Решение № 2394 от 09.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2394 гр. София, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Славка Кр. Д. като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20251100103344 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. М. Д., ЕГН:********** и адрес: гр. София, ул. “********, чрез Адвокатско дружество “Д. и Г.”, рег. № 2200039710 на САК, представлявано от адв. Д. З. Д., срещу „Юробанк България“АД, ЕИК 000694749 и седалище и адрес на управление:гр. София, ул. “Околовръстен път” № 260, с която е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД, с който се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 96 106,40 евро, представляваща сума платена от ищеца без основание по нищожните Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 42535 от 02.09.2008г. и Договор за потребителски кредит № HL 42537 от 03.09.2008г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 21.03.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че процесните Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 42535 от 02.09.2008г. и Договор за потребителски кредит № HL 42537 от 03.09.2008г. са недействителни в цялост, тъй като съдържат неравноправни клаузи за валутата на кредита и валутния риск.

Оспорва като нищожен и договор за кредит № HL 81121 от 09.03.2017г., който е отпуснат с цел превалутиране на първите договори за кредит . По отношение на договора за кредит от 2017 г. ищецът смята, че е налице хипотезата на чл. 366 ЗЗД предвид връзката между него и Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 42535 от 02.09.2008 г., която произтича от уговорките на страните. Този договор за кредит от 2017 г. не би бил сключен без договора за кредит от 2008 г. и няма самостоятелно действие, поради което нищожността на договора от 2008 г. влече и неговата нищожност 1

Ищецът твърди, че е платил на банката под формата на месечни вноски, предсрочни погасявания, такси и други разходи сума на обща стойност 380 355,36 евро, от които 174 200 евро е дължал на банката за погасяване на получената сума, банката му е върнала 110 048,96 евро и дължи да му върне още 96 106,40 евро, платени без правно основание по нищожните договори за кредит, на основание чл. 34 във вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът не оспорва, че:

1)

С Решение от 12.08.2021 г. по гр. д. № 13908/2018 г. на СГС, I-8 с-в, са уважени предявените от Н. Д. срещу Юробанк осъдителни искове с основание чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД за сумата от 78 643,56 евро недължимо платени от ищеца в периода от 11.11.2013г. до 22.11.2017г. и получени от ответника при начална липса на основание, формирани като разлика в обменния курс на еврото към швейцарския франк в процеса на погасяване на кредита по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 42535 от 02.09.2008 г., както и сумата от 24 025,82 евро, недължимо платени от ищеца в периода от 11.11.2013 г. до 22.11.2017 г. и получени от ответника при начална липса на основание, формирани като разлика в обменния курс на еврото към швейцарския франк в процеса на погасяване на кредита по Договор за потребителски кредит № HL 42537 от 03.09.2008 г., заедно със законната лихва върху посочените суми за периода от датата на подаване на исковата молба на 19.10.2018 г. до деня на окончателното плащане, с основание чл. 55, ал. 1, пр. трето от ЗЗД за сумата от 5 250,06 швейцарски франка, недължимо платена от ищеца и получена от ответника възнаградителна лихва в периода от 11.11.2013 г. до 22.11.2017 г. по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 42535 от 02.09.2008 г. и сумата от 2 033,59 швейцарски франка, недължимо платена от ищеца и получена от ответника възнаградителна лихва в периода от 11.11.2013 г. до 22.11.2017 г. по Договор за потребителски кредит № HL 42537 от 03.09.2008 г., заедно със законната лихва върху посочените суми за периода от датата на подаване на исковата молба на 19.10.2018г. до окончателното плащане, с основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 14 436,69 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 19.10.2015 г. до 19.10.2018 г., върху недължимо платените валутни разлики за главницата въз основа Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 42535 от 02.09.2008 г. и сумата от 6 739,13 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 19.10.2015 г. до 19.10.2018 г., върху недължимо платените валутни разлики за главницата въз основа Договор за потребителски кредит № HL 42537 от 03.09.2008 г., с основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1 438,02 швейцарски франка, представляващи мораторна лихва за периода от 19.10.2015 г. до 19.10.2018 г., която е изчислена върху недължимо платените възнаградителни лихви по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 42535 от 02.09.2008 г. и сумата от 606,17 швейцарски франка, представляващи мораторна лихва за периода от 19.10.2015 г. до 19.10.2018 г., която е изчислена върху недължимо платените възнаградителни лихви по Договор за потребителски кредит №HL 42537 от 03.09.2008 г., и

2 с основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за сумата от 21750, 75 лева, представляваща съдебни разноски в процеса пред Софийски градски съд.

2)

По въззивна жалба на банката пред САС било образувано в. гр. д. № 20211000503719/202 г.

3)

Банката предложила на Н. Д. да удовлетвори извънсъдебно предявените и присъдени искови вземания и страните сключили Споразумението от

22.02.2023г., в изпълнение на което Н. Д. подаде пред САС молба за отказ от исковете си с вх. № 4024/22.02.2023 г., а банката му изплати сума в размер на 332 348,90 лева, с която погасила само и единствено вземанията, подробно и ясно индивидуализирани в диспозитива на съдебното решение на СГС. Както сочи в последния параграф на т. 1 и във втория параграф на т. 5 от исковата молба, удовлетворената част от вземанията на Н. Д. съгласно Споразумението от 22.02.2023г. е изключена от исковата претенция, предявена в настоящото производство.

