Решение № 56 от 29.04.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Пловдив, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Елена Р. Арнаучкова

Румяна Ив. Панайотова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20225000500096 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „И. п.“ ЕООД – София чрез процесуалния му представител адвокат С.М. против решение № 260190/12.08.2021 г., постановено по гр.д. № 12/2020 г. по описа на Старозагорския окръжен съд – VІ гр.с. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата подробни съображения, поради което моли съда да го отмени и да признае за установено по отношение на него, че той не дължи на ЯН. Д. Д. сумата 135 000 лв. във връзка с издаден изпълнителен лист от 14.08.2014 г. по в.гр.д. № 191/2014 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, както и сумата 18 736,78 лв. по издаден изпълнителен лист от 30.04.2015 г. от Великотърновския окръжен съд поради това, че по изп.д. № 2014***0401933 по описа на ЧСИ М. П. с район на действие района на Софийски градски съд е настъпила перемпция и впоследствие вземанията са погасени с петгодишна погасителна давност върху правото за извършване на принудително изпълнение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

1

Постъпила е и частна жалба от „И. п.“ ЕООД – София чрез процесуалния му представител адвокат С.М. против определение № 260664/02.11.2021 г., постановено по същото гражданско дело, за което се твърди, че е неправилно и се иска съдът да го отмени и да приеме, че той не дължи на ответницата Я.Д. разноски в размер на 175,28 лв., от която 15 лв. държавна такса за обжалване на определение № 235/25.02.2020 г. пред Апелативен съд – Пловдив и 160,28 лв. разходи за гориво.

Въззиваемата ЯН. Д. Д. оспорва двете жалби като неоснователни и недоказани, за което излага подробни мотиви и моли съда да ги отхвърли, като потвърди обжалваните решение и определение като правилни.

Претендира разноски за въззивното производство.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащи на обжалване съдебни актове от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от „И. п.“ ЕООД – София против ЯН. Д. Д. обективно съединени искове по чл. 439 от ГПК. Ищецът твърди, че на 28.08.2014 г. по молба на взискателката Я.Д. и въз основа на изпълнителен лист от 14.08.2014 г. по невлязлото в сила въззивно решение по в.гр.д. № 191/2014 г. по описа на Апелативен съд Велико Търново е било образувано изп.д. № 2014***0401933 по описа на ЧСИ М. П. с рег. № *** и с район на действие района на Софийски градски съд за сумата 135 000 лв., но на него не му била връчена редовно покана за доброволно изпълнение и той не бил уведомен за издадения изпълнителен л и с т . Според ищеца изпълнителното дело било образувано незаконосъобразно, тъй като към този момент никоя от страните не била адресно регистрирана и нямала седалище в района на Софийски градски съд, по това изпълнително дело в продължение на две години не били извършвани изпълнителни действия, с които да бъде прекъсната погасителната давност и настъпила перемпция по него на 28.08.2016 г. , всички извършени действия след този момент били незаконосъобразни и не можели да прекъсват давността, която е изтекла към 17.07.2019 г., респ . към 28.08.2019 г., и 2 вземането било погасено на това основание. Твърди се, че давността не е прекъсната с присъединяване на 03.02.2016 г. на вземането на взискателката от 18 736,78 лв., представляващи разноски по воденото дело, за което също не му била връчена покана за доброволно изпълнение, за това вземане петгодишната погасителна давност изтекла на 18.02.2020 г., като е ирелевантен фактът, че след погасяване на първото вземане по давност Я.Д. изтеглила от ЧСИ М. П. изпълнителния лист и подала молба вх. № 13432/23.08.2019 г. по описа на ЧСИ Г. Д. с рег. № *** и с район на действие района на Софийски градски съд, въз основа на която било образувано изп.д.

№ 2019***0400587 и по него било издадено удостоверение изх. № 12392/05.09.2019 г. с посочване, че то е образувано за заплащане на сумата 135 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2013 г. до окончателното й изплащане, както и таксите и разноските по изпълнението.

Въз основа на изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено на основание чл. 439 от ГПК, че „И. п.“ ЕООД не д ъ л ж и на ЯН. Д. Д. сумата 135 000 лв., присъдена с решение № 201/17.07.2014 г., постановено по в.гр.д. № 191/2014 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, по което е издаден изпълнителен лист № 37/14.08.2014 г. и образувано изп.д. № 2014***041933 по описа на ЧСИ М. П. с рег. № *** и с район на действие района на Софийски градски съд, както и присъединената с молба от 03.02.2016 г. сума в размер на 18 736,78 лв. по определение № 248/18.02.2020 г., постановено по гр.д. № 176/2015 г. на Върховния касационен съд - IV г.о. , поради погасяването им по давност.

Претендира направените по делото разноски.

