Решение № 2961 от 22.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2961 гр. ***, 22.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110168100 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба вх. № **** г., уточнена с молба вх. № **** г., подадена от К. И. А., чрез адв. *****, против *********, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ********* няма право на принудително изпълнение за сумите: 5029,75 лв. – главница по договор за кредит от 11.01.2011 г., ведно със законната лихва от 27.03.2015 г. до окончателното й изплащане, 269,49 лв. – възнаградителна лихва за периода 15.04.2014 г. – 12.03.2015 г., 92,16 лв. – наказателна лихва за периода 15.04.2014 г. – 26.03.2015 г., 107,83 лв. – държавна такса, и 400 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за събирането на които суми е издаден изпълнителен лист от ***** г. по ч. гр. д. № 16857/2015 г. на СРС, ГО, 33 състав и е образувано изпълнително дело № 2023********** по описа на ЧСИ ******.

С исковата молба и уточняващата я молба се твърди, че въз основа на издаден изпълнителен лист от ***** г. по ч. гр. д. № 16857/2015 г. на СРС, ГО, 33 състав, К. И.

А. е бил осъден да заплати на „***** процесните суми. Същите са били платени от държавата, поради което и на основание чл. 14, ал. 4 ЗКСД държавата придобила вземането за процесните суми срещу кредитополучателя. По молба на ********* (*****) е било образувано изп.д. № 2023********** по описа на ЧСИ ******, рег. № *****, район на действие ОС-***. Твърди се, че ***** не е носител на правата по издадения изпълнителен лист, поради което и образуването по негова молба на изпълнителното дело е било неправомерно. Твърди се, че вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по давност на 16.07.2020 г., тъй като от ***** г. (датата 1 на издаване на изпълнителния лист) до 16.07.2020 г. течението на петгодишния давностен срок по чл. 110 ГПК не е било спирано или прекъсвано и към 31.08.2023 г.

(образуване на изпълнителното дело) погасителният давностен срок е изтекъл. Дори да се приеме, че преди това е било образувано друго изпълнително дело, то то е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и всички предприети по него действия са били обезсилени по право. Иска се уважаване на предявения иск и присъждане на разноски по делото.

С отговора на исковата молба, подаден от *********, чрез правоспособен юрист на длъжност „*****, са развити съображения за неоснователност на иска. Излага се, че задълженията на ищеца по изпълнителния лист от ***** г. произтичат от договор за студентски кредит от 11.01.2011 г., сключен между него и „*****, като поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя и на основание Закона за кредитиране на студенти и докторанти /ЗКСД/, задълженията на ищеца към банката са били погасени от държавата. Така, на основание чл. 14, ал. 3 от ЗКСД, в полза на държавата е възникнало право да получи от кредитополучателя - ищец всичко, което е платила на банката за негова сметка, заедно със законната лихва от момента на плащането. На основание чл. 14, ал. 4 от ЗКСД вземанията на държавата срещу кредитополучателите, възникнали в резултат на заплащането на цялото или на част от тяхното задължение към банките, са частни държавни вземания и се събират от ********. Твърди се, че въз основа на издадения изпълнителен лист, по молба на *****, първоначално е образувано изп.д. № 87/2016 г. по описа на ЧСИ *******, район на действие СГС, по което са били извършвани множество изпълнителни действия, водещи до прекъсване на погасителния давностен срок, а след прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, на 29.08.2023 г., отново по молба на ответника и въз основа на процесния изпълнителен лист, било образувано изп.д. № 2023********** по описа на ЧСИ ******. Твърди се, че в периода от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение течението на процесуалните срокове по изпълнителните дела и течението на погасителния давностен срок е спряно, на основание чл. 3, т. 1 и т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (ЗМДВИПОНСПП). Иска се отхвърляне на предявения иск.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие следното:

От фактическа страна:

От представените от страните заверения копия на изпълнителен лист от ***** г. по ч. гр. д. № 16857/2015 г. на СРС, ГО, 33 състав, се установява, че същият е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 2

ГПК и със същия К. И. А. е осъден да заплати на „***** следните суми: 5029,75 лв. – главница по договор за кредит от 11.01.2011 г., ведно със законната лихва от 27.03.2015 г. до окончателното й изплащане, 269,49 лв. – възнаградителна лихва за периода 15.04.2014 г. – 12.03.2015 г., 92,16 лв. – наказателна лихва за периода 15.04.2014 г. – 26.03.2015 г., 107,83 лв. – държавна такса, и 400 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

От съдържащите се в изп.д. № 87/2016 г. по описа на ****** писма от „****** (****)“ЕАД до ******* (л. 86 – л. 90 от делото на СРС) се установява че: а) процесният договор за кредит от 11.01.2011 г., за събиране на вземанията по който са издадени заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителният лист по ч. гр. д.

№ 16857/2015 г. на СРС, ГО, 33 състав, представлява договор за студентски кредит, сключен между ищеца К. И. А. и „*****; б) че ищецът не е погасил задълженията си по договора в общ размер на 5744,04 лв., включващи 5029,75 лв. – главница, 269,49 лв.