Ищецът твърди, че в предходното производство Н. Д. е предявил само част от вземанията си срещу банката за неоснователно обогатяване, произтичащи от включените в договора за кредит неравноправни клаузи, и съответно е направил отказ от искове само за предявената част от вземанията си. От Споразумението от 22.02.2023г. и от твърденията на ответника в настоящото производство е видно, че банката е удовлетворила чрез плащане само предявената в предходното производство част от вземанията на ищеца. Предмет на исковете е останалата част от вземанията на Н. Д. от банката, произтичащи от прилагането на неравноправни клаузи, която не е била предявена в предходното производство и не е удовлетворена. Ето защо, твърдението на ответника, че с изпълнение на Споразумението от 22.02.2023г. страните били уредили „изцяло“ отношенията помежду си и било „възстановено правното и фактическо положение на потребителя, каквото би било без наличието на неравноправната клауза на чл. 6, ал. 2 от договора за кредит“, се опровергават както от горните безспорни факти, така и от твърденията на самия ответник.

В законоустановения срок ответникът „Юробанк България“АД е подал отговор, с който е завил, че исковата молба е нередовна, тъй като е налице и друг кредитополучател по процесните договори за кредит, а именно Диана Д., която се явява необходим другар на ищеца.

Ответникът оспорва производството по делото като недопустимо, тъй като страните са уредили изцяло отношенията по повод на процесните договори за кредит чрез подписване на извънсъдебно споразумение от 22.02.2023г.

Ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна, като излага друга фактическа обстановка, въз основа на която прави извод за недължимост на процесната претенция.

Ответникът излага подробни правни съображения, че процесните договори за кредит са валидни, че впоследствие същият ищец е сключил и нов Договор за кредит № HL 81121 от 09.03.2017г., който е погасил изцяло на 12.12.2018г., че банката е действала добросъвестно, 3 че при всички договори е имало индивидуално договаряне. Твърди, че дори да има неравноправни клаузи, то същите не се отразяват на действителността на договорите в тяхната цялост, тъй като същите могат да се прилагат и без неравноправните клаузи.

Прави възражение за погасяване на процесната сума по давност.

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да бъде разгледан.

Константна и непротИ.речива е практика на ВКС, че солидарните длъжници по двустранния договор за банков кредит не са необходими другари, доколкото нито от естеството на правоотношението, нито по разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички тях- чл. 216, ал. 2 ГПК. В този смисъл и на преценката на ищеца е предоставено дали сам ще предяви твърдените си права, както е избрал в случая, като иска му е допустим. В този смисъл е и Определение № 948 от 16.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1854/2023 г., II т. о., ТК.

По основателността:

Между страните не се спори, а се установява и от приетите по делото писмени доказателства, както и от изслушаното заключение по приетата съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните, че на 02.09.2008г. между „Юробанк България“АД (с предишно фирмено наименование „Юробанк и Еф Джи България“ АД) от една страна и Н.

М. Д. и Д.Ф.М.-Д. от друга, е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот HL442535. С него банката е предоставила на физическите лица кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 124 200 EUR (чл. 1 от договора) при годишен лихвен процент в размер на 6,00 %, които е следвало да се погасят на 360 месечни вноски, т.е. до 11.09.2038 г.

На 03.09.2008г. е сключен още един договор между „Юробанк България“ АД Банката и Н. М. Д. и Д.Ф.М.-Д. (договор за потребителски кредит HL42537). С него банката предоставя на Кредитополучателя потребителски кредит, в размер на равностойността на швейцарски франкове на 50 000,00 EUR при годишен лихвен процент в размер на 6,00 %, които е следвало да се погасят на 300 месечни вноски, т.е. до 11.09.2033 г.

На 11.09.2008г. двете суми по двата кредита са усвоени като за целта банката е превалутирала сумите в евро по крос курс на банката 1.622909 евро за швейцарски франк или 0.6162 швейцарски франк за евро. Сумите са превалутирани от разплащателна сметка в швейцарски франкове с IBAN: ******** с титуляр Н. М. Д. към разплащателна сметка в евро с IBAN: ******** с титуляр Н. М. Д.. Тази сметка е заверена, както следва:

201 566,00 CHF - усвоена на 11.09.2008 г. сума по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL42535 от 02.09.2008 г.;

81 146,00 CHF - усвоена на 11.09.2008 г. сума по договор за потребителски кредит HL42537 на 11.09.2008 г.

Общо предоставената на ищеца от банката сума в евро възлиза на 174 200,00 евро 4

(124 200,00 евро + 50 000,00 евро 174 200,00 евро).

Съгласно чл. 2 от Договора за кредит разрешеният кредитен лимит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателят и се ползва при условията на ал. 3 и 4. (3) Усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от Банката в търговски курс „купува" швейцарски франк към евро на Банката.

В клаузата на чл. 22, ал. 1 от двата договора се съдържа дефиниция на понятието „превалутиране“, с уточнението, че при превалутиране се прилага съответния лихвен процент, който е приложим за новата валута на кредита, при изчисляването на лихвата. В чл.

23, ал. 1 от двата договора кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането по чл. 21 от договора, може да има за последица, включително в случаите на чл. 6, ал. 2 /от договора/, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева / евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеми всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Кредитополучателят декларира в, ал. 2 на чл. 22 от договора, че изцяло е запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20-22 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.