Решение № 148 от 28.09.2023, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Девня, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20233120100163 по описа за 2023 година

Предявени са искове от “Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД, ЕИК 103002253, представлявано от Управителя Веселин Русев, чрез процесуален представител – ю. к. Ст. С. против Я. С. М., ЕГН: ********** гр.

Д******** с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество в качеството си на В и К оператор съгласно чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги е предоставяло В и К услуги на ответницата Я. С. М. ЕГН ********** за имот, находящ се на адрес гр.

Д********, която в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитали по партида с абонатен номер **** чийто титуляр е ответницата. Сочи се, че съгласно чл.

ЗЗ ал.2 от Общите условия, потребителят е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30 - дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава. Твърди се, че ответницата не е заплатила сумите по общо 18 бр. фактури, издадени за периода от 12.03.2021 г. до 14.09.2022 г., подробно описани в табличен вид в исковата молба. По подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Девненски районен съд срещу ответницата Георгиева било образувано ЧГД № 1123/2022 г. по описа на ДРС и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която тя била осъдена да заплати на заявителя /настоящ ищец/ сумата от 616, 03 лева, представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода 1

12.03.2021 г. до 14.09.2022 г.; сумата от 44, 68 лева, представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 14.05.2021 г. до 27.10.2022 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 04.11.2022 г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно - деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. При връчване на заповедта на длъжника по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, на ищцовото дружеството било указано да предяви иск за установяване на вземането си. Предвид гореизложеното, за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове за претендираните в заповедното производство суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 1123/2022 г. по описа на ДРС. Претендират се и разноски в исковото и заповедното производство. Претендират се и разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Ответникът, редовно призован се явява в с.з. и признава иска.

Ищецът, чрез проц. си представител моли съдът да се произнесе с решение при условията на чл. 237 от ГПК. Претендира и разноски.

Съобразно разпоредбата на чл. 237 от ГПК при съответно признание на иска от страна ответника по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и постановява решение по направеното признание. В тази хипотеза в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска, стига да не са налице отрицателни предпоставки за това, визирани в чл. 237 ал. 3 от ГПК - признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави и или е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

В случая предявените искове са допустими, а признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки претенцията на това основание.

С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се уважи изцяло, ведно с последиците от това.

Съдът се позовава на разпоредбата на чл. 237 ал.2 от ГПК, поради което не излага мотиви по посоченото по-горе решение.

По разноските:

Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски в размер на 525 лева, като е представил и списък по чл. 80 от ГПК, съгласно който 75 лева са 2 за доплатена държавна такса, 300 лева депозит за вещо лице и 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Искането е допустимо, като настоящия съдебен състав намира, че направените по делото разноски следва да се уредят по правилата на чл. 78 ал.1 от ГПК. Признанието на ответника не е достатъчно, за да бъде освободен от отговорността за разноски, тъй като не са налице кумулативните изисквания на чл. 78 ал.2 от ГПК, а именно с поведението си да не е дал повод за завеждане на иска и да го признава.

Именно поведението на ответника неплащане на задължението към ищцовото дружество в един дълъг период от време е причина за образуване на заповедното производство и не може да черпи права от собствената си забава.

Ответникът е дал повод за установяване на размера на вземането, поради което в негова тежест следва да бъдат възложени и направените от ищеца разноски. Ето защо на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените пред настоящата инстанция разноски в претендирания размер на 525 лева, в това число и 150 лева юрисконсултско възнаграждение, чийто размер е към минималния и съобразен с правната сложност на делото.

Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство по ч.гр.д. № 1130/2015 г., вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски, които са в общ размер на 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

В полза на ответника не се дължат разноски с оглед изхода на спора по делото.

По тези съображения и на основание чл. 237 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че Я. С.

М., ЕГН: ********** гр. Д********** ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД, ЕИК 103002253, представлявано от Управителя Веселин Русев сума в общ размер на 616, 03 лева /шестстотин и шестнадесет лв., 03 ст./, представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода 12.03.2021 г. до 14.09.2022 г.; сума в общ размер на 44, 68 лева /четиридесет и четири лв., 68 ст./, представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 14.05.2021 г. до 27.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 04.11.2022 г. до окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.

3 дело № 1123/2022 г. по описа на РС – Девня, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл.

415 от ГПК.

О С Ъ Ж Д А Я. С. М., ЕГН: ********** гр. Д********** ДА ЗАПЛАТИ на “Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД, ЕИК 103002253, представлявано от Управителя Веселин Русев сума в общ размер н а 600 лева /шестстотин лв., 00 ст. /, представляваща съдебно – деловодни разноски, от които 525 лева по настоящото исково производство и 75 лева по заповедното производство по ч. гр. дело № 1123/2022 г. по описа на РС – Девня, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 4