– възнаградителна лихва за периода 15.04.2014 г. – 12.03.2015 г., 92,16 лв. – наказателна лихва за периода 15.04.2014 г. – 26.03.2015 г. и 352,64 лв. законна лихва за периода 27.03.2015 г. – 03.12.2015г.; в) че банката е предприела действия за събиране на посочените суми от длъжника, като в тази връзка са били издадени горепосочените заповед за изпълнение и изпълнителен лист; г) че на основание чл. 14, ал. 1 ЗКСД, банката е претендирала от ******* плащане на непогасените задължения на кредитополучателя-ищец.

Видно от бюджетно преводно нареждане от 22.12.2015 г. държавата е платила на „***** сумата 5744,04 лв., представляваща непогасените кредитни задължения на К.

И. А. по договора за студентски кредит.

От приложеното към делото заверено копие на изп.д. № 87/2016 г. по описа на ****** се установява, че същото е образувано на 19.02.2016 г., по молба на ********, въз основа на издадения изпълнителен лист от ***** г. по ч. гр. д. № 16857/2015 г. на СРС, ГО, 33 състав, както и че с молбата от 19.02.2016 г. ***** е поискал от ЧСИ да наложи запори върху паричните суми по банковите сметки на длъжника и върху вземанията на длъжника по сключени с него трудови договори, както и да бъде насрочен опис и да бъдат извършени опис, оценка и публична продан на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника. По изпълнителното дело са предприемани следните изпълнителни действия: на 29.03.2016 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника (л. 145, 146, 148); на 03.06.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника (л. 166 - 167); на 06.03.2017 г. е подадена молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при следващ работодател (л. 172, л. 173); на 24.03.2017 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника (л. 176-177); на 26.04.2018 г. е подадена молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при следващ работодател (л. 180); на 04.05.2018 г. е подадена молба от 3 взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при следващ работодател (л. 192); на 16.05.2018 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника (л. 206-209). На 18.04.2023 г. ***** е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на К. И. А.. С постановление за прекратяване от 03.05.2023 г. е констатирано прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК, като с приемо-предавателен протокол от 29.08.2023 г. на взискателя ******** е върнат оригинала на изпълнителния лист.

От представената от ищеца молба от ***** до ЧСИ ****** се установява, че на 31.08.2023 г., по молба на *****, въз основа на изпълнителния лист по ч. гр. д. № 16857/2015 г. на СРС, ГО, 33 състав, е образувано изп.д. № 2023********** по описа на ЧСИ ******, като и че с молбата от 31.08.2023 г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника, както и върху лек автомобил, собственост на длъжника.

От правна страна:

Отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, основан на изтекла погасителна давност, има за предмет признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът няма подлежащо на принудително изпълнение вземане към ищеца, поради погасителна давност, изтекла след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание или след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 или по чл. 417 ГПК. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага и когато вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, защото влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. При всички хипотези на чл. 416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок, оттеглено е или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането) настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.

418 ГПК се стабилизира окончателно. В този смисъл са решение № 6 от 21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от 7.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на ВКС, III г. о., определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., определение № 60818 от 15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на ВКС, IV г. о. и др.

При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, основан на изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца-длъжник е да докаже, че срещу него има образувано изпълнително производство за принудително събиране на процесните суми, а в тежест на ответника-кредитор е да докаже, че е извършвал действия, водещи 4 до спиране или прекъсване на давностния срок, тоест, че вземането му не е погасено по давност.

В случая ищецът К. И. А. доказа твърдението си, че срещу него има образувано изпълнително производство за принудително събиране на процесните суми от *****.

Правото на вземане на ***** срещу ищеца произтича от обстоятелството, че на 22.12.2015 г. държавата е платила на „***** задълженията на ищеца К. И. А., породени от сключен между тях на 11.01.2011 г. договор за студентски кредит, което се е наложило заради невръщане на кредита от кредитополучателя – ищец, включително и след като банката е предприела действия за събиране на посочените суми от длъжника, в която връзка са били издадени процесните заповед за изпълнение и изпълнителен лист, и след като на основание чл. 14, ал. 1 ЗКСД банката е претендирала от ******* плащане на непогасените задължения на кредитополучателя-ищец. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 3 и ал. 4 ЗКСД, когато държавата изпълни задължението на кредитополучателя, в нейна полза възниква право да получи от кредитополучателя всичко, което е платила за негова сметка, заедно със законната лихва от момента на плащането, като вземанията на държавата срещу кредитополучателите, възникнали в резултат на заплащане на цялото или на част от тяхното задължение към банките, са частни държавни вземания и се установяват и събират от ****. Налице е законна суброгация, поради което твърдението на ищеца, че ***** не е носител на правата по издадения изпълнителен лист и незаконосъобразно по нейна молба е било образувано изпълнителното дело срещу ищеца, са неоснователни.