Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1319 от 27.06.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 4837/2023
Вид
Решение № 1319
Подписан
27.06.2024
В сила
31.10.2024
Състав
АСЕН ТОТЕВ РАДЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.487, ал.1 · Търговски закон
  • чл.535 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1319 гр. Бургас, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20232120104837 по описа за 2023 година

Производството е по искова молба на „ОТП лизинг” ЕООД против Г. З. А. за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи солидарно с „*** ЕООД сумата от 2726.16 евро по запис на заповед за сумата от 13927.78 евро, издаден на 23.01.2019 год. в гр.София от посоченото дружество и авалиран от ответника във връзка със сключен между страните договор за финансов лизинг, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на подаване на заявлението – 02.09.2021 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № *** год. на БРС са издадени заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл.535 вр. чл.538 от ТЗ, както и в чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, редовно призовано. Процесуалният представител на същото поддържа предявените искове с нарочна молба.

Особеният представител на ответника е депозирал писмен отговор, оспорвайки исковете.

Бургаският районен съд, след като се запозна с твърденията на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.09.2021 год., по ч.гр.д. № *** год. на БРС, образувано по 1 заявление на ищцовото дружество, са издадени заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за процесните суми.

В кориците на заповедното дело се съдържат оригиналния екземпляр на записа на заповед, издаден от „*** ЕООД и авалиран от Г. З. А., както и нотариалната покана за предявяване на записа, връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

По настоящото дело е наличен договор за финансов лизинг, сключен на 23.01.2019 год. между „***“ ЕООД - клон Бургас (настоящо наименование „ОТП лизинг“ ЕООД), в качеството му на лизингодател, „*** ЕООД - лизингополучател и ответника А. съдлъжник. По силата на договора лизингодателят е придобил и предоставил на лизингополучателя, за временно и възмездно ползване, товарно полуремарке “Schmitz Cargobul SCS24L 13.62 EВ. Срокът на лизинговия договор е определен на 36 месеца, в които лизингополучателят е следвало да заплаща месечни лизингови вноски, съгласно погасителен план, като за обезпечаване на вземанията по договора, лизингополучателят е следвало да издаде запис на заповед с падеж на предявяване.

На същата дата е издаден и записът на заповед, въз основа на който се претендират исковите суми.

За предаването на лизинговата вещ и получаването й от лизингополучателя е съставен приемо - предавателен протокол.

При така очертаната фактическа обстановка, съдът намира първоначалните искове за неоснователни.

Категорично е установено по делото наличието на сключен между „***“ ЕООД - клон Бургас (настоящо наименование „ОТП лизинг“ ЕООД) и „*** ЕООД договор за финансов лизинг, по който лизингодателят е бил изправна страна, като е предоставил на лизингополучателя лизинговата вещ. Освен това е доказано, че записът на заповед, въз основа на който се претендират исковите суми, е издаден, за да обезпечи изпълнението на договорните задължения на лизингополучателя. В тази насока са изричната клауза в договора, както и еднаквите дати на издаване на ценната книга и на сключване на договора.

Самият запис на заповед е редовен от външна страна - съдържа задължителните реквизити по чл.535 от ТЗ, няма добавки, поправки, зачертавания и други манипулации, които да разколебават извода за неговата редовност от външна страна.

Подписан е от ответника, в качеството му на управител на дружеството-лизингополучател, а и е авалиран от него в лично качество. Въпреки това, поради естеството на авала, дори и при недействителен запис на заповед (освен заради неспазване на формата) ответникът би отговарял за поетото с него задължение като авалист.

Но исковете са неоснователни, поради ненастъпване на определения със записа на заповед падеж, който е на предявяване. Независимо, че срокът за предявяване е удължен, съгласно възможността по чл.487, ал.1 от ТЗ, записът не е бил предявен надлежно на ответника - авалист, за да настъпи падежът му.

Първо - нотариусът, ангажиран с връчване на нотариалната покана, е вписал в 2 полето за удостоверяване на връчването, че поканата е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, но няма никакви доказателства да е извършил проверка за адресна регистрация и месторабота на авалиста (активни трудови договори, какъвто впрочем има), където да е бил търсен. Второ - при предявяване на заповедната книга, същата следва да съпътства поканата и това изискване не е самоцел, а да осигури възможност на платеца да изчерпи своите лични възражения - абсолютни и релативни.

И накрая - дори нотариусът да бе извършил връчването по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, в т.ч. да бе спазил всички изисквания, отново не би могло да се приеме, че авалистът е бил лично запознат със записа (че му е бил връчен лично), което по вече изложените съображения е било необходимо. В тази връзка, презумптивното връчване не е достатъчно, за да се приеме предявяването за надлежно.

В обобщение - записът на заповед е с падеж на предявяване, поради което е необходимо той да е предявен надлежно, за да настъпи падежът. Т.е. предявяването не е просто съдействие на кредитора, както е при записа на заповед с конкретен падеж, а е предпоставка за настъпване на падежа. И щом не е предявен, ерго - падежът не е настъпил, задължението по него не е изискуемо, единственият извод е за неоснователност на предявените искове, които поради това следва да се отхвърлят.

Воден от горните мотиви, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на „ОТП лизинг” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:

***, представлявано от M. K., предявени против Г. З. А. от ***, ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи солидарно с „*** ЕООД, ЕИК ***, сумата от 2726.16 евро по запис на заповед за сумата от 13927.78 евро, издаден на 23.01.2019 год. в гр.София от посоченото дружество и авалиран от ответника във връзка със сключен между страните договор за финансов лизинг от 23.01.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на подаване на заявлението – 02.09.2021 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № *** год. на БРС са издадени заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _________(П)________

3