от надлежно овластено длъжностно лице съгл. чл. 92, ал. 2 от ЗАвП и Заповед на министъра на транспорта – началника на областен отдел.

Спазени са и правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в присъствието на свидетел-очевидец и на самия жалбоподател, и съгл. разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя. Спазени са и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните разпоредби на чл.42 и чл.57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя, свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както и нарушените разпоредби. В процесното НП се съдържат изискуемите 3 съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е нарушен. В случая нарушението е описано достатъчно точно и ясно, посочени са датата и мястото на извършване на нарушението. Описанието на процесното нарушение съответства на съдържанието на разпоредбата, която се сочи да е била нарушена. Поради това неоснователни са доводите на жалбоподателя в тази насока.

По съществото на нарушенията:

1. по нарушението на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на министъра на транспорта:

Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е ангажирана за това, че е управлявал товарен автомобил и е извършвал обществен превоз на товари и при проверка не е разполагал с карта за квалификация на водач. Наказващият орган квалифицирал тези факти, като нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на министъра на транспорта.

Съгласно посочената разпоредба водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории C1, C1E, C, CE, D1, D1E, D или DE, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози, превози за собствена сметка или пътна помощ, трябва да отговарят на изискването за квалификация на водача и да притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе.

От събраните по делото доказателства, в това число и показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че жалбоподателят е управлявал товарен автомобил и е извършвал обществен превоз на товари. Установи се, че жалбоподателят е представил на контролните органи документа по чл. 89, т. 4 от Наредбата - карта за квалификация на водача, но същата била с изтекла валидност. По делото не се установи, жалбоподателят да е преминал необходимото периодично обучение за придобИ.е на удостоверение за професионална компетентност за извършване на обществен превоз на товари, за което да му е било издадено и съответно удостоверение и карта за квалификация. Следователно жалбоподателят не е разполагал с необходимата квалификация и се установява извършването на нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на министъра на транспорта.

2. по нарушението чл. 89, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на министъра на транспорта:

Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е ангажирана за това, че е управлявал товарен автомобил и е извършвал обществен превоз на товари и при проверка не е представил пътен лист.

4

Наказващият орган квалифицирал тези факти, като нарушение на чл. 89, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на министъра на транспорта.

Според тази разпоредба по време на работа водачът представя при поискване от контролните органи попълнен пътен лист по образец (приложение № 11), с изключение на случаите при придвижване на превозно средство без товар на територията на Република България до товарен пункт, като част от международен превоз. От събраните по делото доказателства, в това число и показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че жалбоподателят е управлявал товарен автомобил и е извършвал обществен превоз на товари. Установи се, че жалбоподателят не е представил на контролните органи документа по чл. 89, т. 2 от Наредбата – попълнен пътен лест. Обстоятелството, че пътния лист е представен впоследствие не освобождава жалбоподателя от отговорност, тъй като задължението му е било да разполага с него по време на превоза. Следователно законосъобразно административно-наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и за това нарушение.

По наказанието:

Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАНН административното наказание се определя в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.

Наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, която предвижда наказание глоба от 2000 лева при първо нарушение за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая правилно и законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя и е наложено предвиденото по вид административно наказание. Неговият размер е правилно и законосъобразно определен.