Ответницата ЯН. Д. Д. оспорва исковете. Твърди, че по отношение съществуването на вземането от 135 000 лв., респ. погасяването му по давност, в Окръжен съд – Стара Загора има висящо дело между същите страни, на същото основание и за същото искане под № 79/2019 г., което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради което моли съда да прекрати производството по делото в тази част. Ако съдът не възприеме становището й, счита, че исковете са неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени, тъй като не е настъпила перемпция по изп.д. 2014***041933 по описа на ЧСИ М. П. и вземанията й не са погасени по давност, доколкото в изпълнителното дело взискателят своевременно е депозирал молби за извършване на изпълнителни действия, такива са били извършвани от 3 съдебния изпълнител в периоди, по-кратки от две години, а с молбата за образуване на изпълнителното дело тя е възложила на съдебния изпълнител да извършва проучване на имущественото състояние на длъжника и да предприема определени от него действия по изпълнение, каквито били извършени - на 29.08.2014 г. били изпратени запорни съобщения до „Б. П. Б.“ АД, „Ц.“ АД, „Б.“ АД и „К.б.“ АД за налагане на запор върху сметките на ищеца в посочените банки, като от последната бил върнат отговор за налагане на запора и с това действие била прекъсната давността; впоследствие на 03.02.2016 г. Я.Д. поискала присъединяване за събиране по изпълнителното дело на допълнително вземане и отново възложила на ЧСИ предприемане на изпълнителни действия по негова преценка за събиране на вземането, с което отново прекъснала давността, на 30.04.2015 г. предявила иск за обявяване за недействителна спрямо нея на сделка за отчуждаване на притежавани от ищеца дялове от „Т. к. ****“ ЕООД, искът бил уважен и според нея с това също е прекъснала давността, като тя не е изтекла до момента на предявяване на исковете. Претендира разноски.

С решение № 260190/12.08.2021 г., постановено по гр.д. № 12/2020 г. по описа на Старозагорския окръжен съд – VІ гр.с., са отхвърлени предявените от „И. п.“ ЕООД – София против ЯН. Д. Д. обективно съединени искове за признаване за установено, че ищецът не дължи като погасени по давност на ответницата сумата 135 000 лв., присъдена с решение № 201/17.07.2014 г., постановено по в.гр.д. № 191/2014 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, по което е издаден изпълнителен лист № 37/14.08.2014 г. и образувано изп.д. № 2014***041933 по описа на ЧСИ М. П. с рег. № *** и с район на действие района на Софийски градски съд, както и присъединената с молба от 03.02.2016 г. сума в размер на 18 736,78 лв. по определение № 248/18.02.2020 г., постановено по гр.д. № 176/2015 г. на Върховния касационен съд - IV г.о., като „И. п.“ ЕООД – София е осъдено да заплати на ЯН. Д. Д. 175,28 лв. направени по делото разноски.

С определение № 260664/02.11.2021 г., постановено по същото гражданско дело, е оставена без уважение молбата на „И. п.“ ЕООД – София по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта му за разноските като неоснователна и недоказана.

Двата съдебни акта /решението и определението/ са обжалвани от 4 ищеца, като те са предмет на въззивното производство изцяло.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

Съдът приема за неоснователно възражението на ответницата за недопустимост на иска по чл. 439 от ГПК за сумата 135 000 лв. поради това, че между същите страни, на същото основание и за същото искане е налице друго гражданско дело, водещо до прекратяване на настоящото като по-късно заведено на основание чл. 126 от ГПК.

Действително от представените по делото писмени доказателства и отразеното в доклада на първоинстанционния съд по чл. 146 от ГПК в съдебно заседание на 18.01.2021 г. въз основа на извършена от него служебна справка е установено, че на 02.07.2019 г. в Окръжен съд – Стара Загора е било образувано гр.д. № 79/2019 г. по предявен от „И. п.“ ЕООД – София против ЯН. Д. Д. иск по чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответницата поради погасяване по давност на сумата 135 000 лв. по изпълнителен лист от 14.08.2014 г. по в.гр.д. № 191/2014 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, по който е образувано изп.д. № 2014***041933 по описа на ЧСИ М. П. с рег. № *** и с район на действие района на Софийски градски съд.

От отразеното в доклада на окръжния съд и извършена от настоящия състав служебна справка в информационната програма на Пловдивския апелативен съд се установява също, че с влязло в сила определение от съдебно заседание на 20.02.2020 г. производството по това дело е прекратено, впоследствие между страните е имало спор само относно дължимостта на разноските в производството, а относно прекратяването на предходното производство не се спори към настоящия момент между страните, поради което съдът приема, че решението на окръжния съд е допустимо в тази част.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

5

Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК д лъжникът може да оспорва изпълнението, предявявайки иск, като се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

По делото е безспорно, че въз основа на невлязлото в сила въззивно решение № 201/17.07.2014 г. по в.гр.д. № 191/2014 г. по описа на Великотърновския апелативен съд на 14.08.2014 г. е издаден изпълнителен лист, с който „И. п.“ ЕООД – София е осъдено да заплати на ЯН. Д. Д. 135 000 лв., представляваща сума, с която „И. п.“ ЕООД неоснователно се е обогатило, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.06.2013 г. до окончателното й изплащане. Това решение е влязло в сила на 18.02.2015 г., когато с определение № 248 от същата дата, постановено по гр.д. № 176/2015 г. по описа на Върховния касационен съд – ІV г.о., въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.

По молба на взискателката и въз основа на посочения изпълнителен лист на 28.08.2014 г. е образувано изп.д. № 2014***0401933 по описа на ЧСИ М. П. с рег. № *** и с район на действие района на Софийски градски съд.

От приложеното копие на това изпълнително дело е видно, че с молбата за образуване на делото Д. е оправомощила частния съдебен изпълнител да предприеме необходимите действия съгласно чл. 18 от ЗЧСИ, включително да извърши цялостно проучване на имотното състояние на длъжника, както и да налага възбрани върху откритите негови недвижими имоти и запори върху откритото движимо имущество и банкови сметки, за което е заплатила и изискуемите такси по ТЗРЗЧСИ.